Гледната точка на Джимин

Побягна за да настигна Техьонг, защото със сигурност е тъжен след случилото се. Не исках да го обидя, не исках да го нараня.

Лутах се из коридорите в училище, но от него и следа нямаше. Сякъш се беше изпарил във въздуха.

Притесних се и започнах да му звъня по телефона, но бях превключен на гласова поща.

След 15 минутно търсене аз осъзнах какъв глупак съм. Не го потърсих в класната стая.

След като получих просветлението на живота си аз се забързах, за да мога най-после да поговоря с него.

Стигнах пред стаята, точно за да бие звънецът за влизане. Не че съм някакъв зубър и ме интересува да закъснея, но сега имах биология и бях при най-страшния учител някога г-н Лий.

Този учител много обичаше да се заяжда с мен, защото знаеше колко много мразя предмета му.

Не всеки ще стане доктор, не е нужно да ми налага биологията сякъш живота ми зависи от нея.

Вратата на класната стая на 12 А беше отворена и аз успях да видя Те за малко точно преди учителя по химия да я затвори.

Успокоих се, че той не плаче а просто е забил глава в чина и се отправих към моята класна.

Някой път ми се иска да избия муцуната на Лий. Само да завърша.

Ако мина...