Гледната точка на Техьонг

-Време е да се позабавляваме какво ще кажеш Ким?

Сърцето ми щеше да изхвръкне. Тръпки побиха тялото ми, свих се на пода от болка понеже натискът му беше прекалено силен.
Наистина голям глупак съм за да си мисля че той може да се промени и че случайно е заровил томахавката.

-Защо го правиш? - Попитах го аз преди да пусна сълзите са да текат по лицето ми.
-Не мога да разбера едно нещо от теб Ким. Ти наистина ли си глупав или си просто много наивен?

Не можех да отвърна нямах сила да му отвърна.

Отново получих удар. Бях свикнал и за разлика от повечето хора на мен това ми беше приятно радвах се, защото по някакъв начин получавах внимание дори и да е по този начин. Винаги се опитвах да бъда негов приятел, но той така и не ме отбеляза по никакъв начин. Исках с него да станем близки, но той винаги ме поругаваше.

"Защо" беше единствения въпрос който се въртеше в главата ми. Не можех да разбера защо той толкова много ме мразеше. Исках да разбера с какво съм го угорчил или обидил, но никога не стигнахме до някакъв нормален разговор. Тези няколко дни реших че той може би най-после иска да се сближим, но се оказа че просто е било една игра за него. Целият ми живот и моето съществуване е една игра. Просто му е приятно да стъпва и малкото достойнство което ми е останало.

Искам да умра. не за първи път с тези мисли минават през главата ми но не мога да се откажа все още защото не съм видял Джимин за последно. Не мога да го изоставя просто така, колкото и да ми се иска.

Джимин ти си единственият който ме разбира.

Просто трябва да изчакам тъпата ваканция да приключи и отново ще съм с моя Джимин.