Гледната точка на Джимин

-Как си? - попита ме Те, прегръщайки ме

-Добре съм. Но ми се иска да поговорим.

-Разбира се. - каза той докато сядаше до мен

-Техьонг мисля че, започнах да си възвръщам спомените.

-Това е много хубаво. - отвърна Те, усмихвайки ми се

-Човека с който катастрофирах..

-Спомни ли си го? - попита изненадан

-Може да се каже.

-И кой е той?

-Юнги.

-Какво? Мин Юнги ли?

-Да.

-Но от къде си го познавал?

-Били сме гаджета.

-Да бе. - каза той невярващ в думите ми

-Наистина?

-Да Те. Наистина.

-И какво ще правиш сега? Искаш ли да се върнеш при него?

-Мисех да му дам шанс, понеже той ми каза че все още ме обича но го видях да се целува с някакво момче пред болницата.

-Какъв простак. - каза Техьонг ядосан

-Трябва да му отмъстя Те.

-Какво? - попита той объркан

-Ще нараня Мин Юнги, който се опита да си играе със сърцето ми. И ти Техьонг, ще ми помогнеш.

-Как?

-Лесно. Ще го накараме да ме ревнува.

-И какво печеля от това? - попита Техьонг извърайки очи от досада

-Ами... - замислих се, докато той не каза:

-Всъщност и аз имам някой, който искам да накарам да ме ревнува.

-Така ли?

-Да.

-Тогава, имаме ли сделка?

-И още как.

Тогава аз и най-добрият ми приятел си стиснахме ръцете усмихвайки се един на друг дяволито.