f i f t y n i n e
Гледната точка на Намджун
Опитах да се свържа с Джин, но телефонът му е изключен.
Реших, че ще е добра идея да отида в дома на Хосък, но там нямаше никой.
След като постоях пред вратата повече от час реших да се обадя на Джимин.
-Ало, Намджун хьонг?
-Здрасти Джимин. - казах с бодър глас
-Случайно брат ми да е с теб? Не мога да се свържа с него от няколко часа.
-Не е с мен. Именно за това ти се обадих. Търся го.
-Помислих, че е на работа но Мина колежката му, каза че днес не е ходил.
-Наистина? - Попитах притеснен
-Да. Не знам къде може да е.
-Не се тревожи Джимин, ще го откия и после ще ти се обадя за да не се притесняваш за него.
-Добре. Благодаря ти хьонг. - каза той и затвори
Къде ли може да е Джин? И защо Хосък не си вдига скапания телефон?
Обиколих още няколко места, след което отидох при един мой познат който е полицай.
Обясних му, че Джин е изчезнал и трябва да го намеря. Той предложи да проследи телефона му и аз се съгласих.
-Отких го. - каза Джаксън показвайки ми една червена точка на екрана на монитора си
-Къде е това място?
-Това изглежда е някаква изоставена сграда. Явно е отвлечен.
Сърцето ми се сви при мисълта, че може нещо лошо да му се случи.
Взех листче с адреса на дестинацията и заедно с Джаксън тръгнахме към Джин.
Ако някой посмее да му направи нещо, няма да ми мине окото и ще го убия. И без това вече съм лежал в затвора.
Author note: БЛАГОДАРЯ ЗА 6000+ ЧЕТЕНИЯ!!!! ❤️❤️❤️❤️❤️
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro