Гледната точка на Джънкук

След като Техьонг отиде в стаята си аз се отделих от Джой.

-Какво по дяволите беше това?

-Нищо. Обявиха връзката ни.

-Каква връзка? Полудя ли?

-Нямаш право да ме изоставяш след всичко което преживяхме Джънкуки.

-Какво токова сме преживяли? Всичко беше една голяма грешка. Моя пияна грешка.

-Това не те оправдава. Аз те накарах да загърбиш чувствата си към брат ми дори и да е било за кратко.

-Вече не е нужно да ми помагаш по такъв начин. Между нас така или иначе нищо няма да има.

-Защо? Да не би баща ти пак да си е поиграл както преди години?

-Ти от къде-

-Знам ли? - каза тя прекъсвайки ме

-Знам кой съм манипулирала.

-Как си посмяла? - попитах ядосан

-Трябва да знаеш, че няма да се оттървеш толкова лесно от мен.

-Защо го правиш?

-Защото брат ми не те заслужава.

-Как можеш да говориш така за него?

-Лесно. А сега ти ще се държиш като мое гадже Джънкуки или..

-Или какво?

-Баща ти може да си поиграе пак. А ти едва ли искаш това да се случи пак на Техьонг, нали?

Аз си поех дълбоко дъх осъзнавайки в каква безизходица се намирам.

-Добре. - казах

Няколко минути по-късно Джой започна да ми се натиска и аз забелязах, че Те слиза по стълбите. Преди да го попитам къде отива, вратата беше затворена. Той ни подмина просто така без да му пука.

Явно наистина се радва за сестра си и за мен.