Гледната точка на Намджун

Стоях в обичайния бар и се напивах. След като Джин ме изостави нямам пари за наркотици и ми се налага отново да обирам банки за да имам пари.

Исках да се променя заради него, но сега не знам дали има смисъл изобщо да се опитвам да си го върна.

Аз те го заслужавам. Хосък е прав, Джин трябва да намери щастието с някой по-добър. Някой който може да му осигури по-добро бъдеще от това на стриптизьор.

Жалко че осъзнавам колко много е направил за мен, чак сега. Толкова късно.

-Пак ли се напиваш? - попита най-добрата ми приятелка Роуз.

-Ти нямаш ли си ученици на които да плямпаш? Какво правиш при мен?

-Джун как мога да те оставя,когато виждам как страдаш?

-Не е вярно. Добре съм.

-Не не си. Не е нужно да ме лъжеш познаваме се от години.

-Не ми се бъркай Роуз. Вече всичко между мен и Джин приключи.

-Защо си мислиш така?

-Той е продължил напред.

-Не. Не е. Вчера говорих с него.

-Какво? - очите ми се разшириха

-Той ми разказа колкото много му липсваш. Как иска отново да сте заедно и обещава да ти прости ако ти просто му се извиниш.

-Наистина ли? - Попитах насълзявайки се

-Да Джун. Трябва да поговириш с него, докато не е твърде късно.

-Добре, благодаря ти Роуз.

-Хайде сега отивай при Джин а аз отивам да видя един мой любим ученик.

-Кой?

-Ким Техьонг?

-Точно така.

-Но какво ще правиш при него?

-Разбрах, че има любовни проблеми точно като теб.

Роуз ми попаде едно листче, на което пишеше името на някакъв лекар и ми каза:

-Ако искаш Джин да се върне при теб трябва да направиш усилието да спреш наркотиците. Трябва да му дадеш обещание което си сигурен че ще изпълниш Джун.

-Наистина ти благодаря. - казах на излизане