Гледната точка на Джин

Върнах се в дома на Хоби, като по пътя изтривах сълзите си.

Болеше ме. Не исках нещата между нас да свършат. Но изглежда съдбата е имала друго под ръка.

Влязох тихо и заварих Хосък, който пишеше СМС-и на телефона си.

-Върна ли се? - попита ме той, оставяйки телефона си встрани

-Да. - отвърнах сядайки до него

-Какво стана?

-Излях всичко което имах.

-А сега как се чувстваш, след това?

-Малко по-добре.

-Радвам се за теб приятвльо.

-Мерси Хоби.

-А с момчето.. Как се казваше.. Юнги?  Какво става с него.

-Не знам. Не ми пише.

-Странно е, но той е открил Джимин припаднал и го е отвел в болница.

-Така ли? - попита той изненадан

-Да. Мислех да отида после да го видя досадника Джимин има нужда от мен.

-Може ли да дойда с теб?

-Разбира се. Ще ви запозная.

-Благодаря ти хьонг.

НЯКОЛКО ЧАСА ПО-КЪСНО

-О ти се сети за мен! - измрънка Джимин

-А ти се сети да звъннеш! - казах саркастично

-Да знаеш, един мой много добър приятел ще дойде да се запознаете.

-Добре. - отвърна той

-Имаш ли нужда от нещо?

-Иска ми се малко да се разходя. Ще ми помогнеш ли?

-Разбира се.

Гледната точка на Джимин

Излязохме заедно с хьонг пред болницата и какво заварвам там?

Юнги се целуваше с някакво момче! Не мога да повярвам, че щях да се доверя на този използвач.

Джин си прочисти гърлото и двете момчета се отдръпнаха един от друг.

Юнги направи шокирана физиономия.

-Джимин не е това което си мислиш-

-Спести си го. - казах прекъсвайки го

-Не мога да повярвам, че щях да ти се доверя. - казах преди Джин да ме върне обратно в стаята ми