Неутрална гледна точка

-Колко пъти да ви казвам, че ще пътувам не мога в момента да се занимавам с документацията! - повикна се Джънкук от коридора (на къщата им с Техьонг) карайки от скоро сивокосото момче да се притесни.

"Какъв ли е пак проблема?" зачуди се Те, който чуваше силните викове от спалнята им.

Искаше му се да отиде и провери дали всичко е наред, но го беше до някаква степен страх. Все пак знаеше какъв става Джънкук когато се ядоса.

Повървя напред-назад докато изведнъж всичко отихна и входната врата се трясна силно.
Горкото сивокосо момче изтръпна и седна нервно на леглото.

Техьонг извади телефона си и се опита да звънне на Кук, но директно го изпратихя към гласова поща.

Тъй като не знаеше какво да прави, а беше доста изплашен младежа реши да звънне за своя най-добър приятел.

-Ало, Чим? - Техьонг попита щом моментално телефона му бе вдигнат.

За изненада на момчето, от другата страна на линията се чуваха хлипания и подсмърпания.

-Джимин?! - попита отново Техьонг, този път по-притеснено и уплашено.

-Т-Те. - чу се лек дрезгав и треперещ глас, който накара сивокосото момче моментално да се изправи.

-О Боже! Джимин добре ли си?! Защо плачеш?

-П-Пред вас съм. - каза русокосото (от скоро) момче и затвори.

Техьонг побърза и веднага се озова пред вратата отваряйки я широко.

Страхът беше описан на лицето му, но изведнъж огромна усмивка се появи на мястото на загриженото до преди секунди изражение.

На прага стояха Джимин, Джънкук и Юнги които носеха торта и балони.

Изражението с което бяха заварили Техьонг ги накара не само да се усмихнат, но и да се засмеят.

-Какво става? - попита объркано Техьонг.

-Тц, Тц не мога да повярвам че си забравил каква е днешната дата. - отвърна Джънкук, който поднима Те докато говореше.

От скоро червенокосото момче постави тортата във всекидневната им, а останите също влязоха оставяйки Техьонг учуден на прага.

-Цял ден ли там ще стоиш? - попита Джимин, който върна сивокоското обратно в реалния свят.

Техьонг се беше зачудил каква е била днешната дата. Не е рожденния ден на Джънкук със сигурност. Неговият беше отминал, а този на Джимин или Юнги е прекалено далеч.

След като седнаха всички Те продължаваше да гледа странно. Не знаеше какво забравя.

След няколко минути всички отново започнаха да му се смеят.

Джънкук подкани сивокоското да седне в скута му, а в замяна обеща да му каже какво става.

След като Техьонг се намести удобно в обятията на своя съпруг той зачака нетърпеливо.

Кук се доближи до ухото му и му прошепна:

-Днес е годишнината ни.

Очите на Техьонг се разшириха. Джънкук беше прав. Не можеше да повярва, че е забравил подобен ден.

Сивокоското се обърна към съпруга си и с тъжни очи му каза, че много съжелява, че е забравил най-важният им ден.

Джънкук целуна нежно Техьонг по устните и го увери, че няма проблем. Каза му даже, че е по-добре, че е забравил - така е успял да го изненада.

Кук извади от джоба на сакото си една кутийка, която отвори. Вътре в нея блестеше едно красиво и нежно колие, в чиято среда пишеше JK+V във формата на сърце.

Красивата огърлица изглеждаше много скъпа обляна отвсякъде с перли около надписа.

Очите на сивокоското се наоълниха със сълзи от красивия женст на своя съпруг.

Джънкук постави колието на врата на Техьонг и целуна тила му, докато го прегръщаше.

-Б-Благодаря ти Куки. - каза през сълзи Техьонг.

Докато двойката се прегръщаше и целуваше едно кашляне от страна на Джимин секна красивия им момент.

Оказа се, че това не е било кашляне, а подсмърчането и емоциалното плачене на блондина.

Юнги прегърна Джимин, като правеше кръгчета с ръката си в знак да го успокои. И успя.

След трогателния момент всички започнаха да ядат от тортата и да си говорят за най-различни теми.

По едно време Техьонг се сети, че нищо не е купил на Джънкук и се натъжи. Съпругът му забеляза това и веднага побърза да го попита какво му е.

-Хей, всичко наред ли е? - попита Кук загриженото.

-Не. - отвърна сивокоското

-Какво има?

-Не съм ти купил нищо за годишнината ни. - каза Техьонг, като се нацупи.

Джънкук се изкикоти от сладкото му държание и побърза да се приближи към него, като му прошепна:

-Мисля, че имам идея какво можеш да направиш за мен.

Техьонг обърна глава към съпруга си не разбирайки намека, но щом видя похотливите му очи леко го удари по рамото прехапвайки долната си устна.
Бузите му се зачервиха от срам, и тъй като сивокосо момче не намираше думи просто кимна с глава като след това зарови главата си във врата на Кук.

Техьонг усещаше биенето на сърцето на Джънкук, което го успокои и без да разбере сивокосото момче заспа в прегръдките на съпруга си.

За Джънкук това беше една от най-сладките гледки някога. Шефът на огромна компания се чувстваше късметлия да притежава такава красота в обятията си.

Следва продължение