Гледната точка на Техьонг

Седнах си на чина и забих глава, докато почне часа. Мразех да гледам как останалите ми съученици ме третират и зяпат като сякъш съм някаква измет. Най-долното на тази планета.

Тъй като е понеделник, нямаше надраскано УМРИ. Чистачките са го изтрили.

За да не мисля негативно и да се оттърся от всичките си мисли се сетих, че имам англйски при любимата ни госпожа Роуз. Много е мила.

Тя е единствения учител, който ме защитава от побойника Джеон и от останалите в класа.

Вторият звънец би е госпожата влезе като усмихна топло.

Никога не съм виждал някой да се усмихва по този начин. Повечето ми учители се оплакват, че сме говеда които са избягали от джунглата.

Но при г-жа Роуз не беше така. Тя беше много мила и дрожелюбна. Дори ми беше казала, че съм бил нейн приятел.

Изпитвам огромно уважение и респект към нея. Тя е единствената която кара денят ми да е малко по-добър след караницата с Джимин, ако мога да я нарека така.

10 минути от часа минаха и с гръм и трясък втория ми "любим" побойник влезе в стаята.

-Мин Юнги? - попита поспожата учудена

-Какво се изненадваш, госпожа? Не може ли да дойда в час? -отвърна монотонно Мин

-Може разбира се. -каза госпожата и Юнги беше готов да направи още една крачка когато госпожата го спря.

-Юнги, не си в този клас. Пак ли обърка какъв час имаш? -Мин извъртя очи прочисти си гърлото и каза

-Знам госпожа. Какъвто има и Джънкук.

Обърнах се назад за да видя Джеон дали изобщо е благоволил да влезе в час и за моя изненада беше там - на чина си.

За няколко секунди обменихме погледи, но неговият така заплашителен ме накара да се обърка.

-Госпожа оставете човека да дойде. И без това е бил път до тук.

-Класната стая на 12 Б е до вашата Джеон. - каза с раздразен глас госпожата.

Личеше си че госпожата не го харесва. Най-накрая някой в това прокето училище да не съди Джеон само по красотата му.

-Няма място къде да седнеш Мин. -каза госпожата докато се оглеждаше из класната стая

-Е как да няма? Моя бфф Ким е сам. Тъкмо си мислех с кой да си поиграя.

Сърцето ми се сви и пот обля челото ми. Не знаех какво да правя. Искам ми се да изчезна.

-Е ако Те няма нищо против, тогава добре.

-Ами-

-Не няма. - отсече ме Юнги като ми показа присвитич си юмрук и ме накара да преглътна.

-Мамка му. - каза тихичко преди да се приготвя да умра.