Гледната точка на Юнги

Стигнах до обозначената ми от него дестинация. Обадих се и на онзи за да му кажа, че планът е в действие.

Зачаках... Петнадесет минути, после половин час. Този половин стана един час. Но той така и не се появи.

Тъкмо извадих отново телефона си, за да кажа на онзи, че няма смисъл да идва него го няма.
Но точно преди да набера номера, чух гласът му.

-Дойде. - каза той с тъжен глас

-Да тук съм.

-Защо, беше толкова настоятелн Юнги? Не е като да сме били толкова близки.

-Ами времето което прекарахме заедно? Познаваме се отдавана. - от върнах му, виждайки малки капчици да се стичат по лицето му

-Времето. Ха това е смешно нещо, казано от човека благодарение на който съм на това дередже.

-Мразиш ли ме?

-Проблемът е в това, Юнги. Не мога да спра да те обичам. За това и съм толкова глупав да ти се доверя.

-Липсват ни есемесите които ми пращаше. - казах, докато започнах да се приближавам към него

-Защо изведнъж се сети за мен?

-Никога не съм спираш да мисля за теб.

-Лъжец. - засмя се той изтривайки сълзите си

-Не говори така, Хосък. Знаеш че те обичам. - щом се приближиш до него го прегърнах, колкото и опасно да беше това мое действие

-Как да знам, че ме обичаш? Нали все повтаряше как само Джимин ти е във сърцето.

-Излъгах, за да мога да те накарам да ревнуваш.

-И успя. Накра ме.

-Съжелявам. - отвърнах прегръщайки го, по-силно

Той обяви ръцете си около кръста ми и ме потупя по гърба казвайки:

-Няма проблем мили, всички правим грешки. Както тази която съм на път да направя.

-Каква? - попитах отделяйки се от него

-Тази. - каза той след като извади някаква сълфетка и започна да ми я вре е лицето

Започнах да се боря, да го блъскам докато не усетих свят да ми се вие и всичко да потъва в мрак за няколко секунди.