Явно знае какво прави. Хейс ме придърпа към себе си. Усещах учестеното му дишане. Той обви с ръце талията ми, а аз инстинктивно поставих своите на раменете му. Последва дълга прегрътка. Чувствах се добре с него, 'добре' беше меко казано. Хейс Гриър имаше специално излъчване. То беше неподправено и адски привличащо, по всеки възможен начин. Усещах топлото му дихание, което галеше сгъвката на врата ми. Стояхме така известно време. Чуваше се единствено яростното блъскане на капките дъжд по прозорците. Сякаш искаха да влязат вътре и да се присъединят към моментът ни.

-Качи се в стаята си и не слизай докато не ти кажа- вече се бе отдръпнал от прегрътката и шепнеше бързо.

-Защо?!- получи очудената ми физиономия.

-Просто направи каквото ти казвам и ще разбереш-той ме прегърна още веднъж и каза- , а сега върви.

Тръгнах в тъмното към стаята си. Едва не паднах по стълбите. Все някак се добрах до леглото си и се хвърлих на него. Извадих някакъв светещ ключодържател от нощното си шкафче. А мама смяташе, че светещ минион никога не би влязъл в употреба. Тихичко си затананиках някаква мелодия прехвърляйки малкият минион от ръка в ръка.

Замислих се за преди малко, за прегръдките, които получих. Времето, което бях прекарала без Хейс се чувствах толкова самотна. Въпреки родителската обич, за която съм безкрайно благодарна се чувствах изоставена. Нищо не можеше да ме стопли, което породи доста безсънни нощи. Но, когато Хейс е с мен няма начин да се почувствам самотна. А и обичах изблиците му на нежност. Харесваше ми идеята някой да го е грижа за мен и-

-Готовооо-Хейс прекъсна размислите ми. По гласът му познах, че се приближаваше.

-Намери ме, ако можеш- изписуках.

Тъкмо затърсих къде да се скрия, но го видях на вратата с ароматна свещ в ръка. Метнах се на леглото и се свих на кълбо. Хейс се приближи.

-Или ще си затвориш очите и ще те заведа долу, или ще те гъделичкам- каза с насмешка.

Съгласих се. Станах, затворих очи и му подадох ръка. Като изключим факта, че за малко щях да отнеса една стена, живота беше прекрасен. Стигна се и до стълбите. Започнах бавно и несигурно, а на третото стъпало кривнах крак.

-Така хубаво ще се прибия. Защо трябва да съм със затворени очи- измърморих.

Хейс изпуфтя и преди да се усетя бях в ръцете му. Това момче...ще го набия, ако ме опари с тази глупава, но ухаеща добре свещ. Стигнахме хола и той ме пусна. Беше до мен, когато каза да отворя очите си.

Уау!! За толкова малко време беше смогнал да превърне тъмната стая в сладурски уютно кътче. Имаше свещи на масичката, до телевизора и почти навсякъде. Мило беше. Прегърнах го като малко дете, а той целуна челото ми. Благодарих му. Затърсих бузата му и я докоснах с устни.

-Мадам, добре дошли в Паржкия ресторант "Bonjour". Тази вечер ще ви обслужва нашият най-добър готвач и сервитьор. Аз- Хейс Гриър ще ви нагостя с традиционно селско ястие наречено омлет- избърбори с престорен глас, а аз хубаво се посмях. "Bonjour" съм сигурна беше единствената дума, която знаеше на френски.

-Би ми било много приятно господин Гриър, но позволете ми да се присъединя към вас в кухнята. Просто, за да сме сигурни, че няма да направите някой пожар. Честно казано само това ни липсва-захилихме се.

Добре, че котлонът е на газ, защото токът ни напусна отдавна. Даже и улично нямаше. Направихме вкусен омлет, стана прекалено голям, затова си го разделихме.

След като си хапнахме решихме, че сме прекалено изморени за каквото и да е, затова затоплихме вода на котлона и се изкъпахме набързо. Легнах докато Хейси се чудеше какво да облече. Смотльо, ще спим, няма да ходим на червения килим. Усмихнах се. Чувствах се облекчена и спокойна. В същото време усетих как някаква тениска хвръкна към мен.

-Махни я тази пижама и облечи нещо по-стилно- ухили се.

-Това е бяла тениска, глупи- повдигнах вежда.

-Моета тениска-намигна ми.

Преоблякох се и се настаних до вече легналият Хейс. Той подложи ръка, а аз се сгуших в него.

-Ей, че си топличък- сгуших се още повече.

- Когато съм ти радиатор- размести ръката си, която беше поставил на хълбока ми, а с другата се заигра с косата ми. Последва миг мълчание.

-Знаеш, че те обичам, нали? - и двамата казахме в почти перфектен синхрон.

.•°.•°.•°.•°.•°.•°
Ехо, дойде ми музата. Надявам се главата да ви харесва и се извинявам, ако има грешки.
За следваща глава 15 лайка и 4 коментара♡🌻