Всичко, което виждах беше размазано. Хейс ми повтаряше да се успокоя и как всичко щяло да се оправи. Затворих очи, несъзнавайки какво се бе случило, а и болката беше непоносима. Разбирах колко неадекватна бях, но усетих как Хейс затегна хватката си, ръцете му ме обгърнаха и той ме внесе вътре.

  Докато лежах на дивана, където той ме беше оставил, се замислих за нещото, което ме повали на земята толкова лесно. Замислих се също в колко опасна ситуация се бяхме поставили. До преди седмица най-сериозният ми проблем бяха оценките в училище. Откачах при мисълта, че колкото и да се стараех, дори и да преписвах никога не изкарвах чиста шестица. Мисълта, че щях да завърша с пет и тридесет ме изкарваше извън равновесие.  Не съм някоя зубрачка, но при всичките усилия, които полагах си беше изнервящо. А сега всичките тези "проблеми" ми се струваха така маловажни и имах чувството, че си бях хабила нервите прекалено дълго.

  Хейс влезе в стаята, сложи лепенка на челото ми, а след това седна до мен и ме прегърна.

  -Беше прекалено опасно, за да излизаме, а аз не успях да направя нищо- погледна ме в очите и веднага разчетох болката му.

  -Не е станало нищо, защо си се натъжил така?- очаквах и най-малката реакция от страна на Хейс, но лицето му беше като от камък.

  -Явно дори да те опазя не мога-наведе глава.

  -Какво става Хейс? Защо се държиш така? Добре съм, а сега се успокой-повиших тон, а той стана и излезе от стаята. Не го бях виждала да се държи така.

  Надигнах се внимателно. Добрах се до кухнята и си налях чаша вода. Едва стигна до устните ми и видях колко мътна беше. Залитайки се качих и до банята си и пуснах чешмата и душа, сякаш нещо ми ставаше. Водата беше мътно кафява. Излязох от банята, а Хейс стоеше и ме гледаше учудено.

  -Водата не става за пиене-бях доста разтревожена. Хейс ме гледаше неразбиращо. Хванах якето си и една шапка с козирка, взех пари и чадър.

  Тичах към магазина колкото можех по-бързо. Когато стигнах взех от големите колички и само да спомена какъв късмет имах, че е отворено. Натъпках в количката колкото можах повече вода. Да, толкова extra бях. Платих, а продавача ме погледна странно.

  -Какво Ви накара да излезете в тази буря? Имате късмет, тъкмо събирах нещата си да се прибирам.

  -Предполагам, че полудявам-усмихнах се- това ми е второто излизане. Водата е мътно кафява, а не знаем дали утре ще е по-зле-наклоних глава на една страна.

  -Права сте, а как мислите да занесете всичко това до у вас? - ударих се по челото, за това не се бях сетила- Знаете ли какво? Вземете количката, необходима ви е- кимнах и благодарих, излязох навън.

  Бързах. Смятах, че колкото по-бързо, толкова по-добре. Бях на няколко улици от вкъщи и видях как мълния поразява един билборд, поне не беше близо и в моя посока.

  Бях пред вратата и натисках звънеца многократно. Хейс ми отвори и веднага щом влязох ме прегърна.

  -Изплаши ме- прошепна.
  -Взех вода- усмихнах се, бях спасила деня.
  -Браво на теб, но трябваше да ми кажеш. Как е навън?
  -Ужасно. Една мълния удари "електронно дърво", но беше далеч.
  -За щастие...- светлината от лампата премигна, а Хейс се огледа и сподели- по-добре ще е да изгасим това.
  -Но Хейс така е тъмно-огледах се наоколо, какво ще правим?
  -Ей сега ще ти кажа-усмихна се по онзи начин. Явно знае какво прави.

         °•○•°•○•°•○•°•○•°•○•°•○•°•○•°
  Хей хей, нова глава😎😎
  Гласувайте и коментирайте, за да отключите следващата глава♡♡
                   ОБИЧАМ ВИ