-Знаеш, че не обичам да плачеш- той погали бузата ми, а аз потрепнах, допирът му ми действаше като наркотик. Той сложи ръката си върху раменете ми и слязохме в хола. Седнахме на големия тъмно син диван и се заприказвахме.
  -Как е животът в Ел Ей? Има ли хубави момчета- намигна ми Хейс.
  -Ей, единственото, по което се заглеждам са учебниците- усмихнах се аз.
  -Или тук няма хубави момчета или нещо ти става- е, явно разбра, че има нещо гнило.
  -Какво има?
  -Нищо, всичко е наред. Фокусирала съм се над ученето- постарах се да прикрия несигурнастта си.
  -Али! Не ме лъжи! Никога!- с всяка дума се приближаваше към лицето ми. Не го виня, че е ядосан, а сега просто ще му разкажа всичко. Отдавна знам, че с Хейс Гриър всичко е точно и ясно, без игрички.
  -Добре де, има нещо- признах си, отдръпвайки се.
  -Надявам се да споделиш, знаеш, че се тревожа и искам най-доброто за теб..съжалявам, ако си се стреснала от думите ми преди малко-наклони глава към мен- говори ли ти се? -попита, а след като кимнах постави главата си в скута ми и започнах с разказа си.
  -В училище е ад. Там съм нищожество и за учители, и за съученици-едва довърших думите си и Хейс ме прекъсна.
  -Алисън, не говори така. Никога не си била и никога няма да бъдеш, но въпреки всичко те разбирам, сломена си-прошепна Хейс.
  -Това е всичко-усмихнах се тъжно.
  -Ще мога ли да ти помогна до залепиш парченцата обратно? -надигна се Хейс.
  -Винаги съм ти се възхищавала, че си толкова силен и не позволяваш нищо да те сломи- бях искрена.
  -И аз имам моменти на слабост, но знам, че ти си винаги до мен-усмихна ми се, а аз отвърнах на усмивката му-хайде да погледаме нещо-предложи Хейс.
  -Съгласна.

  Докато пуснах телевизора, той наля сок на двама ни. Щях да сменя канала, но Хейс ме спря.

  -Проливни дъждове се очакват в интервал от седмица-две. Не сме обедени, но се очаква дъждът да е достатъчно силен за да предизвика наводнения-каза мъжът от екрана.
  -По дяволите- изтичах до прозореца, а дъжда сякаш се усилваше с всяка секунда, имаше мълнии и вятър- утре съм на училище, а ти? -обърнах се съм Хейс.
  -Записаха ме в твоето училище, 'г' клас съм-отговори просто и ясно.
  -Това означава, че и двамата сме в един клас-писнах от щастие, той дойде до мен и ме прегърна.
  -Е, как ще стигнем до училище?..Вашите ще се прибират ли?
  -Не, в командировка за две седмици са, защо? -бях объркана.
  -Наш заминава за седмица в Калабасас, по работа е. Явно ще трябва да се оправяме сами- почеса тила си, опитваше се да намери решение.
  -Ще се справим сами, в това ни бива най-много. Щом сме двамата не сме сами-последното беше мотото ни.
  -Хей, помниш това?! -погледна към мен с изненадано изражение.
  -А ти да не би да го беше забравил? -усмихнах му се.
  -Никога! -вдигна ръце.
  
  Изключихме всичко от контактите и хапнахме. След това отново се заприказвахме. Хейс ми разказа за старото училище и как е било след като се преместих с родителите си. Дълго време говорихме. След това мама ми звънна.

♢Разговор♢

М: Ало, как си Али? Чухме за бурята. С баща ти не биха ни пуснали от работа точно сега.
А: Мамо, не се тревожи ще се справя, а и Хейс е с мен.
Х: Мога да остана с нея докато се върнете.
М: Хейс?! Какво правиш в Лос Анджелис?
Х: Преместихме се с Наш. Разрешавате ли да остана с Али за всеки случай?
М: Ти си й като по-голям брат, разбира се, че може. Сега слушайте внимателно, оставили сме достатъчно пари, ако нещо ви тревожи можете да говорите със съседката Грета и да се пазите.
Х: Всичко ще е наред, уверявам ви.
М: Трябва да вървя, почивката свърши. Ще се чуем пак деца, чао.
А, Х : Чао.

♢Край на разговора♢

  -Става късно, по-добре да се гласим за лягане- предложи Хейс- кой какво да прави, шефе?
  -Ти си вземи душ, през това време ще разчистя тук и ще наглася учебниците за утре, след това и аз си вземам душ и ще спим-усмихнах се, горда с плана си.
  -Уоу, добре организирано. Да се притеснявам ли, че ще ме пратиш да спя на дивана- погледна ме шеговито Хейс.
  -Не, ще сме в моета стая, да ме пазиш от чудовищата под леглото ми- не сдържах смеха си.
  -Тъй вярно! Отивам до банята. Между другото, утре след училище ще е добре да минем през у нас, за да си взема дрехи и четка за зъби, така и така ще сме мокри като кокошки докато стигнем до тук.
  -Добра идея, защото се притеснявах, че ще поискаш от моите дрехи и те няма да ти станат- от къде се взеха тези шеги, имала съм малко чувство за хумор.
  -Какво имаш в предвид, имам добра фигура-изсмя се Хейс, вземайки си кърпа.
  -Прав си- усмихнах се и започнах да събирам чиниите, за да не види, че се изчервих.

  Почистих масата и нагласих учебниците. Мина половин час от както Хейс е в банята, ще му се скарам, че се бави. Почуках на вратата:
  -Хейс, не се бави, няма да има топла вода за мен- подвикнах.
  -Ако искаш ела да си вземеш докато има- изсмя се зад вратата.
  -Мога да вляза, но тогава ще те набия- врътнах очи и се хвърлих на леглото. Чух хлопване на врата, най-накрая излезе.
  -Провери в дясната врата на гардероба, мисля, че има някои твои дрехи-спрях да говоря, защото Хейс влезе, само по кърпа.
  -Какво?- попита той.
  -По-розова кърпа не можа да намериш-прихнахме да се смеем-отивам да се къпя, ако няма вода ще спиш на дивана-изплезих му се.
 
Взех си бърз душ и се облякох, влязох в стаята си и заварих Хейс, вече легнал да гледа тавана замислено.
  -Какво има?- попитах пъхайки се под завивката.
  -Притеснява ме тази буря, а добре знаеш, че предчувствията ми са верни-сподели той.
  -Знам. Хайде да спим, ще видим какво ще излезе.
  -Права си. Ела тук- той ме придърпа към себе си. Облегнах глава на гърдите му, а той ме прегърна. Пожелахме си лека нощ, не успях да заспя веднага, поради прекалено силния тропот на дъжда и звуците на мълниите. Сякаш бурята щеше да е опасна, но важното беше, че с Хейс ще прекараме време заедно. След тези мисли съм заспала.

☆☆☆☆☆☆☆
Глава 2 на лице, приятно четене. Моля изразете мнение и гласувайте.
ОБИЧАМ ВИ🙏💞👋💝