*На следващия ден*
Беше 7 сутринта и Сун Ми бе събудена от алармата на телефона си. Тя стана и отиде до банята да се оправи за срещата й с Джин. Оставаха 20 минути до срещата и тя вече беше готова. Отиде до леглото на Хюна за да я предупреди, че излиза, но тя спеше дълбоко и даже леко похъркваше.

Оставаха 10 минути и Джин вече чакаше на уговореното място. Той я чакаше с нетърпение. Чувстваше нещо...
И не, не беше любов, а по-скоро подкрепа. Виждаше в нея добра и вярна приятелка, която няма да го предаде. Беше му писнало всички да го изоставят. Родителите му, брат му, приятелите му. След това се запозна с момчетата които му върнаха надеждата за живот. А сега срещна и Сун Ми.

След няколко минуте забеляза Сун Ми да идва към него. Зарадва се че не го бе излъгала и си спази обещанието.

- Хейй, Сун Ми насаммм!!!- се провикна Джин помахвайки й с ръка.
-Хей, Джин. - отвърн му с усмивка тя.
-Добро утро. Как си?
-Ами добре ти..?
-Супер.. - каза Джин- нека се разходим какво ще кажеш?
-Може ли първо да хапнем, умирам от глад? - погледна го Сун Ми с жална муцунка.
-Да разбира се!! - отговори Джин смеейки се.

..........................
Съжалявам че главата е кратка просто не ми остава време!! То не че май някой я следи тая боза 😃
Да я продължавам ли???