След около час момичетата вече бяха пристигнали в дома на капризната си шефка.

Тя както винаги не ги посрещна с усмивка за добро утро, а с поредната си прищявка.

-Хей Сун Ми отиди в кухнята и ми направи нещо за закуска, гладна съм.- каза Юра, която току що се беше настанила на дивана.

Хюна беше стиснала юмруци и беше готова да се развика ,че Сун Ми не е длъжна да прави това защото тя й е гримьорка ,а не прислужница.

Сун Ми видя това и я хвана за ръката казвайки й тихо: Не се намесвай и без това трябва да я питаме за отпуска а ако се скараме сега ще ни е още по-трудно.

-Ноо....- Хюна тръгна да казва нещо, но Сун Ми я прекъсна - Няма ноо, стига, ще й направя един сандвич ще й донеса сок и толкова.

- Офф добре, но само този път другия път няма да й позволя да се държи така. Чу ли?

-Добре добре само този път. Айде ей сега се връщам ти мисли как да я попитаме.- каза Сун Ми а Хюна кимна в знак на съгласие.

-Хайде Сун Ми побързай нямам цял ден за губене.- извика разразнено Юра оглейждайки се в едно от многобройните й огледала.

Разбира се трябваше цялата й къща да е пълна с такива за да вижда красотата си навсякъде.

- Идвам де идвамм.... - викна Сун Ми и й занесе сандвич и сок.

След като Юра закуси започнаха да я подготвят за фотосесията, която вече отдавна трябваше да е почнала, но както винаги благодарение на Юра пак всичко стана по-бавно от планирането. Наложи се три пъти да спират за да може тя да си почине. И разбира се не пропусна да се оплаче от грима и прическата си.

След пет мъчителни часа сменяне на тоалети, прически, гримове и бягайки до компанията за нови обувки фотосесията приключи. Най-накрая потния и изморен екип излезе на чист въздух да си почине. Хюна и Сун Ми решиха докато Юра не е близо до тях да решат какво ще я попитат. Решиха Хюна да говори защото тя повече умееше да преговаря.

-Хей Юра!!! - провикна се Хюна на току що излизащата навън Юра. Тя се запъти към момичета и се чудеше защо ли я викат.

-Кажете какво стана?- попита объркано модела гледайки ту едното момиче ту другото.

-Амии ние... такова.. дда..- Хюна беше прекъсната от шефката си.

-Хайде казвайте ако ще казвате не ми губете от ценното време.- каза раздразнено Юра.

*Хюна*

Да ти имам ценното време аз на теб. Пуууу.... Ако не исках толкова да ни пусне в този отпуск до сега да съм те оскубала въшка такава.....

Мислеше си Хюна, но бе изкарана от транса от побутване от Сун Ми.

-Така де... Искахме да те попитаме да ни пуснеш една седмица отпуск след 3 дена за да можем да отидем на почивка....- попита Хюна а Юра я гледаше сякаш е паднала от небето.

-Неее и дума да не става!! Вие нормални ле сте??- изкрещя видимо ядосаната Юра

-Защо??- попитаха и двете момичета в един глас.

- Как защо след 2 дена ми предстои една от най-големите фотасесии за списание и ще бъде в Япония. Има толкова неща за подготвяне и толкова работа след като заминем. Съжалявам, но няма как да ви пусна ще си вземете отпуск някой друг път.

Сун Ми не издържа на това и започна да вика..

-Нямаш право да ни го причиняваш, от толкова време работим без почивка и задоволяваме всеки твой каприз. Полага ни се поне една седмица. А и да нямаш само нас двете имаш толкова голям екип, а само нас тормозиш така стига вече омръзна ми искаме МАЛКО почивка.- след като Сун Ми си пое дъх след дългата реч, Хюна остана да я гледа с отворена уста защото Сун Ми рядко се противопоставяше на Юра.

Мениджъра дочу викове и отиде да провери за какво се карат.

-Какво става тук и защо викате?-попита мениджъра като оглеждаше трите момичета

-Тези двете тук си мислят че могат да излязат в отпуск когато си поискат.- ръкомахаше с пръст Юра

- А защо да не могат??- попита учудено мениджъра

Юра му каза причините които беша казала и на момичетата а мениджъра поседя 5 минути загледан в една точка. След това извика....

-Ще направим следното........

..................................................................

Хей, ето я и новата глава. Надявам се да ви става интересно. Пишете мнения в коментарите... 😘