Бяха трудни месеци. С най-добрата ми приятелка Сун Ми, с която се познаваме още от деца сега работим и живеем заедно в Даегу.

Аз съм Хюна и съм стилистка, а Сун Ми гримьорка и работим за един "модел" Юра и мога да кажа че не познавам по-капризен човек от нея.

Един път полата няма да й отива на фигурата, друг път обувките с косата й, абе лоша работа. Със Сун Ми много я мразехме, не че тя ни обичаше, но нямаше как да напуснем, работата ни трябваше, за да си плащаме наема.

След като брат ми замина за САЩ останахме само двете и ни е меко казано трудничко. Мечтаем един ден да работим в Сеул в някоя голяма компания. Но това надали щеше да стане, постоянно пращахме молби, но все казваха че нямат места.

И така бяхме принудени да работим за тоя гущер. Бяхме спестили малко пари и реших да предложа на Сун Ми да отидем малко на море и да разпуснем. Тя не остана особенно очарована от предложението ми....

-Яяяя къде искаш да ходим? Та ние нямаме пари за нови дрехи ти искаш да хайманосваме.- изребчи ми се Сун Ми като едва говореше след поредния изморителен ден с оня каприз.

- Стига де! Имам малко заделени пари ще използваме тях. Моля теее, ще ни се отрази добре ще видиш.. - почнах да й се моля надявайки се да се съгласи.

- НЕ казах!! Толкова неща можем да си набавим с тези пари, а ти искаш да ги похарчим за няква тъпа ваканция.

- Офф винаги си такава, какво ще ни стане ако си починем за една седмица. - почнах несъзнателно да й повишавам тон.

- Да не си мислиш че и аз не искам да си почина малко. Оная направо ми вгорчава живота с всеки изминал ден. - каза Сун Ми като видях че очите й почнаха да се насълзяват. Наистина й беше омръзнало от Юра, то на кой не би.

... А и да не си мислиш че ще ни пусне така лесно отпуск за цяла седмица. - допълни тя.

- Да права си. - замислих се над думите на Сун Ми и ми хрумна нещо- Хайде утре да я питаме, ще направя всичко възможно да ни пусне и ако стане ще се съгласиш. Става ли? - направих кучешка муцунка с надеждата да се навие.

- Офф добре така става, но не си възлагай големи надежди за да не останеш разочарована.

- Добре, добре няма. Но ще видиш че ще успеем. - станах и я гушнах а тя се усмихна леко.
- Добре. Хайде сега да лягаме че съм много изморена и вярвам че ти също си.

- Добре хайде лека. -казах като се отдръпнах от нея и легнах на леглото на което бяхме седнали. Тя легна до мен и ни зави, спяхме в една стая защото нямахме достатъчно пари за апартамент в който всяка да си има стая.

Преди имахме, но след като брат ми замина се изместихме тук за да ни е по-лесно.Не след дълго съм се унесла и съм заспала.

*Сун Ми*

Надявам се Хюна да се окаже права и Юра да ни пусне отпуск за една седмица. Не помня откога не сме почивали за повече от 2 дена.

Когато трябваше да почиваме онази вещица все ни викаше за най-малката и тъпа причина за която се сещаше за да ни е гадно. Мразеше ни от дъното на сърцето си.

Хюна, защото харесваше брат й -Илхун, но той я отряза и тя реши че трябва да си го върне по някакъв начин и реши да вгорчи живота на Хюна. А мен ме мразеше защото не се съгласих да прикрия смучките по врата и стомаха й след едно нейно забавление в един клуб и мениджъра й разбра и го отнесе здравата. И така с всеки изминал ден ни изцеждане силите малко по малко.

*Неутрал*

Двете момичета заспаха с мисълта че злата им шефка ще ги пусне отпуск и най-накрая ще си отдъхнат малко от нея.

На другия ден

 -Хюнаааа, хайде ставай да закусим и да тръгваме. - чу се Сун Ми която вече беше станала и направила закуската.

-Добрее де ставамм- отвърна полузаспалата Хюна грабвайки някаква блуза и дънки обличайки се докато слиза по стъпалата.

Но нали не се беше разсънила и се търкулна надолу по стълбите като се чу едно силно - по дяволите...
Сун Ми побърза да отиде и да види какво се беше случило и свари Хюна проснала се на земята разтриваща главата си от удара.
-Хюнаааа сериозно? Пак ли? - попита Сун Ми едва сдържайки смеха си. Накрая не успя и започна да се смее като луда.

- Яяя !! Стига си се смяла - оплака се Хюна - ти вместо да ме питаш как съм и да ми помогнеш ти се смееш. Не те ли е срам?
- Ами всъщност не. Хайде ставай че ще закъснеем и оная пак ще мърмори. - каза Сун Ми протягайки ръка на приятелката си и я издърпа от земята.

- Благодаря! Да наистина нека тръгваме че ни чака дълъг ден. - рече Хюна намествайки дрехите си.

Момичетата се нахраниха набързо и тръгнаха към спирката. Не работеха далеч и ходеха пеша но днес Юра ги беше извикала в дома си който беше по-далеч за да я подготвят за някаква фотосесия и им се наложи да използват автобуса.

........................................................................
Хейй. Това е новата ми история надявам се на някой да му хареса. Нова съм в писането и дано е станало добре.
Благодаря отново за страхотната корица на Lena_Isley_Elise