18
Беше 6 часа, когато алармите на двете момичета звъннаха и те знаеха, че беше време за работа. Колкото и да не им се ставаше трябваше.
СМ: Хюнааа хайде по-бързо, че онова подобие на човек ще ни вика, че още от първия ден сме закъснели.....
Х: Добре де добре чакай да се измия само...
След около 30 минути вече бяха в компанията и седяха пред вратата на гримьорната на Юра.
СМ: Готова???
Х: Готова, хайде..
Двете момичета влязоха като затвориха след себе си и станаха учудени при гледката, която видяха. Юра заспала на малкото диванче. С рошава коса, размазан грим, скъсан чорпогащник и полу празна бутилка соджу в едната й ръка. Двете приятелки се спогледаха и като чели само с поглед се разбраха.
Приближиха се до нея Хюна взе бутилката от ръката й и я остави настрани а СунМи леко я побутна опитвайки се да я събуди.
СМ: Юра, Юрааааа.....
Но без резултат.... Хюна излезе и след минута се върна с чаша пълна с вода..СунМи схвана какво искаше тя да направи но я спря
Х: Защо ме спря..
СМ: Ако я залееш с вода като се събуди ще ни убиее
Х: Имайки предвид полу празната бутилка която беше в ръката й и другите 2 празни ще е чудо ако поне ме разпознае коя съм пък и плюс това ако мениджъра й я намери така и ние ще го отнесем..
СМ: Добре де права си давайй..
Хюна изля чашата вода върху Юра и тя леко се размърда. Потърка очи и опита да се изправи, но залитна и седна..
След около 5 минути опит да фокусира двете фигури пред себе се най-накрая успя
Ю: Я виж ти кой се е завърнал. Какво правите тук??
Х: Ами дойдохме на работа, но така като гледам шефката ни май се е позабавлявала снощи
Ю: Не ви засяга какво съм правила аз.. Ясно ?? Сега ме приберете у дома..
Х: И защо да го правимм?
Ю: Защото едва седя седнала пък камоли да вървя
Х: Ха че ние ли сме ти виновни, ако не беше пила толкова сега нямаше да имаш такъв махмурлук..
Ю: Добре добре стига си мрънкала и без това ме боли главата ужасно много.. После ще ви пусна да си ходите така става ли
Х: Имаме сделка!!!
СунМи не смееше да се обажда. Имаше чувството че какното и да каже Юра ще разбере за нея и Сехун.
Ю: Само гледайте никой да не разбира.
Х: СПокойно.. СунМи помогни ми да я изнесем от тук..
В отговор СунМи само кимна.
СМ: Но как ще я носим..
Х: Качи я на гърба ми и се обади за такси..
СМ: Добре
След минути вече бяха в фоайето на компанията и пред тях се появи мениджъра на Юра
"Мисли бързо мисли бързоооо" помисли си СунМи трябваше бързо да имисли нещо достоверно
Мениджъра: Оо момичета върнали сте се..
СМ: Ами даа
Мениджъра: Но Хюнаа защо носиш Юра така какво й е?
СМ: Не й беше добре пила е развалено мляко и повръща и ни помоли да я занесем до тях
Мениджъра: Оуу амии добре тогава
СМ: Добре чаооо
Момичетата забързаха крачката като оставиха мениджъра замислен, но сега нямаха време трябваше бързо да стигнат до къщата на Юра, защото Хюна вече не издържаше.
Качиха се в таксито което ги чакаше навън. След 15 минути вече бяха пред дома на Юра, платиха на шофьора и с 300 зора замъкнаха Юра до стаята й. Хюна помоли прислужницата да се погрижи за нея и да й направи супа против махмурлук.
Хюна и СунМи решиха да се приберат пеш, за да се раздвижат малко.
СМ: Хейй искаш ли да си купим малко соджу и да пийнем вкъщи?
Х: Чакай малко.. Ти току що да не пожела да пием... Алкохол... Омоо.. Не мога да повярвам че ти СунМи...
Хюна беше прекъсната
СМ: Да да хайде докато не съм се отказала.
Х: Добре де, такъв шанс не се пропуска.
По пътя купиха няколко бутилки соджу и се прибраха. Вече пиеха втора бутилка и си говореха техните си неща... Вече бяха достатъчно пияни, за да правят глупости..
Hyuna_babe : камерата е пиянаааа😂😂😂🤣🤣
1,211 likes 42 comments
Honey_Ilhoon : И ти май не оставаш по-назад.. 😑
Wild_Maike : Сякаш й е за първи път..
.......
Хеййй знам че отдавна не съм качвала, за да бъдем по-точни от около седмица.. Извинявам се за което..
Съжалявам ако има грешки...
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro