Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Ch.8-Лошите момичета се наказват


Беше минал час откакто бях отвлечена от Аш. Настроението му остана неразгадаемо през цялото време,докато аз се опитвах да избягам. Всеки мой опит биваше спрян още в зародиш. Нито един от въпросите ми явно не заслужаваше отговор,защото не бе удостоен с такъв колкото и пъти да го повторех. Обидите,ругатните и заплахите сякаш преминаваха през едното и излизаха през дугото му ухо. Идеше ми да му зашия един шамар. Даже опитах,но белоскоя откачалник го избегна безпроблемно. След доста време,през което вятъра шибаше през лицето ми и устата ми се напълни с дъжд поради липсата на каска,мотора спря настеред гората в северния край на града. Странното бе,че имаше наръсен чакъл който можеше да се приеме за доста далеч от първокласен,но все пак някакъв вид път.

-Дивак ли си? Живееш в колиба от камъни като Фред и Барни?

Поредния игнориран въпрос. Аш стана от мотора и ме погледна безразлично. Наклоних глава на една страна. Той остана неподвижен до мен,ръцете му - скръстени пред гърдите. Повдигнах вежди и бавно се изправих от седалката. Белите му кичури бяха мокри и леко се къдреха,което ме накара да се подсмихна.

-Радвам се,че ти е забавно - каза и пое в неопределена посока.

-Разбира се! За разлика от някой хора аз мога да се смея -изръсих.

В мига,в който го казах, белокосия мъж спря и се ударих в гърба му. Веригата на коженото му яке се заби в бузата ми и извиках.

-Мамка му! -изръмжах и се улових за удареното,разтривайки го.

И аз носех вериги по дрехите си понякога,но моите не бяха наранявали хора до сега. Ръката ми бе разко избутана настрани и част от косата ми беше уловена в юмрука му. Очите му гневно се взираха в мен и запращаха убийствени гръмогтевици заедно с дъжда.

-Коя си ти да съдиш?

Преглътнах. Беше прав. Отместих поглед от хипнотизиращите му ириси.

-Прав си. Съжалявам.

Дланта му бавно отпусна захвата си и неудовлетворено хъмкане се откъсна от гърдите му. Обърнах се и с любопитство открих разочарование в очите му.

-Какво? -сопнах се.

Широка и хищна усмивка се настани на красивото лице срещу мен. По дяволите и майка му,че бе родила такъв сексапилен задник!

-Така те искам. Не ми е забавно когато се даваш така лесно Райли Фрейс. -с нотка на съблазън отговори и се завъртя,продължавайки сякаш не се бе случило нищо.

Смръщих вежди. Този мъж имаше разтроение на личността. Не знаех какво да очаквам в следващия миг и винаги трябаше да внимавам какво казвам. Разбира се,аз бях Райли Фрейс както той сам спомена и това не беше моя силна страна.

-Няма да те последвам. Искам да ме върнеш в общежитието.

Искаше да бъда честна и ме харесваше като инатливо магаре? Така да беше.

Аш спря и се обърна отново,изпръсквайки вода от косата си. Сините му очи бяха буреносни облаци,по-опасни и от тези над нас.

-Влизаш вътре или ще те преметна на гръб за втори път днес. Избери сама.

Стиснах зъби така силно,че нещо изпука.

-Не съм играчка Аш! Нещата минаха границата. Мислех,че ще ме върнеш в клуба,но ти ме отвлече. Това може да ти донесе писмо от затвора когато някой ден избягам,нали знаеш? А и Съншайн ще се сети,че ти стойш зад всичко.

Дрезгав смях разцепи секундата тишина и ме накара да премигам объркано. Бях подгизнала откакто излязох от дома на Никалъс и вече усещах как студа се просмуква в гръдния ми кош. Това не бе добре. Боже,бях напълно забравила за брат си и сега пак се почувствах ужасно. Избутах мократа си коса назад и тръгнах в обратната посока към мотора.

-Какво мислиш да правиш? -извика Аш от мястото си.

Не бе помръднал и милиметър,макар, че го вееше силния Бостънски вятър и бяхме близо до брега. Къде ме бе завлякло това копеле?

"Райли,мамка му,спри да говориш каквото ти идва на ума! "

Улових ключа и завъртях. Що за глупак си оставяше ключа на мотора? Машината измърка като котка и Аш най-накарая отлепи пети от пръстта.

-Глупава ли си? Ще се пребиеш! Ти си една ужасно тъпа кучка,знаеш ли? -изкрещя и ме хвана за ръцете,повличайки ме към посоката в която бе тръгнал преди малко.

-Пусни ме и престани да ме наричаш тъпа кучка! Ако си свикнал да казваш така на Вероника,ще те изненадам като ти напомня,че аз не съм нея - отвърнах със същия тон.

Краката ми започнаха да се плъзнат по мократа повръхност и скоро се препънах,повличайки го със себе си. Добре,че не бе някой хилав,защото пропаднах по склона и щях да падна право в ледено-студения океан. Помислих,че ще ме пусне и ще зареже всичко,но Аш ме изтегли дори без да използва другата си ръка. Бях преметната през рамо,както ми беше обещал. Останах неподвижна и дишах тежко. Наистина от първата ми среща с този готик откачалник се травмирах постоянно. Това не ми влияеше добре. Ръцете ми трепереха и не беше само защото бях мокра и се разболявах. Беше ме страй. Не знаех нищо за белокосия Аш и нямах представа какво значеше "наказание" за него.

След по-малко от пет минути бях просната на земята в калта,докато той изваждаше други ключове от джоба си. Погледнах назад и осъзнах,че се намирахме пред остаряла барака която едва се крепеше. Вече не се изненадвах от новооткритите неща около Аш. Май започвах да свиквам,защото когато отвори вратата и вътре се разкри разкош и модерна мебелировка на широко колкото имение жилище,изобщо не трепнах. Той се извъртя и сините му очи ме пронизаха.

-Влизай! Не искам да не те внасям като вещ.

Останах в мръсотията,където студа и дъжда ме нападаха от всички страни.

-Райли,не ме карай да те завържа пред къщата!

Това ме изкара от унеса ми. Потреперих на очевидната заплаха и се изправих,крачейки към вратата. Спрях до него и за стотен път не съумях да се удържа,затваряйки очи при невероятния му аромат и сблъсъка на горещия му дъх с кожата ми.

-Ще накалям всичко.

-Влизай. -не беше произнесено като заповед,но бе точно такава.

Вдишах от тежкия въздих на вода и кал,пристъпвайки навътре. Внесох мръсотията със себе си. Всяка моя крачка правеше отвратителен отпечатък върху черните матирани плочки,загрозявайки цалостния вид на жилището. Но защо Аш би искал хората да мислят,че живее в едва крепяща се барака на брега? Почистих с опакото на ръката си мръсотията по лицето си и изчаках да дойдеше до мен. Чу се завъртане на ключ и сърцето ми замря. Бях в капан.

-Не съм те отлякъл. Не точно. Всъщност те взех за един ден. Утре ще си свободна да отидеш на работа в клуба. -отбеляза Аш и босите му крака шляпнаха по плочките,следвайки моите стъпки.

Боже,дори стъпалата му бяха привлекателни! Стегни се Райли,заповядах си и вдигнах очи към стената. Имаше странна повърнхност и се извиваше като вода. Плашех се от него и от жилището му - две на нула за белокосото копеле.

-Какво искаш от мен през този цял един ден? И няма начин да се върна в онази дупка на готик извратеняци! -категорично отсякох и махнах с ръка,като неумишлено го напръсках с вода през лицето.

Ръката му се сви и мусколите му се очертаха под коженото яке,за да изтрие очите си. Приближи се до мен и ме превъртя настрани,избутвайки ме напред през коридора.

-В стаята има лична баня. Изкъпи се и после облечи дрехите на леглото. Чакам те в гостната. -прошепна в ухото ми.

Замръзвах,бях мръсна и се разболявах. Бях в шок,че замалко щях да се удавя в океана,защото почти паднах от скала. Само преди няколко часа бях видяла брат си да спи с мъж и въпреки това гласа му така лесно се гмурна в съзнанието ми и погали всяка клетка от тялото ми,правейки я мека и податлива на обработка.

-Мамка му... -простенах едва чуто,ала Аш бе успял да го чуе,защото се засмя и пое към някаква стая в края на коридора.

Само един поглед ми беше достатъчен да разбера,че това жилище беше огромно и колибата бе само за прокритие. Аш криеше прекалено много неща и емоциите му бяха само началото. Не исках да имам нищо общо. Трябваше да има начин да се измъкна от кашата.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro