"Истинският край настъпва едва когато се спусне непрогледният мрак. Тогава вече е късно за каквото и да било. Преди това всички малки "край" са просто началото на нещо ново."

Сант Анел
_______________________________

Мина доста време откакто стените на килията се срещнаха с мен за първи път. Това е среща,която не пожелавам на никого. Не съжалявах за нито една секунда,прекарана зад решетките. Имаше храна,за която не плащах. Често се трвожех за майка, но редовно й пишех и й се обаждах при всяка възмижност. Имаше телевизор. Интересно на какво е способно правителството за да се подсигури, че ще лъжеш хората дори в самия затвор. За всички други жени тук аз бях убила съпруга си,повреме на разгорещена вечер. Странно,защото никога не се бях омъжвала и още бях в университета.

Спрях да броя дните. Може би вече беше минал месец? Или бяха два? За този период научих доста.

Първо,че въпреки правителството,друга група наистина имаше. О,определено я имаше,защото брата на Трой съвсем сериозно се беше захванал с това да спре Аш,но и да използва оръжието за свои цели. Попитах защо и още странно,но получих отговор. Той искаше да го продава на черния пазар. За пари,разбира се. Хората правеха всичко за пари.

Второ: Аш също не се бе отказал. Това също научих от по-големият брат на Трой. Беше ядосан и се изпусна,че самият Трой е преминал от нашата страна. Защото аз винаги щях да съм на страната на Аш,дори да беше от лошите. Защото дълбоко в сърцето си,той не беше зъл. Постоянно си спомнях страха и шока в очите му,когато застрелях Лолипоп. Сигурно беше реагирал по същия начин и когато се изправих срещу ротата от полицаи на ЦРУ. Какво му причиних? Оплетох нещата още повече. Без мен щеше да успее. Бях сигурна, че без мен нещата нямаше да са в това положение.

Усмихнах се. Ако Аш ме чуеше, щеше да ме погледне с леденият си поглед, изразяващ всичките му думи. Щеше да ми каже без да си отваря устата, че всичко е водело към това. Било е неизбежно. Жалко, ще ми беше отнело толкова време да осъзная, ще Аш не е нищожеството, за което се представяше. Никога не бих му се пречкала, ако бях видяла през маската му по-рано.

-Сладко,сладко минало. - казах жлъчно на глас и прибрах тестето карти за да раздам наново.

Съкилийничката ми беше тук заради кражба. Нещо малко,може би пръстен. Във всички случаи по-малко от мен. Тук всички прошествия събрани заедно не бяха нищо пред моето.

Защото не бях сама,когато го извършвах.

И те щяха да продължат да се стремят да докоснат звездите,дори без мен.

Третото което научих беше,че Никалъс наистина се е нуждаел от тези пари повече,че да ме предаде. Да предаде Аш по-точно,но той не знаеше,че бих направила всичко за него. Сега Ник работеше с брата на Трой и заедно опитваха да се докопат до оръжието на Аш. Забавно,как един от лошите стана добър,а собствения ми брат,който винаги бях смятала за добър,стана част от погрешния отряд. Или както и да се деляха,вече не ме интересуваше.

Облегнах се назад и гърба ми опря в таблата на леглото. В този затвор беше доста уютно,особено,след като знаех,че ще умра тук. Бях осъдена за съучастничество,прикриване и дори самопризнанието не успя да ме спаси. Бяха ми дали тридесет години. Не беше доживотна просъда,но за мен през тези години можеше да се случи абсолютно всичко. Нямаше гаранция,която да се плати. Следяха ме агенти от ЦРУ,камери ограждаха всички ъгли на стаята. Килията ми не притежаваше прозорец, както имаха другите. Следяха ме докато вземах душ. Следяха ме и дори да спях. Проверяваха храната ми. Подозираха ме за взрива на "Bad romance". Аз бях престъпничка.

И ми харесваше.

-Затворник 54-21,времето за свиждания е открито.

Повдигнах вежди и се обърнах колкото можех от мястото си в ъгъла на килията ,докато раздавах картите на Изабела. Беше мексиканка с италиански корени. Нещата тук бяха доста забавни,ако погледнеш цялостната картина,заедно със самата рамка.

-Имам ли посетители?

-Не. - отговори агента на ЦРУ,подписа се на документа и жената,която викаше затворниците за свиждания напусна.

Коридор с петнадесет килии,всяка с по един затворник. Моята беше крайната,откъм вратата.  Бях близо до климатика.

Усмихнах се и махнах с ръка,сякаш имах прашинка на рамото.

-Добре Джон,няма нужда да се дръвчиш така.

-Не ме наричай с истинското ми име Фрейс! - маската му на спокойствие се пропука и му се наложи да диша дъшбоко,за да се успокои.

Подсмихнах се.

-Както кажеш,черно момче! - вдигнах ръце с раздадениге ми карти между палеца и дланта ми.

Двадесет минути никой не дойде. Изабеля ме победи. Часът за баня беше отбелязян от влизянето на същата жена. Д
Чудех се,дали не й омръзваше да стои пред входовете и да приема нареждания,за да го предаде на другиго?

-Фрейс,излизай! - заповяда ми Джон и отключи килията ми,приближи се и ми постави белезниците.

Аз се къпех първа,защото се смятах за най-опасна. Смешно бе,защото тук имаше още стотици жени престъпнички. Подръпнах белезниците,за да се подсигуря,че си върши добре работата. Разбира се,той го прие като проверка за възможност да избягам.

Заедно тръгнахме по коридора. Аз, с опрян електрошоков пистолет в тила и Джон, държащ малката машинка зад мен.

-Казвали ли са ти,че Джон е много бяло име за чернокож? - попитах го.

Припявах си мелодия от някакво детско,което с Ник гледахме като малки. Преди майка ми да продадеше телвизора заради нуждата от пари.

-Ти си ужасен расист,знаеш ли? - промърмори.

Ухилих се,макар да не можеше да ме види.

-Не си нито първият,нито ще си последния,който го казва. - съобщих,сякаш това беше свършен факт.

Джон измърмори нещо и усетих гнусния му дъх срещу ушата си мида.

-Ние ще се погрижим да изгниеш тук, Фрейс. - каза името ми като дихание.

Само Аш имаше право са го изрича по този начин. Разярена,вдигмах рязко ръка и фраснах с всичка сила челюстта му. Точно така,бях ударила агент на спец частите и чувтвото беше незаменимо.

-Майната ти. - казах.

Джон изплю кръв и нещо бяло. Реших,че беше някой от зъбите му. Електрошока се заби плътно в кожата на тила ми и той просъска заплашително.

- Малка кучка,ще ти го върна за това!

Намръщих се,съмнявайки се в думите му.  Нямаше какво да ми направи,вече бях в затвора.

-Очаквам те с нетърпение. - исумтях.

-Върви и млъквай.

Стигнахме баните. Голяма зала,пълна с душове. Малко улейче минаваше през средата на стената с плочки. Там се нямираха сапуните.

-Имаш пет минути.

Знаех това. С равни крачки се насочих към послендия душ. Колкото по-близо си до бойлера,толкова по-топла вода течеше. Вдигнах му среден пръст и свалих жълтата си тениска,оставайки полу-гола. Обърнах се с гръб и грабнах остатъка от сапуна,който беше до мен. Не беше мой,но нямах избор. Следващата ми баня щеше да е другата седмица.

Прокарах парчето по кожата си,образувайки тънък слой пяна. Малките мехурчета отразяваха умиращата светлина от лампата на тавана. Когато приключих с тялото си,прокарах остатъка в косата си. Беше заплетена и мазна,поради липсата на шомпоан.

-Времето изтече. - обяви Джон и чувах как се проближава.

Завъртях кранчето и надянах тениската върху тялото си. Водата попи в плата и зърната ми се отбелязаха. Джон щеше да погледне надолу,но вдигнах ръка и опрях ръба на металните белезници в брадичката му.

-Не си мисли,че не мога да те пратя в гроба с голи ръце.

Уличният бой ме беше научил как да мамя още от малка. Можех да крада,също така. Никога през живота си не си бях помисляла,че това ще ми е нужно. Оказа се,че не беше. Дори в затвора не бях крала абсолютно нищо. Ако опитах,щеше да е глупаво. Имаше камери навсякъде,а и нямаше какво да се краде,което го правеше безмислено. 

Бях затеглена от чернокожия си надзирател обратно към килията ми,където другият агент мълчаливо ни чакаше. Този вече ме плашеше истински. Мълчеше и попиваше всичко с очи и уши. За разлика от Джон,с този бях разговаряла само веднъж. Гласът му страшно напомняше на този на Трой,но това беше невъзможно,за това реших,че е съвпадение.

-Тя има посещение. - каза мълчиливият агент на Джон,докато той напъхваше ключа в ключалката.

Чернокожия мъж се сепна и ме огледа внимателно с просвити очи.

-Давам я на теб.

Това не беше на добре. Не бях оставала насаме с онзи никога до сега. Джон ме пусна и бях грубо уловена от другия,чието лице не можех да видя заради каската. Проклети мерки за сигурност!

Мъжът ме повлече по коридора към стаите за свиждания. Усешах блузостта му при всяка крачка. Дъхът му беше свеж,може би на мента. След като бившия ми професор беше дошъл за да ми предложи да бъде мой адвокат не бях приела ничие свиждане,освен едно на Съншайн. Тя се възползва от него и ми донесе книгите ми. Любимите ми книги,с които да уплътнявах времето си. Беше доста увладяна,само аз успях да видя леката тревога и безпокойство в извивката на устните й. Говореше тъжно,но и плавно. Сподели ми,че с Рекс са решили да проемат това првличане между тях и са си дали шанс. Бях много горда с решението й,понеже Шай не бе имала връзка за повече от два дни никога до този момент. Тя не се притесняваше - разбрах го,защото гласът й не трептеше. Беше като робот. Малко преди да обявят края на времето ни заедно,тя ме улови за ръце и ми каза някаква безмислица. Всичко беше постановка,за днес. Този ден щеше да се случи нещо. Поне така пишеше на листчето,което ми беше дала докато държеше ръката ми. Беше се подстригала и косата й стигаше до раменете. Все така бяла,все така напомняща ми на Аш. Тя се въздържа и не каза нищо за него. Точно както трябваше. Каквото и да бе казала,те щяха да го разберат. Сигурно следяха по устните думите от свижданията ми. Всичко щеше да бъде проучено,стига тя да го кажеше. За това тя само се усмихна и си тръгна. Професионалист. Бяха я обучили. Бяха й обяснили.

За това не се изненадах и когато денят настъпи,а този мъж ме водеше към помещението с масите. Почти бяхме стигнали края,когато агента ме докосна по гърдата. Пред очите ми се спусна червена пелена. Първо Джон,а сега и този. Извъртях се и му се нахвърлих. Мъжът не се отбраняваше както се предполагаше. Устните му бръснаха ухото ми и потръпнах от погнуса.

-Ние сме навсякъде Райли,ще те измъкнем от тук.

Очите ми се разшириха,но камерата в коридора беше само една и то точно зад мен.

-Камерите са със звук. - гласът ми беше по-нисък и от шепот.

-Настроени са за две минути сега и довечера. Кайл се погрижи.

Останах като закована за пода,макара да усешах ребрата си притиснати заради хватката на Трой. Значи наистина е бил той. Не съм грешала и разума още беше с мен.

-Кайл? Бармана?

-Да. Този,чиято работа си била взела ти.

Ръката му се вмъкна в шепата ми и там попадна нещо кръгло,но гладко и метално. Беше пръстен. Дъхът ми замря в гърдите. Трой се ухили зад каската,но после бързо си върна самообладанието и ме блъсна напред.

-Върви! - нареди с враждебен глас.

Боже,играеше толкова добре! Наложих си да не се усмихвам,колкото и щастлива да бях. Това беше начина на Аш. Че кой друг предлагаше брак в затвор?

~К Р А Й~

↓↓↓↓↓
Имам няколко въпроса,чиито отговори ще се надявам да получа от вас. Умолявам ви,обърнете им внимание. След около половин час ще ги кача в отделна "глава".

- Б Л А Г О Д А Р Н О С Т И -
Благодаря на всички ви,че отделихте четирадесет и осем дни от лятото си,за да следите историята. Както и на тези,които отделиха дори повече,за д аизслушат мрънкането ми относно трудния сюжет. За мен това е най-важното нещо на света. После са скъпоценните ви коментари и подкрепата ви в тях. Незабравими бяха тези,които споделиха най-искрените си мнения. Благодаря и на моята Лолипоп - скъпата ми братовчедка Люси,която направи героинята заедно с мен и го обработи,желаейки да е по нейн прототип.
Родителите ми през цялото време ме обвиняваха,че пропилявам времето си,но вие ме крепяхте на крака. Благодаря ви за което! Обичам всеки малък коментар,всяко преглеждане и всеки вот. Това показва,че оценявате труда ми и той не остава незабелязан. Нямате си представа колко усилия и надежди са вложени тук. Книгата е първата,която смятам да давам на издателство,за това стискайте ми палци,дано не ме отрежат като апендисит.

С любов,
       Сант