Беше петък. Денят,в който Аш щеше да замине за Балтимор,заедно с Рекс и още от хората си,за да спасят брат ми. Бяха говорили по телефона миналия ден за да преговорят плана,а аз се правех,че чета книга в хола. Аш не бе успял да затвори плътно вратата към кухнята,защото милото ангелче Фрейс,тоест аз,напъхах малко топче от перлите в банята между прага и дървената плоскост. Говореха за брат ми,разбира се,че щях да съм наясно с всичко и да открия начин да дойда с тах. Бях измислила всичко,изпипала плана до съвършенство. Когато стана време Аш да тръгва,му извиках да се пази.

-Разбира се. - чух го да сумти от долния егаж,след което трипота от затварянето на вратата проехтя в цялата къща/имение.

Само едно премигване по-късно бях станала от леглото и бях надянала зелена блуза и якето си върху нея. Претичах по стълбището. Закачих с нокът ключовете от кукичката по пътя към вратата и бързо се вмъкнах в ботите си. Вързах косата си на хлабав кок и сложих зелена шапка. Бях чувала някъде,че зеленият цвят те прави по-малко набиващ се на очи. Поставих ръка на бравата и леко открехнах вратата,а малкия процеп бе достъчен да изкрещя при срещата ми със изкрящо пъстри очи и късо подстригана коса. Рекс ми се ухили и избута вратата,като внимаваше да не ме удари.

-Здравей гугутке! Гълъба ти отлетя,но знаеше,че ще опиташ да избягаш и ми каза да те пазя. Богове,защо си облечена като таен агент? - засмя се и дълбоки трапчинки,по-дълбоки от тези на Аш разцепиха бузите му с наболата брада. - Не е учтиво да зяпаш. - подхвърли и затвори вратата.

Още стоях като гръмната до стената. Всичките ми планове бяха заминала по дяволите заради Рекс и шибаната предвидливост на Аш. Гневно понечих да забия ръка в стената,но Рекс ме изпревари и я улови. Не му костваше никакво усилие. Този мъж беше като скала. Беше чиста глупост да остави него да ме пази,когато беше така нужен за срещата.

-Ще си счупиш кокалчетата,а после шефа ще ми надупчи топките. Моля те,дай ми да те закарам на лекции или където ще ходиш,а после да те върна невредима,за да сме сухи накрая,става ли?

Кимнах разсеяно и му подадох ключовете от мотора. Той ме погледна под спуснати вежди.

-Жено,няма да умираме. Ако мислиш,че Аш кара като ненормален с мотора,то никога не трябва да ме виждаш как аз карам. - той взе ключодържателя на орел и го закачи на кукичката за шаловете. - Ще пътуваме с джипа на Аш.

-Добре. - съгласих се неохотно.

Двамата напуснахме колибата на брега и се насочихме към големия джип,паркиран напряко до мотора.

-Защо никой не заключва тази къща? - бях много любопитна да получа отговор на този въпрос.

Явно Рекс също се забавляваше да ми отгворои.

-Има скенер за индефициране на натрапници в кръглата топка вместо брава. За това е така гладка при докосване. Аш е въвел пръстовите отпечатъци на определено хора. Единствено за тези подбрани хора вратата се отваря. Когато има проблем със системите се заключва,но иначе не е нужно.

Устата ми зейна.

-Шегуваш се!

Рекс беше добър шегаджия,поне на такъв ми изглеждаше. Но той не се усмихна и не се засмя.

-Всъщност е точно така,но ако се сетя за някоя шега веднага ще я споделя с теб. - намигна ми и отключи джипа,пускайки ме да вляза.

Климатика беше затоплил купето и задника ми удобно се настани в топлия пъшкул на Рейндж Роувъра. Механиците се бяха погрижили да изпипат всичко до последния елемент. Ако някой ден си вземех кола,щеше да е такава.

-Искаш ли да се отбиеш някъде по пътя?

Облизах изпръхналите си устни. Навън беше доста студено.

-Не. Карай към - Рекс ме прекъсна.

-Общежитието на университета по изкуства,знам. Аш ми каза всичко,в случай,че ме излъжеш и решиш да избягаш.

-Този умен нещастник! - изпуфтях.

Рекс даде на задна и пролази по твърдия сняг.

-Амин, сестро! - засмя се.

Пътувахме от две минути. Стана ми прекалено тихо и се пресегнах за да включа радиото. Улучих песента "I'm too sexy for my shirt" и започнах да припявам. Рекс ме погледна в огледалото и се подсмихна,след което - за моя изненада - започна да пее заедно с мен. Смениха се няколко последователни песни,които се оказаха ритмични и позната и на двамата. Пеехме с цяло гърло,а когато някой избибиткаше на светофар,Рекс му повдигаше среден пръст и отново затваряше прозореца,за да продължим с песента. Караше по-бавно и много по-внимателно от Аш,станеше ли въпрос за автомобил. Въпреки това бях готова да си заложа главата,че ако иска,може да изпревари почто всички коли по магистралата. Стига да бяхме на нея,защото докато се усетя вече паркираше до портите на общежитието.

-Спирка Фрейс. - преправи гласа си и направи странно движение с вежди,което беше толкова смешно на мъжественото му лице като културист,че нямаше как да не се разсмея.

-Сега се връщам! - уведомих го и напуснах джипа.

-И майка ми така казва,но после я чакам по цял час. - парира с усмивка на лице. - Хайде,тръгвай! Бавиш се.

Исумтях и затворих вратата. Ботушите ми захрущяха по паважа. Нервите ми бяха изопнати до краен предел и никоя песен на света или разсейване с Рекс нямаше да ме отърват от ужасното предчувствие,че Никалъс е в опасност. Бях бясна под повърхността,колкото и спокойна да изглеждах. Не събудих Съншайн,а направо грабнах раницата си и прелетях обратно по стълбите. Изминах бързо пътя към джипа и влязох в топлото и уютно местенце,където ме чакаше Рекс.

-Не се плашиш от оръжия, нали?

Това пък от къде се взе? Погледнах го намръщено. Той само присви очи и оформи с устни:

-Имаме си опашка.

Следяха ни. Направо страхотно! Държаха брат ми,Аш се опитваше да го спаси,поставяйки се в опасност,а Трой можеше да е мъртъв заради срещите ни. Дали можеше да стане по-заплетено? Нямаше нужда от отговор,въпроса беше съркастичен. Опашката ни беше малко момиче,което се бе облякло като бездомник,докато наблюдаваше колата,правейки се,че събира кашони.

-Тя ли? - прошенах.

Бях хваната натясно. Ако Рекс стреляше,можеше да ме лиши от слуха ми. Ако я застреляше,щеше да ми е гузно до края на жвиота ми.

-Да,тя Райли. - изсъска тихо и сините му очи се забиха в моите настойчиво. -Да не мислиш,че Лолипоп не примамва и малки деца? Тази жена е по-откачена и от Аш. Виждала ли си я? Готова е на всичко за прототипа.

Само дето той вече беше завършен. Издишах продължително.

-Карай по заобиколен път. Едва ли има книжка. - казах.

Рекс ми хвърли присмехулен поглед.

-Тя не,но надали е сама.

Устните ми образуваха "о" и аз кимнах отсечено.

-Разбирам.

Устата му се накъдри в усмивка.

-Надявам се. - пошегува се.

Или не,не можех да различа шегата на този мъж от сериозността. Потеглихме към университета,като шофираше по заледените улици. Беше валяло с часове,а после беше станало топло. Снегът се бе разтопил достатъчно,че при намалянето да температурите да образува коричка. 

Първият час при професор Кейси  мина добре. Оставах ми още няколко,за щастие,с други преподаватели. Погледнах часовника си - беше време да тръгвам. Напъхах запалката обратно в джоба си и прибрах скицника в чантата си. Носех само две тетрадки за записки и него,заедно с гума и два химикала. Не знаех дали втория работи и се съмнявах скоро да разбера. Исках Аш да бъде до мен,докато мисията за прибирането на брат ми приключеше,но това бе невъзможно. Беше взел дори снайпери със себе си,за да не ги видят,като стреляха от голямо разтояние и ги хванеха неподготвени. Притеснявах се. В този ден можеше да умре не само брат ми.

Избутах вратата и видях учителя,който беше копие на Трой да почуква с върха на молива си по някакво тефтерче.

-Андърсън?
 
Скот извика през седалките "Аз". Какво беше това,по дяволите? Да не бяхме в детската градина,че ни проверяваше за присъствие така? Повечето професори забравяха или не им пукаше. Всичко,което пропускаш е само твой приблем. Ти се дъниш на изпитите,теб набелязват и изпитват по-често. Тъкмо се шмугнах в седлката си,когато чух фамилията си.

-Фрейс? - надигна глава професора.

-Аз. - помахах с ръка и не забелязах,че пръстите ми са в молив.

Професора просви очи зад очилата си.

-Да не би да сте рисували повреме на лекции?

Какво го интересуваше това него? Разбира се,нямаше как да го кажа на глас.

-Да. - отговорих.

Професора се наведе напред.

-Някой ще ми каже ли какво сте имали миналият час? - повдигна вежда както Трой правеше понякога.

Прехапах уста. Какво му ставаше на този?

-При професор Кейси? - някой му говореше от предните редове.

Проклет да бе този,който ме дънеше.

-Ако не греша,той води история на изкуствата при вас.

Извъртях очи. И този професор щеше да ми направи мръсно,като ме изпита.

-Госпожице Фрейс,кажете ми какво сте научили от ми миналата лекция с професор Кейси.

Това бвше някаква ебавка. Точно в този момент гуменият ми ластик се скъса и косата ми се разпиля по лицето.

-Не знам. - признах.

В този миг Аш сигурно се подготвяше за нападението,а този идиот ме питаше за история на изкуствата. Дланите ми започнаха да се потят и стиснах здраво молива.

-Как така не знаете? - шокирано се приведе още напред над катедрата.

Черната дъска беше като крокодилск уста зад него,с всичкия този бял тебешир върху себе си. Исках да се затвори и да го глътне, за да мога да остана насаме с мислите си.

-Не знам! - повторих по-твърдо.

Раздразнението ясно си пролича в думите ми. Професора се подсмихна. Изглеждаше по-млад. Много по-млад,отколкото го бях преценила. Присвих очи и опитах да погълна най-малкия детайл. Трой беше казал,че има брат.

-Мамка му! - изругах и молива се прекърши между дланите ми.

Те бяха знаели къде съм през цялото проклето време.