Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Ch.38 - В капана на вълка

"Любовта идва в малки парченца. Ако си търпелив и изчакваш,накрая ще можеш да усетош ситост."

Сант Анел
_____________________________
Аш се настани на дивана и изчака да седна върху бедрата му. Плахо пристъпих напред. Със свободната си ръка се улових за рамото му и седнах в скута му. Чувствах се като малко дете,което си харесва някой голям и той му е позволил да седне в него. Беше повече от странно.

-Отпусни се,не хапя. - засмя се и посегна към вилицата.

После осъзна,че се нуждае от още една ръка за да отреже парче с ножа. Главата му клюмна напред.

-Добре. - промърмори. - Ще ми сътрудничиш в собственото си хранене,защото сложих белезниците прекалено рано.

Усещах раздразнението в думите му,прикрито от маската на безразличие. Подсмихнах се тихичко и му помогнах да отреже парчето. Острите зъбчета на вилицата се забиха в крехкото месо със сос и той го понесе към устните ми.

-Ако ме наръгаш... - започнха,но вилицата нахлу в устата ми преди да довърша мисълта си.

Милиони вкусове изригнаха и вкусовите ми рецептори полудяха. Майка ми не беше от най-добрите готвачи - тортите бяха нейната силна страна. Но това... това беше едно от най-вкусните неща,които бях опитвала някога! Бе така приятно и леко хрупкаво,че не издържах и простенах от удоволствие. Аш се забавляваше,докато поднасяше следващата хапка към устните ми. Имах чувстото,че задоволява някакво странно свое желание,гледайки ме как ям храната,която беше сготвил. Беше зловещо и секси едновременно. А също и сладко,но нямаше начин да го призная някога на глас.

-Стой! - усмихнах се и облизах соса от устните си - Чакай,ти няма ли да ядеш? - погледнах лицето му,набръчкала чело.

Небето беше като фон на сивите му очи,искрящи като течно сребро. Розовия му нюанс се въргаляше сред пухваите облаци,в един от ясните дни на есента.

-Какво намекваш?

Всъщност,не намеквах нищо,но въпроса му породи едно тайно желание у мен.

-Бих искала да върна жеста. - повдигнах рамене. -Ако ми позволиш. -вметнах.

Един кичур бяла коса падна над челото му и не издържах на импулса да го избутам назад.

-Вземи вилицата. - посочи със своята към масата.

Усмихнах се на една страна и повдигнах вежда. По начина,по който бях седнала това значеше да направя арка,извивайки гърба си настрани и предоставяйки му гледка към гърдите си през деколтето на блузата. Наведох се назад,чувайки тихото му ръмжене. Усещах гръдния му кош,кийто забърза издишването и вдишването си. Беше ужасно забавно. Пръстите ми се свиха около дръжката на металната вилица и забодох края в последното отрязано парче. Набодох и малко от зеленчуците,преди да ги насоча към плътните му устни. Беше чисто мъчение да гледам как отваря уста и поема храната вътре,след което захапва на шега вилицата и ми се ухилва. Поех си дълбоко дъх и плавно прокарах острите краища по плътната му долна устна. Бавно видях как потънаха навътре,а кръвта направи зоната около мястото още по-розова.

-Ще ме храниш ли,или ще ме ядеш? - попита и завъртя глава,за да се отдръпне от вилицата.

Сих устни.

-Не мога да повярвам,че това си ти. -думите се изплъзнаха преди да съм успяла да ги осмисля.

Исках да запуша устата си с ръка. Ами сега? Какво бях направила? Боже,очакването на реакция се проточи сякаш векове.

-Какво имаш предвид? - свъси вежди.

Поклатих глава и се наведох да отрежа още от пилешкото.

-Не,почакай,ще ми отговориш. - нареди и не помръдна ръката си.

Сама нямаше как да отрежа каквото и да е,за това оставих ножа.

-Шегуваш се,смееш се и не си груб. Какво значи това? Вярваш ли ми,че не работя за Лолипоп?

Аш отмести поглед към картината на океан закачена на стената зад мен. Бях я видяла когато влязох. Сигурна бях,че е на Вероника. Аш не беше по изкуството.

-Винаги съм го вярвал. -последва кратка пауза. - Ако ти дам платно и бои сега,ще нарисуваш ли нещо?

Това ми дойде като гръм от ясно небе. Отворих уста,но пръста му се прокрадна по устните ми,карайки ме да затая дъх.

-Не говори,усложняваш нещата. Кимни за "да" или за "не". - кимнах положително. -Добре.

Ръцете му се увиха около ханша ми и задните ми части,след която ме понесе към врата,водеща към голяма тераса с изглед към града.

-По дяволите! - изръсих от въодушевление.

Нивото на удоволствието ми внезапно беше скочило до небето. А от тук то се виждаше изцяло. Усетих кога ме сложи на стол,принаделжащ на масичка за кафе точно до лявата ми ръка. Масичката можеше да свърши работа за перфектен статив.

-Дай ми материали. - вдигнах глава към Аш.

Той наклони глава настрани,показвайки ми с очи да търся от другата си страна. Обърнах се. Там имаше цял комплект различни платна с качествена и скъпа материя,както и всички добри марки боя и четки. Запуших уста с ръка,за да не извикам от изненада. Нима Аш ги бе купил за мен?

"В ниакъв случай не са от Вероника!"

-Благодаря ти! - мило казах.

От залеза ли беше,или Аш се изчерви?

-Не ми благодари,а нарисувай нещо.

Грабнах едно от платната и разопаковайки боите,започнах да нанасям светлите нюанси с много вода.






-Наистина,няма да избягам,отключи белезниците. - Аш продължи да ме тегли към спалнята. - Няма начин да спя на едно легло с теб! - възпротивих се бурно,теглейки се с всички сили назад.

Беузспешно се улавях за рамки на врати и заплашвах да чупя предмети. Той знаеше,че няма да счупя никоя от красивите вещи в апартамента,а и беше по-силен от мен.

-Ще си счупя ръката! -заплаших.

Чух тихия му смях,на метри от черните завивки на огромната спалня. Спрях да се дърпам и протегнах безднадеждно ръка към спалнята.

-Голяма е,това е добре. Но ще спя или на пода,или в другия й край. - съобщих,звучейки като президента.

Нямаше начин да спя спокойно с него до себе си. Той имаше проблеми със съня,а аз обичах да лигавя въглавници и да говоря по време на сън.

Просто беше изключено.

-Знаеш,че не спя.

Погледнах го ядосана.

-Именно за това не искам да ме гледаш как спя с отворена уста или говоря за Чанинг Тейтъм,прегръщайки възглавницата.

Звучния му смях ме хвана така неподготвена,че се стреснах и ударих малкия си пръст в ръба на шкафа. Звезди посред нощ,но от онези,които не искаш да виждаш закръжаха около главата ми.

-Мамка му! - извиках и се наведох да разтрия мястото.

Пръста ми пулсираше. Мамка му,беше крака,който Съншайн беше сплескала с вратата преди месец.

-Лягай! - започна да ме доближава,сочейки към леглото с показалец.

-Заври си пръста в задника! Крака ми изтръпна и го усетих чак с кътните си зъби! - просъсках.

Бях метната на леглото без право на глас.

-Изнасилвач! - извиках,но устните ми бяха покрити с ръката му.

Очите ми се разшириха от близостта ми с тялото му. Гърдите на белокосия откачалник се триеха в зърната ми през блузата.

-Сега ще свалиш якето и обувките си,оставяйки ги до леглото. След това ще легнеш и ще опиташ да поспиш. Ясен ли съм?

Дори шепнейки този мъж беше доминантна,тестостеронена машина. Само Рекс можеше да постигне това така лесно. През дланта му му казах,че ще го направя и странно,но той ме разбра.

-Няма как да сваля якето си през белезниците. - отбелязах.

-Значи ще спиш с него,няма да включвам климатика на висока температура.

Наведох се да развържа ципа,но през цялото време имах чувството,че сърцето ми ще разтвори гръдния ми кош с току що порасналите си ръце и ще избяга през стаята. На бас,че щеше да повдигне средни пръсти и да подаде жалба към Аш. Засмях се на фантазията си и захвърлих обувките до шкафа,причинил болка на малкия ми пръст.

-Готово. - исумтях и се обърнах.

Устните ми се сблъскаха със сочните му възглавнички. За разлика от тези на Трой,Аш притежаваше устни,направени за дълги целувки и захапвания. Бяха невероятно меки,но и по-твърди от тези на Трой.

Защо сравнявах двамата изобщо? Без да губя време увих ръка около врата му и поркарах нокти по скалпа му,разрошвайки меката му коса. Беше много по-копринена на допир от това,което бях очаквала. Езика ми пожела достъп,но той нежно ме избута назад,поставяйки ме да легна.

-Толкова стига. - каза и облиза устни,преди да легне до мен.

Парфюма му на подправки погъделичка носа ми. Кихнах. Усетих топлината,избила по бузите ми и предвидих думите му още преди да ги е казал.

-Кихаш като коте.

-Кихаш като коте. - преправих гласа си да наподобява неговия,след което му обърнах гръб.

Миг по-късно усетох горещия му дъх да се удря в тила ми. Кожата ми настръхна и затворих очи.

-Още ли искаш да ми биеш шута? - прошепнах.

Повече почувствах отколкото видях изправянето му в леглото насред тъмната стая. Единствената светлина беше от големите венециански прозорци с пердета до пода.

-Искам масаж на гърба.

Засмях се. Само Аш можеше да премине от флирт към предложение за масаж за толкова кратък период от време.

-Лагай! - повторих думите му отпреди малко и изпуках пръсти.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro