-Твоят офис? - Вера се засмя гръмко на думите на Аш и положи ръка на бузата си. - Ще ме разплачеш от смях,скъпи !

Огледах лицето на мъжа до себе си за израз на видими емоции. Както и миналият път обаче,единствената такава беше стиснатата му като менгеме челюст.

-Напусни. -повтори командата и пристъпи напред,повеждайки ме със себе си.

Вера въздъхна театрално и преметна червената си, сплетена на рибена кост коса настрани.

-Добре. Но ако нараниш моето цветенце ще разбера. -след което грациозно напусна,взимайки някаква папка от бюрото със себе си.

Трябваше да чуем завъртането на бравата,за да може Аш да ме пусне. Посегнах да го ударя с коляно в стомаха,но той ловко отсъпи настрани и се понесе към алкохола на мини бара. Взе полу-празната бутилка уиски и напълни стъклената чаша до нея с прогарящата гърлото течност. Обърна се и вдигна тост във въздуха,изпивайки я почти от първата глътка. Веждите му се смръщиха и той седна направо върху черното бюро насредата на офиса. Малка трапчинка се настани на дясната му буза,докато замислено гледаше стената.

-От къде познаваш Трой Невънс?

Скръстих ръце пред гърдите си и опрях хълбук на пилона до мен. Да,насред офиса имаше пилон. По-плашещи за мен бяха куките по тавана.

-Няма да говориш с мен? О,това е лошо Райли! - изцъка с език. - Пак ли искаш да те накажа за непокорството ти?

Когато дори не погледнах в негова посока,а продължих да се взирам в матираната брава,негодника стана от мястото си и прокара част от чашата по устните ми. Миришеше силно на уиски и нямаше как да не забележа,че не бе сложил нито едно кубче лед.

-Ще ти споделя нещо,за да ми кажеш какво трябва да бъде и как да го тълкувам. - започна със загадъчен и нисък тон. - Когато те видях да минаваш зад клуба исках да спя с теб и да те захвърля. После се сетих,че Вероника ще иска разни неща от мен поради безхаберничеството на което твърди,че се отдавам и реших да те взема за сервитьорка. Щях да използвам главата й като баскетболна топка когато разбрах,че те е взела на мястото на онзи нещастник на бара,а сега всеки път когато те виждам в каша ми идва да те просна на леглото си и да те завържа,след което да те накажа,че си толкова немирна.

С всяка следваща дума усещах сърцето си все по-дълбоко в гърлото. Биеше сякаш ме гонеше самият Сатана и искаше да изтръгне гръдния ми кош. Да излети в космоса и никога повече да не се върне,далеч от Аш,от Вера и от всички. Но после му сложих юзди и се оттласнах настрани. Пристъпих към вратата и странно, но Аш не ме спря.

-Момчето се казваше Кайл. -процедих,напускайки офиса.

Пет часа по-късно се гледах в огледалото под бара и се чудех къде е Брияна. Не,че ме интересуваше или нещо такова,но не ми беше казала нищо. Не беше длъжна,но никой не казваше нищо вече пет шибани часа. Всмуках от последната си цигара и никотина се просмука в белите ми дробове. Не помагаше с нищо,но и не това бе целта. Бях ужасно объркана от най-дългата реч,която Аш може би през целият си живот изричаше. После идваше въпросът с предупреждението на Трой и онзи или онази Лолипоп. В какъв ли кенеф ме бяха бутнали?

-Райли,скрий се!

Завъртях се бавно и издишах дима в лицето на Бри. Беше уплашена,което ме накара да повдигна въпросително вежди. Боже,тук алкохолните миксове наистина си ги биваше! Само два шота и не чувствах почти никакви грижи,освен,че бях вплетена в многоъгълен контейнер с информация.

-Защо? - говорех бавно и спокойно,а това не беше присъщо за мен. -Къде беше до сега Бри?

Не и в клуба. Преди да вляза за първи път тук Съшайн ми крещеше да повикам някаква емоция на лицето си,когато нещо се случваше или някаква новина ни бъдеше съобщена. В момента бях доста близо до това положение и беше страхотно. Причината за безпокойството на Брияна се оказаха двама мъже,единият от които бе Кайл.

-Хей хлапе! - поздравих го и загасих цигарата в пепелника до сейфа с оборотите.

Една от серитьорките тъкмо приблужаваше с поднос нареден с празни чаши,когато Кайл я бутна настрани и се изпречи пред мен през бара. Миришеше на алкохол и трева - отвращаваща ме комбинация.

-Ти си изплашеното зайче,което Вера вече харесва,така ли? - попита ме с крива усмивка,пропита със злост.

Облизах устни и се подпрлях на мивката зад задника ми.

-Да. - честно отвърнах.

Другият до него се намръщи при спокойният ми и увладян отговор и каза нещо на хлапака, навеждайки се до нивото на ухото му.

-Дойдох за да разбера как си спечели работата. Имам предвид,миришеш на курва от километри,така че... -остави изречението недовършено,но ми беше достатъчно,че през двата шота да се пресегна напред и улавяйки по пътя празна бутилка от бира да му я разбия в главата.

Онзи отсрани ме погледна бесен и ми се нахвърли. Мамка му,как мразех сбивания по баровете! Адреналина в кръвта ми направи рефлексите ми по-бързи и приклекнах точно навреме,за да може мъжът да се забиеше в мивката. Подксочих над бара и изръмжах от болката в крака си,изтрелвайки се към изхода. Съвсем забравих,че ключ имаха само Аш и Вероника, и се забавих.

Брияна извика на всички да залегнат. В първия момент не разбрах защо,тъй като никой тук нямаше оръжие,но после проехтя изтрел откъм края на стълбите. Вдигнах глава и ахнах от гледката на Аш,прибиращ пистолет във вътрешния джоб на якето си.

-Край на веселбата за тази вечер. - обърна се към мен. - Цветенце, време е да затваряме клуба.

Останах безмълвна. Мъртвец се беше проснал на мивката при бара,а Кайл лежеше пред него в безсъзнание. И насред всичко това,само аз и Брияна изглеждахме леко уплашени. Бях изпила два шота с натрапчиви и непроятни напитки,а сега се тресях от спомена за звука от куршума. Изтрела премина на метри от мен и беше насочен перфектно. Аш дори не изглеждаше заинтересован. Копелето дори си влезе обратно в офиса,по дяволите!

-Червеношийке,добре ли си? - побутна ме Бри.

Чак сега осъзнавах,че не бях помръднала вече няколко минути. Ръцете ми стискаха до болка бравата на задния вход и косата ми като рошав воал бе паднала пред очите ми. Пуснах желязната брава и оправих косата си,поемайки си успокоително дъх. Не помогна.

-Това... нормално ли е? - погледнах я сериозно,макар да треперех като скелета по анатомия от девети клас.

-Кое Райли? - зададе се Аш по стълбите и не спря,а продължи към главния изход.

Помислих си,че ще излезе,но той отиде до чернокожия пазач и му каза да изведе всички останали. Почто цели клуб се бе изпразнил.

- ...използвали за стръв. -говореше белокосият на Годзила. - Провери системите и защитната програма.

Месестият мъж без врат кимна и свали очилата си. Двамата вървяха право към нас.

-Брияна,изведи играчката на Вера от тук. Май не й понася мириса на олово.

Дадох си сметка,че отново ме теглят нанякъде. Винаги бях теглена,обърквана и заобиколена от проблеми откакто попаднах сред тези готик откачалки. Изтръгнах се от ръката на Бри и грабнах мобилния си през плота,като направих всичко възможно да не поглеждам към убития. Това бе проблем на Аш,не мой.

-Тръгваш ли си? - изнадано попита Бри.

Завъртях се и й подвърлих ключовете за алкохолните напитки и касата,посочих й парцала и поех към неохранявания главен вход. По пътя звъннах на Трой,но даваше заето. Отказах се и се тръгнах към общежитието пеша.