Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

8.

По пътя Джисонг се опитваше всячески да завърже разговор с момичето до себе си, но тя успяваше да се измъкне с кратки отговори, кимания, а понякога игнорираше въпросите му. Нещо притесняваше Момо и не след дълго Джисонг също забеляза това, но потисна любопитството си и останалата част от пътя извървяха мълчешком.

- Джено, Джемин! - Джисонг вече тичаше към своите приятели, докато Момо се влачеше бавно зад него. Хечан забеляза необичайното поведение и се приближи до нея.

- Добро утро, Момо! Как си? Защо ми изглеждаш толкова потайна и изнервена? Да не би да продаваш трева или е станало нещо интересно между теб и палячото, с който се домъкна? - каза игриво той, повдигайки вежди. Момичето само се засмя и отговори:

- Първо, ако бях някакъв дилър, щяхте да знаете. Второ, - направи пауза и го сръчка в ребрата - голям си перверзник. Защо точно с него? Та ние едва се познаваме. Поправка, аз едва ви познавам. Рижавокосото кимна в знак на съгласие и задърпа миньончето до себе си, защото групичката от преди малко ги повика да вървят за час.

- Чакайте, защо да бързаме за час, когато можем да спрем времето и да правим каквото си искаме и колкото си искаме? - въпросът привлече вниманието на момчетата, но Чънлъ побърза да отговори.

- Не мисля, че трябва да го правим, все пак имаме първи час философия, а господинът е спокойна душа. Ще ни пусне филм, ще философстваме и ще си починем преди ада - математиката. О, нека минем да си вземем кафе, моля ви! - всички гледаха втрещено при последната реплика на зеленокосото, което се въргаляше на земята и драматизираше, за да получи това, което иска. Групичката си размени няколко многозначителни погледа.

- Чънлъ, ставай, отиваш за кафе. - каза му Джемин.

- Ураааа!! Чакай малко, защо отивам?

- Ще вземеш на всички ни, а ето и пари. - той му подаде банкноти - Ще кажем на учителя, че ще закъснееш, няма да му е проблем. - каза усмихнато Джемин.

Зеленокоското се изправи послушно, взе парите и тръгна в посока кафенето, а другите закрачиха гордо към кабинета по философия. Но никой от тях не подозираше, че бяха наблюдавани от Накамото. Юта Накамото.

ademaxx

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro