6.
След като приключиха с тестовете си, пуснаха времето отново и през останалото време блееха в празния таван. Няколко минути преди края на часа предадоха листите си, излязоха от стаята и тръгнаха към другия час. До края на деня не се случи нищо интересно или важно. Напускайки училищната сграда, Момо слагаше слушалките си, когато нечия ръка хвана китката ѝ. Това беше Джисонг.
- Хей, искаш ли да се прибираме двамата? Видях, че тръгна сама в посоката, на която живея и аз и-
- Да, разбира се. Ще мога да те попитам и още неща относно това.
Любопитството на Момо я изгаряше от вътре и след 5 минути ходене в тишина, тя започна да разпитва.
- Помниш ли когато те отнеха от родителите ти? Сам ли живееш? Ще живеем ли вечно, след като имаме тези способности?
- Май си много любопитна, а? - каза Джисонг и се засмя. - Първо, да, помня го. Беше изключително тих и спокоен ден и изведнъж от нищото в къщата ни влязоха въоръжени мъже, които хванаха майка ми и баща ми, инжектираха ги и те паднаха в несвяст. През това време аз плачех и виках, а те завързаха ръцете и краката ми. Покриха очите ми с нещо, за да не виждам, вкараха ме в някакво превозно средство и тръгнахме. Второ, да, живея сам. Не работя, за да се издържам, а използвам миналата ми къща, където е оставено наследство на мен и сестра ми. Трето, не знам. Надявам се да надживеем средностатистическия човек, за да видим как ще се развие светът.
- Леле, това е наистина гадно, съжалявам. - каза момичето и сведе глава.
- Няма нищо. Това е вече минало. Сега живея, за да си спасявам задника.
Не след дълго ходене пристигнаха пред къщата на Момо, която беше на пресечка разстояние от тази на Джисонг.
- Е, предполагам си до тук. - каза Момо, въздъхвайки.
- Да, но искаш ли утре да вървим заедно? Ще те чакам тук в 07:15. Съгласна?
- Разбира се! Е, аз ще влизам. Чао! - Момо тръгна да се обръща, когато изведнъж ръцете на Джисонг обвиха малката ѝ талия.
- Чао, Момо. До утре.
Ръцете му я пуснаха и тя безмълвно се прибра в къщата си. Не очакваше такова нещо още първия ден в новото училище.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro