Измина известно време, през което младежите обменяха отговори и ги записваха на листите си. Стаята бе сравнително тиха, като изключим Джено, който от време на време подсмърчаше.

- А аз защо не помня нищо от това? - попита Момо изведнъж и погледа ѝ се отмести от листа към момчетата.

Те извърнаха погледи към нея и Джисонг заговори:

- Всяка вечер ни даваха някакви специални хапчета, които запазваха спомените ни. След като ти избяга нямаше как да ги получаваш и всичко, което си преживяла там просто се изтрило.

- А как така вие помните всичко? - Момо бе объркана. Просто не можеше да навърже нещата. - И как сте избягали? Трябват ми повече подробности...

- Джемин беше решил да записва всичко, което се е случило, в един тефтер - продължи. - Един ден, правителството реши, че сме твърде опасни и изпрати някои от братята ни да ни убият...

- Затова избягахме. Така де, само ние успяхме да избягаме. Другите са мъртви. Трябва да се крием не само от братята си, но и от родителите си - каза Хечан и въздъхна.

- Но защо?

- Ако родителите ни ни видят и не ни предадат на правителството, ще бъдат наказани със смърт - отвърна бързо Хечан, но Момо довърши изречението му.

- А вие не искате това да се случва...

Тя се замисли. Чудеше се защо брат ѝ знае за тях, но не и за нея. 

Марк, сякаш прочел мислите ѝ, се обърна към нея и заговори тихо:

- Теб те нямаше в списъка с децата, които трябва да бъдат екзекутирани. Някой беше изгорил всички документи, свързани с теб, а бяха изминали няколко години. А и дори не използваха имената ни, а номера. Като лабораторни мишки... 

Момчето въздъхна и потърка слепоочието си, след което продължи:

- Всички бяхме разделени на проекти. Нашият проект е на две групи. Всички ние бяхме в едната, а някои от братята и сестрите ни - в другата. Юта си нямаше и на идея, че сте в един и същ проект. Все още не знае.

- Не бива и да разбира - каза тихо Жъндзюн. - Не бива да спираш времето, когато той е край теб, защото-

- Защото той ще разбере и ще ме убие? Хора, познавам брат си... Не би го направил - Момо скръсти ръце разярено и се облегна на стола си.

- Повярвай ми. Не го познаваш толкова добре, колкото си мислиш - Чънлъ се подсмихна за секунда, след което се върна към теста си, за да провери отговорите си.

ademaxx