- Момо, Момо, Момо, Момо, събуди се!

Юта разтърси сестра си, хващайки я за раменете. Тя бързо отвори очи и избута ръцете му от себе си.

- Какво има? - промърмори и разтърка очи, след което се опита да срещне погледа на брат си в тъмнината.

- Викаше насън. Щеше да събудиш нашите. 

Тя отпусна глава на възглавницата си и отново затвори очи. 

- Сега, ако ме извиниш, мисля пак да спя. 

- Кой е Джисонг?

- Моля? - тя отново отвори очи и повдигна вежда.

- Викаше името насън.

- Не ти влиза в работата.

- Да не би Момо да си е намерила гадже? - изкиска се Юта, въпреки че знаеше кое е това момче. Искаше да провери до къде ще стигне сестра му, за да ги защити.

- Не! Махни се. Искам да спя.

Момо го удари по рамото и се зави през глава, а той излезе тихо от стаята ѝ, разочарован от отговора ѝ. Трябваше да ги убие. По-важното, трябваше да убие собствената си сестра. 

- Къде е Чънлъ? - попита Момо, след като огледа стаята и забеляза отсъствието на момчето.

- Сигурно се е успал. - отвърна Хечан, повдигайки рамене, след което подпря глава на ръцете си. Биологията определено не му беше интересна.

- Дано дойде скоро, ще му е седмото неизвинено отсъствие и дано да дойде с кафе, умирам си. -  каза уморено тя, подпирайки глава на чина си.

За пореден път всичко замръзна. Госпожата, учениците и летящото листче, което се целеше към гнездото на главата на учителката. Всичко, но не и те. Момо изправи бавно главата си и се огледа. 

- Кой от вас беше? - не бе нужно пояснение какво е станало. Подразбираше се от ситуацията.

Всички се спогледаха, но никой от тях не бе. Закимаха отрицателно с глава. Ставаше нещо. Марк събра всички ни на едно зад бюрото, сякаш чакахме някого. Секунда, две, три. Чуваше се само забързаният пулс на групата. Вратата се отвори рязко, а на нея застана така познатият им Чънлъ.

- Хора, хора! - истерясваше момчето, оглеждайки се за неговата група и след секунди ги съзря. Приклекна, хващайки ръката на момчето и я задърпа към вратата.

- Чънлъ, какво се случва? - попита Жъндзюн.

- Те идват за нас.

- Кои те? - попитахме всички в един глас.

- 127. По петите ни са.

ademaxx