Събудих се изключително бодра и пълна с енергия. Опитах се да се изправя, но тогава болката, макар и по-слаба, ми напомни за състоянието ми.
- Само още един ден! - казах си.
- Добро утро! - появи се Сил, която както винаги идваше с поднос с бинтове и марли - Как мина вчера?
- Супер! Знаеш ли какво разбрах? - усмихнах се.
Тя ме погледна въпросително.
- Че никога няма да запомня кое къде се намира. - казах.
- Напротив! Научава се бързо като ходиш на едни и същи места. - отвърна ми Сиела и ме изправи.
Махна старата превръзка, дензифекцира отново раната, а след това ми сложи нова превръзка.
- Какво ще правиш днес? - попитах я изведнъж.
- О! Ами...обичайните неща. Ще тренирам, ще се грижа за теб, може би ще почета малко... - отговори ми и тогава една идея изникна в главата ми.
- А защо просто не си починеш? - предложих й.
- Почивка? За какво? - изгледа ме несигурно.
- Ами поне един ден. Гледай филми с мен, яж пуканки, пей, свири, каквото си поискаш! - изреждах възможностите.
- Имаш право... - замисли се.
Родителите ми ми бяха донесли лаптопа и останалите неща. От Сил разбрах, че се нанасят довечера.
- Сил, ще ми подадеш ли лаптопа? - помолих я.
Тя го взе от от шкафа и ми го даде.
- Ще извикам Мел и тя да гледа. - информира ме момичето и след като кимнах излезе от стаята.
Докато търсех подходящ филм вратата се отвори.
- Върнахте се бързо...- започнах, но като се обърнах към вратата, там не стояха нито Сил, нито Мел - Тео? Какво правиш тук?
Втренчих се изненадано в парабатая на Кас.
- Дойдох да те видя. - отговори и се приближи до леглото ми.
- Това вече е неочаквано... - казах мислите си на глас.
- Не съм чак толкова безсърдечен, колкото си мислиш. - отвърна ми.
- Не съм казала, че си безсърдечен. Просто...съм изненадана, че ме посещаваш. - обясних на Тео.
- Предполагам, че имаш право. - той седна на края на леглото ми - Виж, не започнахме добре. Какво ще кажеш да забравим за грубото ми държание, когато дойде? - погледна ме очакващо.
Всеки заслужава втори шанс.
- Добре! - усмихнах се.
- Значи ми прощаваш? - и той се усмихна.
- Имам чувство за дежа вю...- казах отново мислите си на глас.
- Какво? - очуди се Тео.
- Нищо! - усмихнах се - Та със Сил и Мел ще гледаме филм. Ако искаш, можеш да се присъединиш. - поканих го.
- 3 момичета ще ми разкажете играта! - пошегува се - Ами така или иначе с Кас приключихме с тренировката, а и нямам някакви важни задачи.
- Значи се разбрахме! - зарадвах се и в този момент Сил и Мел влязоха в стаята.
- Тео? - очуди се Сиела.
- Здравей, Сил! - усмихна се.
- Какво правиш тук? - попита го тя със съмнително изражение.
- Той ще гледа филм с нас. - отговорих вместо него.
Не задаваха повече въпроси. Реших да гледаме "Незабравима разходка" и всички седнаха на леглото. По едно време вратата се отвори и всички погледнахме.
- Кас? - обади се Сил.
- Не ви е срам! - възмутено скръсти ръце - Гледате филм и дори не сте ме повикали!
- Нали вече си тук? - повдигнах вежди - Сядай и гледай!
Той дойде до леглото и погледна Тео, който седеше до мен.
- Ставай! - каза му и се усмихна.
- Тук ми е удобно! - отговори смеейки се Тео.
Усмивката падна от лицето на Кас.
- Сериозен съм! - отвърна.
- Но защо? - и Тео спря да се смее, а аз спрях на пауза филма и с Мел и Сил ги погледнахме.
- Не виждаш ли, че не се обляга назад заради раната? Гърбът сигурно я боли от стоене. Ако ти не си загрижен за здравето й, аз пък съм! Така че стани! - беснееше Кас.
- Добре, Кас! Разбрах! Не се пали! - успокояваше го Тео, докато ставаше от леглото.
- Не ми казвай какво да правя, а мисли! - сопаше се Кастиел, сядайки до мен.
Сложи ръката си около рамото ми.
- Облегни се! - каза ми.
Послушах го, защото гърбът наистина ме болеше от стоене.
Сил пусна филмът отново, но вече не обръщах внимание. Усетих отново аромата на Кас. Морски бриз и портокали. Усмихнах се.
- Добре ли си? - той ме погледна и леко погали косата ми. - Удобно ли ти е така?
- Всичко е наред. - успокоих го.
Свих се на рамото му в опит да заспя. Внимавах да не опра някакъде раната и затова увих ръка около врата на Кас. Разбрал какво се опитвам да направя, той сложи длан на моята и се смъкна леко надолу, за да мога да се облегна хубаво. Не след дълго заспах.
По едно време се събудих и се огледах. Лаптопът ми беше оставен на шкафа, а Сил, Мел и Тео ги нямаше. Погледнах към ръката си. Тя все още бе на врата на Кас, а той спеше спокойно.
Не исках да го събудя, затова просто се взирах с него. Осъзнавах, в каква ситуация съм, но въпреки това ми харесваше. Вярно, че го познавам от по-малко от 3 дни, но какво да се прави? Сгуших се в рамото му и тогава той помръдна.
- Рейчъл? - отвори бавно и сънено очи, които веднага намериха моите.
- Спи си! - казах му.
Внезапно ме погали по лицето и се изчервих.
- Да нямаш температура? - вдигна се внимателно.
- Не! Просто ми е топло! - излъгах.
- Щом казваш...- промълви и погледна към часовника на стената - Сега е време за вечеря. - обяви.
- И аз искам да вечерям с другите! - намусих се.
- Това значи, че трябва да те занеса в трапезарията. - усмихна се дяволито.
- Предполагам...- засмях се.
- Но няма да е лошо да облечеш нещо повече. - предложи ми.
Имаше право, бях само по клин и превръзката на раната, покриваща гърдите ми, а това определено не беше подходящо облекло за среща с други възрастни ловци на сенки.
- Можеш ли да повикаш Сил? - помолих го.
След като кимна, се изправи внимателно и излезе от стаята ми.
Скоро се върна със сестра си и ни остави сами.
- Та разбрах, че искаш да вечеряш с останалите. - усмихна се.
- Така е. И имам нужда от помощ какво да облека. - отговорих.
- Знам, затова донесох това. - разгъна плата, който държеше в ръцете си. Беше красива светло лилава, къса рокля от коприна, в която се влюбих.
- Отпусната е на ханша и няма да допира много превръзката. - обясни ми Сил.
- Прекрасна е! - възкликнах.
Ръкавите й бяха къси и накъдрени. Роклята беше много нежна и изглеждаше удобна.
Сиела ми помогна да стана и да се облека. Реши да разплете плитките ми, от които косата ми се беше накъдрила, затова просто я среса и прибра назад с две фиби. Сложи ми спирала и гланц.
- Изглеждаш прекрасно! - възкликна, след като приключи - Ще извикам Кас да те вземе.
- Недей! Ще се опитам да ходя сама. - реших.
- Сигурна ли си? - погледна ме недоверчиво Сил и ми подаде лилави пантофки.
Кимнах.
- Добре! Но ще внимаваш и ще се държиш за мен! - съгласи се.
Тя отвори вратата и Кас се обърна да ме погледне. Очите му се разшириха. След няколко секунди се окопити и обичайната му физиономия се върна.
- Първо: красива си! - започна.
- Мерси! - усмихнах се.
- И второ: защо си на крака? - продължи леко ядосан.
- Ами искам да се опитам да ходя. Не ти ли писна да ме носиш? - погледнах го.
- Правя го заради състоянието ти. - припомни ми.
- Да, но сега съм по-добре! - скръстих ръце.
След няколко минути спор Кас се предаде.
- В името на Ангела, как може да си такъв инат? - клатеше глава.
- Хайде, че ще огладнееш от размисли! - подкани го Сил и тръгнахме внимателно по стълбите, като се държах за рамото й, като опора.
След като успешно слязохме по стълбите и осъзнах с какво темпо ще се движа, като остарея, стигнахме до трапезарията на института.
- Добър вечер! - поздрави ги Сил като влязохме.
- Добър вечер! - повторих аз и всички ме погледнаха очудено.
И родителите ми бяха там заедно със сестра ми.
- Защо си станала от леглото? - попита ме мама.
- Госпожо Колт, Рейчъл искаше да вечеря с останалите членове на института. - намеси се Кас и ме заведе да седна при масата.
- Но състоянието й...- започна мама, но татко я потупа по рамото.
- Успокой се, Ракел! Все пак е жива, а щом иска да вечеря с нас, нека уважим решението й. - обърна се към нея той.
- Смятам, че няма да е лошо всички да се представим на Рейчъл. - включи се Кия, ръководителя на института.
- Съгласен съм! - обади се мъжът до нея, също с дръпнати очи и черна коса.
Най-вероятно и двамата са китайци или японци, или корейци.
- Това е съпругът ми, Лий Канг Самърстоун. - представи го Кия.
Подхождаха си.
- Той се занимава с тренирането на младите ловци на сенки, а също така ми помага в ръководенето ма института. - продължи тя и едно малко момиче, следвано от голямо момче дойдоха при тях - А това са дъщеря ми Сакура и синът ми Картър.
Малката беше на не повече от 10 години, с дълга черна коса сплетена на плитки. Момчето имаше необяснима руса коса и черни очи.
- Аз съм Шейли Стийл. - каза момиче с къса руса коса и кафеви очи - Това са баща ми и майка ми, Фелиша и Браян Стийл. - обърна се към мъж с рижава и жена с руса коса.
Жената имаше сини очи, а мъжа кафеви.
- Шейли ми е парабатай. - подшушна ми Сиела.
- Аз съм Паулина Фелоу. - изправи се едно чернокосо момиче със сини очи, което ми изглеждаше на моята възраст, но беше облечено странно предизвикателно -Родителите ми са Ксения и Джордан Фелоу, които сега отсъстват поради задачи в Идрис, а това - посочи момчето до себе си - Е моят брат близнак Крисчън.
Той беше с доста изваяно тяло и ми напомняше за Кас и Тео.
Имаше руса коса и същите черти като сестра си.
- Аз съм Филип Вейм. - стана и един мъж с черна коса и се обърна към кафявокоса жена със сини очи - А това е съпругата ми Лейла.
- А аз съм Анастасия Вейм. - едно момиче, което явно бе сестрата на Тео.
Тя беше като млада форма на майка си.
Момичето погледна към брат си възмутено.
- Представи се! - подкани го.
- Ние се познаваме. - отговори й.
- Та предполагам, че това всички се представихме? - обади се Шейли малко след това.
- Да! - съгласи се Кия и всички започнахме да се храним.
Храната беше превъзходна! Не бях яла толкова вкусни ястия от дълго време и ми беше чудно кой беше този професионалист в кухнята.
- Рейчъл? - чух името си и видях, че Кия ме гледа - След полунощ ще ти направим Иратце.
Най-сетне щях да се излекувам!
Кимнах и продължих да се храня.
- Но кой ще й го направи? - включи се мама.
- Ако е чиста няма особено значение, но ако има още отрова в нея, трябва да е определен човек. - отговори Крисчън Фелоу.
- Аз! - обади се Кас и всички на масата се втренчиха в него.
- Кастиел? Защо пък ти? - намръщи се Филип Вейм.
- Защото тя няма парабатай, нито съпруг, а аз съм й най-близък.- обясни.
- Той има право. - включи се Анастасия - Руната действа по-бързо и ефикасно, когато е нарисувана от парабатай или брачна половинка, а тя няма нито едно от двете.
- Но от тук вече грешиш, Кас! - намеси се Паулина - Не се рисува от този, с който е в близки отношения, а от този, за който сърцето й копнее, като заместител на брачната половинка.
Изчервих се. Пак опираше до Кас.
- Деца, сега не му е нито времето, нито мястото за такива дебати! - каза Фелиша Стийл.
- Хранете се, а после обсъждайте тази тема! - допълни баща ми.
- Доминик? - мама го погледна.
- Да, скъпа? - обърна се той.
- Може ли да поговорим после? - майка ми звучеше странно, а татко само кимна.
Усетих, че някой ме бута по рамото и се обърнах. Беше Сил.
- След вечеря се качваме горе и ще обсъдим въпроса. Забелязах, Рейчъл. - намигна ми.
Изчервих се и когато Кас ме погледна, скрих с ръце лицето си.
- Всичко наред ли е? - попита ме и кимнах, все още с ръце на лицето.
След вечеря се качих със Сиела в стаята си.
- Нека ти обясня какво ще стане. - започна тя - Час преди полагането на руната тук ще дойде мълчалив брат, за да провери дали си напълно изчистена от демонската отрова и след това той ще види в мислите ти...
- Ще ми гледат мислите?! Ама чакай малко! - възпротивих се.
- Ще провери кой желае сърцето ти, защото може би дори ти не си сигурна към кого имаш симпатии, макар да знам, кой е. - обясни ми Сиела, докато ми помагаше да съблека роклята.
- Но той...- започнах.
Сега щеше да разбере истината и да се отдръпне от мен.
- Няма друг начин, Рейчъл! Възможно е още да има отрова в теб.Ще се наложи да пожертваш тайната си, заради собственото си здраве. - каза ми Сил.
Времето наближи и ето, че часът настъпи.
- Сиела, излез! - Крисчън Фелоу влезе в стаята ми.
Тя само кимна, а след това ме оставиха сама.
"Рейчъл Колт." чух в главата си и като се обърнах отново към вратата видях, човек с пергаментови одежди и лице скрито от качулка. Точно като в книгата.
"Аз съм брат Джосая" представи се фигурата.
- Предполагам, че вие ще извършите процеса. - отвърнах.
Той се приближи и сложи пръсти на слепоочията ми. Изведнъж чух леко жужене, което постепенно се превърна в нетърпимо свистене. Изпищях от болка и се хванах за главата.