Денят минаваше бързо. Сега с Кас бяхме в поредната зала. Приличаше ми на музей.
- Това е залата на клановете. - обяви Кас - Тук е изложено емблематичното оръжие на всеки клан.
Понесе ме към златен лък и сребърни стрели, изложени под стъклен купул, а пред тях на златна табелка беше изписана фамилията Ароул (Arrow - анг. - стрела).
- Това е семейното наследство на моя клан. - допълни и продължи напред, спирайки пред златен камшик, който разпознах веднага от книгите.
- Този камшик... - започнах.
- Той принадлежи на семейство Вейм. Знам, че е описан в онази поредица. - отвърна ми Кас.
- Не си ми казвал причината за написването на поредицата. - изведнъж се сетих.
- Ами в института в Ню Йорк се случиха много неща и тази писателка Касандра Клеър се впечатли от ловците на сенки. Поиска да напише поредица за нас. Беше и позволено, но при условие, че не издаде реалнтото ни съществуване. Тя записа някои реални случки, но смени имената на героите. Така всички са доволни. - обясни и ми посочи един арбалет - На Самърстоун.
- Ами филмите? - продължих да любопитствам.
- Какво да кажа? Ловците на сенки имат интересна история и живот. Явно на мунданите им харесва. - повдигна рамене.
- Не си ли измори да ме носиш? - попитах след известно време - Обиколи целият институт, носейки ме на ръце. Дори и най-издържливият вампир не е способен на това.
- Да не би това да е начина да ми кажеш: "Разкарай си гадните ръце от мен, ти идиот такъв"? - усмихна се горчиво.
- Не! Нищо такова нямах в предвид! Харесва ми да ме носиш! - последното май не го обмислих добре преди да го кажа.
- О, така ли? - Кас отново се усмихна и белите му зъби озариха лицето му.
Сърцето ми прескочи два удара.
- Ето го това, което търсех! - възкликна, явно забравил какво се случи преди малко - Рейчъл, това е револверът наречен "Колт". Това е твоето семейно наследство.
Гледах слисана пистолета, намиращ се под стъкления купул. Беше сребърен, а по него бяха гравирани руните на ловците на сенки. След дълго време се обърнах към Кас.
- Стреля с куршуми от адамас. Има подобно действие като на серафимските ками. Действа по същия начин: назоваваш ангелско име и стреляш. - обясни ми.
- Интересно...- промълвих, загледана в револвера.
Усещах импулса да го извадя и да усетя какво е да държиш оръжието на клана си. Но се въздържах. Все някога родителите ми щяха да ми дадат такъв.
- И с това обиколката ни на института приключи. - обяви Кас и ме понесе към горния етаж - Сега вече ще си легнеш и ще си починеш. И това не е молба!
- Добре, тате! - завъртях очи.
Щом влезе в стаята ми ме остави в седнало положение на леглото, а след това ми помогна да се обърна и да легна по корем. Зави ме и изненадващо, в момента леглото ми се струваше изключително меко и примамващо.
- Ще се видим утре! - каза ми преди да излезе - Лека нощ!
- Лека нощ! - отвърнах и вратата се затвори, а аз изпаднах в блажен сън, в който присъстваше Кастиел, който ме придърпваше към себе си за целувка.
Е, какво пък! Бях ли виновна че е страхотен? Също така и не бях виновна, че съм хлътнала до уши по него! Всъщност нямах нищо против да ме целуне и в реалния живот...