- Рей, ще закъснея малко... - каза ми Крис по телефона.
- Какво? Но защо? - попитах го объркано.
- Мейсън е съсипал костюма ми. - обясни ми разтревожен.
  Мейсън е 7 годишния брат на Крис. Със сестра ми са в един клас. Той е същото малко чудовище като нея. Изобщо не се учудвах от белята му...
- Добре, ще седна в кафенето на Шърли и ще си поръчам нещо, а ти по възможно най-бързия начин ела тук! - казах и след като Крис се съгласи, затворих.
- Един шейк от череши. - казах на бара.
- Пристига веднага. - Шърли ми се усмихна и се зае с шейка - Как си, Рей? - попита ме.
- Добре, предполагам... - отговорих и я погледнах - Хубав костюм!
 Беше облечена като фея. Рижавата си коса бе вързала на две плитки, а отстрани на очите си бе нарисувала завъртулки с брокат. Носеше зелена рокля, венец от жълти цветя и златисти крилца.
- Благодаря ти! - усмихна се - Имаме нов специалитет! Шоколадово суфле с череши.  Ще те черпя едно от кафенето.
- Щом настояваш...- зарадвах се.
 След малко седнах на една маса и Меган ми донесе поръчката. Тя беше облечена като котка. Носеше бели котешки ушички върху русата си коса и бяла рокля.Също така имаше нарисувани сладурско черно носле и мустачки.
- Мегс, изглеждаш страхотно! - възкликнах.
 Тя, Шърли и Крис бяха в моя клас.
- И ти не ми отстъпваш. - намигна ми - А какво си всъщност?
- Ловец на сенки. - отговорих.
- Като онези книги, които постоянно четеш? - продължи тя.
- Да. - отвърнах.
- Е, добре тогава! Оставям те да се насладиш на суфлето и шейка. - усмихна се и си тръгна.
 Опитах шейка.
- Вкусно! - възкликнах и опитах суфлето - Още по-вкусно!
Някой седна срещу мен.
- Ето те и теб, Кри...- вдигнах поглед - Ти не си Крис!
 Срещу мен стоеше момче с кестенява коса, зелени очи и...руни по врата. Също така носеше дрехи подобни на моите и оръжия.
- Не съм Крис...който и да е той... Аз съм Кас! - представи ми се галантно.
- Кас кой? - присвих очи объркано.
- Кастиел Ароул. - въздъхна изнервено.
- Интересно име...Да не ти е като псевдоним? - усмихнах се.
- Кой го казва, Колт. - повдигна вежда Кас и се усмихна.
- Казвам се Рейчъл Крес, не Колт. - отвърнах и отпих от шейка.
- Ох, както кажеш...Кия ме прати да ти дам това. - връчи ми книга с дебели турско сини корици и златен бокал нарисуван отпред. 

  Знаех какво е това!

- Кия, която прави реквизит за филми, те прати да ми дадеш Кодекса на ловците на сенки? - изсмях се.
- Какво? Тя е ръководител на института на Ню Орлиънс, не филмов работник! - Кас се намръщи.
- Вживяваш се повече и от мен, Ароул! Сигурно и ти си прочел книгите, но според мен си се вманиачил повече и от мен! Няма такова нещо като ловци на сенки и институт в Ню Орлиънс или в който и да било град! - смеех се.
- Книги? Аз съм истински ловец на сенки, няма нужда да се прикриваш и да лъжеш! - намигна ми Кас и се усмихна.
- Какво прикритие? Ти луд ли си? - попитах го.
- Не си добра в лъжите! Защо си облечена като ловец на сенки, защо притежаваш серафимски ками, стилита и меч, защо носиш свещенните руни на ловците на сенки, след като не вярваш, че съществуват? - Кас се надигна от мястото си изнервен.
- Хелоуин е! Това е просто костюм! Дрехите са ушити от дизайнер на име Жоайоз Марфие, оръжията са от някаква пластмаса, а руните са нарисувани с машинка от мама! - и аз се надигнах ядосана.
- Жоайоз Марфие не е просто моден дизайнер, а ловец на сенки! Ръководи института в Париж и шие дрехите на всички ловци на сенки! А няма начин Кия Самърстоун да ти даде пластмасови оръжия! Руните са абсолютно истински, усещам силата им! - викаше ми.
- Виж какво, Кас Ароул или който и да си! Ти си напълно побъркан и нямам желание да продължавам да слушам брътвежите ти! Аз си тръгвам!!! - оставих 10 долара на масата и излязох.
 Побягнах в произволна посока, само и само да се отдалеча от този лунатик. Усещах, че бягам по-бързо от нормалното, но не обърнах внимание, защото бях прекалено ядосана. Изведнъж тялото ми изтръпна. Нещо не беше наред! И тъкмо докато спирах нещо огромно ме събори на земята.
 След като паднах отворих очи и останах ужасена. Съществото имаше 8 очи, гнусни пипала с остри шипове по тях и голяма уста, пълна с 3 реда зъби и още 2 пипала излизащи от нея!
 Изпищях и се опитах да го махна от себе си. Едно от пипалата се уви около ръката ми и я раздра.Извиках от болка. Може би щях да успея да го наръгам с една от фалшивите серафимски ками. Но съществото беше прекалено тежко! Извадих една от камите.
- Рейчъл! - обърнах се и видях, че Кас тича към мен.
- Кастиел! - извиках и камата лумна в светлина.
 Няма начин!
 Въпреки шока си, реагирах бързо и наръгах чудовището в устата. То изпищя нечовешки и изчезна с пушек и отвратителна миризма.
- Рейчъл, добре ли си? - Кастиел ми подаде ръка и се изправих.
- Какво беше това?! - гледах го с широко отворени очи и го държах за якето.
- Сега вече вярваш ли в ловците на сенки? - усмихна се мрачно.
- Вярвам, но...- изведнъж се сетих за раздраната си ръка и погледнах ръкава на якето.  От него се стичаше кръв.
- В името на Ангела! Ти си ранена! - извика Кас и свали бързо якето ми.
- Виждам! - виеше ми се свят.
- Имаш ли стили? - попита ме.
- Фълшиво е...- паднах назад и той ме хвана.
- Предвид факта, че току що уби демон Рогус с истинска серафимска кама, в което съм абсолютно сигурен, значи и стилитата са истински! - продължи и ме взе на ръце.
- Както и да е... - очите ми се затваряха.
- Къде е? - Кастиел преравяше якето ми.
- В ботуша...- отговорих измъчено.
 Той го извади и вдигна ръката ми.
- В раната има демонска отрова! - извика, а след това въздъхна - Къде живеят родителите ти?
- Те нищо не знаят...- изкашлях малко кръв.
- Стига вече, Рейчъл! Как майка ти ще ти нарисува руни, без да е ловец на сенки?! - ядосваше се.
- Не ми крещи! - толкова ме болеше, че едва говорех.
- Добре! Къде живеят? - Кастиел ме погледна изплашено.
- " Шафър стрийт" 15... - промълвих и очите ми се затвориха.