Препусках по стълбите и търсех брат си. Трябваше да му кажа! Той беше толкова наранен, когато прочете писмото. Сигурно щеше да бъде толкова щастлив щом разбере, че не е написано от Рейчъл! Не че факта, че е отвлечена и вероятно мъртва би го зарадвала...
Проверих целия институт. Къде беше в името на Ангела?
*************************************След като Троя говори насаме Гавин Лорънс, настъпи и момента тя да отпътува обратно за Джорджия. Реших да я изпратя и ето че сега стояхме на терминала на летището.
- Трябва ли да си тръгваш толкова скоро? - попитах тъжно.
- Кас, налага се да се прибера и да дам доклад на ръководителката. Нямам избор! - отвърна ми.
- Обещай ми, че ще се пазиш по пътя! - погледнах я.
- Това е просто самолет. Няма нищо да ми се случи! - отговори и изведнъж политна напред.
Побързах да я хвана.
- Троя, добре ли си? - държах я в обятията си разтревожен - Бледа си! Може би не бива да пътуваш.
- Добре съм, Кас! Просто малко ме заболя стомаха. Нищо ми няма! Сега ще хапна и ще поспя в самолета. - успокои ме.
- Последно повикване за самолета за Джорджия! - изпращяха колоните и тя се изправи.
- Трябва да тръгвам! - каза ми.
- Обещай ми, че ще ми звъннеш щом слезеш от самолета! - спрях я като я хванах за ръката.
Троя се обърна и ме целуна. Не исках да се отделям от нея, но тя го направи.
- Обещавам! - усмихна се и побягна към потока от хора, заминаващи с нейния самолет.
Гледах я как се отдалечава, докато накрая не изчезна. Обърнах се и тръгнах към института, мислейки си за момичето с огнените коси.
*************************************Почуках на вратата на човека, който най-малко исках да видя сега, но нямах избор. Тео отвори, гледайки ме студено.
- Какво искаш, Сиела? - попита.
- Къде е Кас? - отвърнах.
- Аз откъде да знам? Нали ти си му сестра? - скръсти ръце.
- Претърсих целият институт и го няма! - ядосвах се от спокойствието на Тео.
- Все ще се появи. - той повдигна рамене и понечи да затвори, но аз препречих вратата с крак и влязох вътре, блъскайки го.
- Какво ти става?! - извика ми.
- Кас ми трябва сега! Спешно е! - отговорих със същия тон.
- Не му ли се обади? - попита ме.
- Изключил си е телефона. - отговорих.
- Защо просто не ми кажеш какво става? - предложи накрая.
Замълчах. Дали да не му кажа? Ангела знае кога ще се покаже Кас, а и времето на Рейчъл може би изтича в момента.
- Дадох писмото на майка на Рейчъл. - започнах.
- И какво стана? - подкани ме да продължа.
- Почеркът е чужд. - отговорих.
- Как така?! - очите му се разшириха.
- Не е написано от нея, което може да значи само едно - тя е отвлечена. - завърших.
- Какво?! - Тео се шокира.
- Заблудили са ни! - извиках.
- Какво ще правим?! - попита ме.
- Като за начало ще се опитаме да го запазим в тайна от останалите. - говорех бързо.
- Но защо? - очуди се той.
- Защото Лий Канг ни даде писмото, а щом в фълшиво, значи той ни е излъгал. Колкото и да не ми се вярва, може би той го е направил... - склоних глава.
- Но защо би сторил такова нещо? - чудеше се Тео, а после ме хвана за ръката и излязохме от стаята - Къде е писмото?
- При родителите на Рейчъл. - отговорих и побягнахме към стаята им, но по коридора се сблъскахме с Шейли.
- Закъде сте се забързали така? - попита ни.
Можех ли да излъжа собствения си парабатай?
- Търсим Кас. - отговори Тео - Да си го виждала?
- Да! - отвърна Шейли и двамата се ококорихме.
- Къде е? - извиках нетърпеливо.
- Излезе с Троя преди около 2 часа. Мисля, че отиде да я изпрати на летището. - отвърна и тогава се плеснах по челото.
Ако не беше тази Троя сега може би Кас щеше да е тук и вече да съставяме план за намирането на Рейчъл. Какво му направи тя?
- Сиела, хайде! - Тео ме дръпна и извади от мислите ми.
Щом бяхме пред стаята на семейство Колт, аз почуках.
- Влизайте! - каза Доминик Колт щом отвори - Намерихте ли Кастиел? - попита ни.
- Отишъл е да изпраща Троя Файър. - отговорих издразнено.
- А кога ще се върне? - включи се съпругата му.
- Нямаме никаква идея. - отвърна Тео - Някакъв напредък с разпознаването на почерка?
- Доколкото разбрахме сте получили писмото от Лий Канг. Но не сме сигурни дали почеркът е негов. - започна Ракел Колт.
- Може би ако вземем нещо написано от него ще разберем дали той го е написал той. - предложих.
- Това значи някой да се промъкне в кабинета му. Няма да е толкова лесно. А и сега той е тук. - предупреди ни бащата на Рейчъл.
- Може би ако някой го разсее, друг ще влезе вътре и ще вземе някой документ. Но бъдете сигурни, че той го е написал! - разсъждаваше майка и на глас.
- Вие двамата! - изведнъж каза мъжът и ни погледна - Тео, ти го разсейвай! Накарай го да ти покаже нещо в тренировъчната! Той обича да се хвали.
- А Сиела ще се промъкне вътре и ще потърси нещо. - довърши майката на Рейчъл.
Щом до уточнихме плана, двамата с Тео тръгнахме към първия етаж.
Аз се свих до стената и чух как почука на врата на кабинета Лий Канг. Той отвори бързо.
- Какво има, Теодор? - попита го.
- Чичо Лий, питах се дали можеш да ми покажеш как да стрелям с арбалет? Много искам да се науча. - преструваше се той.
- Сега съм малко зает. - отговори мъжът, но Тео продължи.
- Но аз толкова искам да се науча! А ти си най-добрият стрелец с арбалет, който познавам! За мен ще е чест да се уча от такъв професионалист! - ласкаеше го.
- Добре! Ще ти покажа как да стреляш по мишена, но за малко! Много съм зает. - съгласи се и двамата тръгнаха към втория етаж.
Почаках да се отдалечат и влязох в кабинета. По бюрото бяха разпилени листи със записки. Може би трябваше да потърся нещо друго, но тогава чух гласовете им. Взех един от листите, на който беше написал името си и се огледах. Те бяха съвсем близо.
************************************Докато двамата се качвахме нагоре изведнъж Лий Канг се обърна и тръгна да слиза.
- Какво има? - попитах го.

- Забравих да заключа кабинетът си. - отговори и продължи надолу.
Сигурно сега Сиела беше там. Ами ако я хванеше?
- Никой няма да влезе там. Повярвай ми! - разубеждавах го.
- Просто ще заключа и се качваме! - продължи Лий Канг.
Явно имаше какво да крие.
Въпреки всичките ми думи, ето че слизахме към кабинета и вече бяхме пред вратата.
Дано Сиела не е там!
Той отвори вратата и когато видях, че е празно си отдъхнах.
Огледах се и видях за кратко Сиела, която ми показа един лист и пак се скри.
Междувременно Лий Канг отиде до бюрото си и удари по него.
- Всичко наред ли е? - попитах.
Той въздъхна и се усмихна.
- Да! Да се качваме към тренировъчната! - понечи да се върне.
- Знаеш ли? Сега се сетих, че по-рано Анастасия ме търсеше за нещо. - опитах да се измъкна.
- Нали искаше да те науча? - изобщо не ми трябваха уроците му.
Използвах арбалет от 10 годишен и бях може би по-добър и от него.
- Може би някой друг път! - отвърнах и побягнах по стълбите към стаята на Колт.
- За къде бързаш толкова, Тео? - попита ме Кас подозрително.
- Най-сетне се появи! - възкликнах задъхан и си отдъхнах.
- Защо? Случило ли се е нещо? - смръщи се парабатаят ми.
************************************Тео ме гледаше странно. Какво ли се е случило, докато ме е нямало?
- Просто се качи с мен! - отговори ми и ме поведе нагоре.
Озовахме се пред стаята на Ракел и Доминик Колт. Влязохме и всички ме погледнаха изненадано.
- Някой ще ми обясни ли какво става? - започвах да се изнервям.
- Дадох писмото на госпожа Колт. - започна сестра ми.
- И какво? - подканих я да продължи.
По някаква необяснима причина Доминик Колт се приближи и ме хвана за рамото.
- Кастиел...това писмо не е писано от Рейчъл. - довърши той и очите ми се разшириха.
- Как така?! - извиках като попарен.
- Почеркът е чужд, а аз познавам този на дъщеря си. - обади се майката на Рейчъл.
- Но как е възможно? - приближих се и си взех писмото.
- Някой е фълшифицирал писмото, за да ни накара да мислим, че Рейчъл просто си е тръгнала, но не е така. - добави Тео и след тези думи излязох от стаята, ходейки ядно към стаята на Рейчъл.
Влязох вътре и светнах лампата. На бюрото и нямаше нищо. Отворих шкафът под него и намерих някакъв дневник. Разгърнах го на случайна страница и сравних почеркът с този от писмото. Те бяха прави. Почеркът беше различен!
Изтървах всичко и паднах на колене. Всичко това беше лъжа? Рейчъл не си е тръгнала? Не е написала онова писмо? Направих токова много неща, за да я забравя и сърцето ми беше разбито, а сега се оказва, че това не са нейни думи? Та чии са тогава?! И какво всъщност се е случило с Рейчъл?!
В този момент усетих нечия ръка на рамото си и се обърнах.
- Какво е станало с Рейчъл? - попитах сестра си.
-Смятаме, че е била отвлечена. - отговори ми тя и се изправих.
- Но от кой? - намръщих се.
- Понеже Лий Канг ни даде писмото и ни каза, че тя си е тръгнала смятахме, че той е виновен...- започна тя.
- Смятахте? А не е ли? - хванах я за рамената.
- Промъкнах се в кабинетът му и взех лист с негови записки, но почеркът не съвпада с този на писмото. Дори и да има нещо общо с отвличането, не той го е написал. - обясни ми Сиела.
- Тогава кой може да го е написал? - толкова бях ядосан, че ме изиграха по такъв начин.
- Не знаем. Нямаме си и на идея къде може да е скрита Рейчъл, но утре ще отидем при Луйзиана Орлео, за да може тя да проследи от къде е дошло писмото. - отговори тя.
- Утре?! - възкликнах.
- Много е късно сега, а и Лий Канг май разбра, че му липсват записките, а ако предприемем нещо сега може да се усъмни. - посъветва ме сестра ми.
Беше права. Нищо не можехме да направим сега.
- Добре! Но утре при първа възможност отиваме при Луйзиана! - предупредих я.
След това излязохме от стаята на Рейчъл и се разделихме, когато аз влязох в своята.
Чувствах се ужасно! Мислех, че Рейчъл се е отказала от мен и аз тръгнах след друго момиче. Какво направих? Как щях да погледна Рейчъл, когато я намерим? Ами Троя? Аз съм такъв идиот!
Плеснах се по челото и легнах на леглото си щом се преоблякох.
Единственото, което исках сега бе само Рейчъл да е добре! Какво ли ставаше с нея сега?
*************************************
Мисля, че беше минал около ден, откакто онзи демон ме нападна. Оттогава нищо не се беше променило. Все още бях вързана за леглото и нищо не можех да направя.
Така ли щеше да продължи всичко? Ден след ден да стоя тук и никой да не ме търси. Може би наистина никой така и не ме потърси.
Някой отвори вратата и влезе.
- Нося ти вода и храна. - Крис остави поднос на нощното шкафче.
Същата бутилка с вода и сивкава каша. Вече ми се повръщаше от нея. Но трябваше да свикна. Може би това щеше да е единственото подобие на храна, което щях да вкуся през остатъка от живота ми.
- Как очакваш да ям с тези вериги? - попитах.
- Не ме интересува! Няма да те отвържа! - отговори ми грубо и излезе, заключвайки след себе си.
Въздъхнах безпомощно.
Свиквай Рейчъл! Така ще живееш от сега нататък!
~~~~~~~~~~~~~~~
Това е новата глава. На снимката е Кас. Надявам се да ви хареса и ще се опитам да кача нова глава възможно най скоро. Коментирайте, гласувайте. Обичам ви!