*****От името на Сиела*******
- Кас? - почуках тихо на вратата на брат си, след като се погрижих за раните на Крисчън.
Защо му беше на Тео да се сбива с него? А защо му беше пък на Крисчън да споменава брат му? Поне за едно бях сигурна - и двамата са тотални идиоти!
Почуках пак и след като се изнервих направо влязох в стаята. Заварих Кас да прави Иратце на Тео, който беше седнал на леглото.
- Какво има? - попита ме брат ми.
- Майката на Рейчъл...- започнах може би за стотен път.
- ...иска да види писмото. - довърши Тео.
- Пак ли? - въздъхна Кас.
- Защо просто не и го дадеш? Какво толкова ще прочете? - попита го парабатаят му.
- Лично е! - възпротиви се той.
- Но вече не е от значение! Рейчъл я няма, а майка и просто иска да прочете писмото! - включих се.
- Но аз не искам да и го давам! - инатеше се Кастиел.
- Тя и е майка, Кастиел! Със сигурност е наранена не по-малко от теб! Не го ли разбираш? - Тео се изправи.
- От кога си на чужда страна? - студено го попита брат ми.
- Откакто взимаш грешни решения. - отговори Тео и вече бях сигурна, че брат ми е бесен.
- Значи така смяташ? - ръцете на Кас се свиваха и отпускаха в юмруци бързо.
- Съжалявам, но да...- Тео сведе поглед, а брат ми се обърна към мен с объркано изражение.
- И ти ли си на същото мнение? - очите му се впиваха в мен.
Кимнах безпомощно, а Кас изхвърча от стаята бесен. Знаех, че ще се качи на покрива на института. Може би там мислите му щяха да се избистрят и да размисли за писмото.
- Сиела? - обърнах се към Тео - Можеш ли да ми отговориш на един въпрос?
- Какъв е той? - отвърнах.
- Какво намираш в Крисчън, за да го харесваш толкова много? - беше  ми странно да чуя този въпрос от неговата уста, но той върна спомена ми за отговора.
Случи се лятото. Изпратиха мен, Шейли, Картър и Крисчън да разследваме в бар наречен "The raunchy night".  От информацията разбрахме, че този бар е притежание на мундан, който предлага дрога на останалите и а след това ги оставя да бъдат съблазнявани от демони, преобразени като проститутки. Така хората хващаха демонска болест и се превръщаха в чудовища. Поради многото сигнали за него, накрая изпратиха нас четиримата, под прикритие като мундани, но за целта аз и Шейли бяхме облекли къси прилепнали рокли над коляното. Моята черна, нейната червена. Та отидохме в бара:
***
- Ей, сладкишче! Ти да не работиш тук? - някакъв пиян или дрогиран мъж на средна възраст ме попита.
- Не! - отговорих и опитах да се махна, но тогава той ме хвана за ръката и ме обърна към себе си.
- Къде си мислиш, че отиваш? Дойдох тук, защото ми беше обещано забавление, а такова ще получа, без значение дали работиш тук или не! - грозният мундан ме затегли към тоалетните.
Съпротивлявах се, но не можех да извадя оръжието си, иначе щях да разваля прикритието.
- Остави ме! - изпищях, но той ме набута в една от кабините.
- Ще ти хареса! Само поча...- нещо го удари по главата и мундана падна в краката ми, а когато вдигнах поглед видях Крисчън, държейки счупена стъклена бутилка и дишаше накъсано.
- Добре ли си? - попита ме и ми подаде ръка, за да прескоча мъжа, но тогава той ме хвана за крака.
- Разкарай се! - изпищях и когато Крисчън се опита да ме издърпа, паднахме на плочките и инцидентно устните ни се сляха.
Тогава изпитах нещо странно. Отдръпнахме се един от друг бързо и се спогледахме втрещено.
- Да беше казал, че ти е гадже, младежо! Аз не се занимавам с обвързани жени. - и след тези думи мундана излезе клатушкайки се, а аз и Крисчън стояхме в същата поза и се гледахме безмълвно.  Изправих се щом се осъзнах.
- Това беше...- започна той.
- Да се връщаме при Шейли и Картър! Сигурно ни търсят. - прекъснах го свела глава, за да прикрия червенината избила по лицето ми.
- Добре! - Крисчън кимна и излязохме от тоалетната.
- Сил! Къде беше? Притесних се! - заговори Шейли.
- Нищо ми няма, спокойно! - отговорих.
- Намерихте ли нещо? - попита ги Крисчън, забравил случилото се преди малко.
- Открихме мундана. Ще изпратят възрастните утре, за да го арестуват. - отговори Картър.
- А сега да се прибираме! Умирам си за една топла вана! - подкани ни Шейли и всички излязохме от бара.
Шейли и Картър си говореха за нещо и ходеха по-напред, а аз и Крисчън ходехме безмълвно.
- Сиела? - той първи наруши тишината и го погледнах изненадана - Това, което се случи преди малко...- започна.
- Беше просто инцидент! Знам! Спокойно, всичко е наред! - заприказвах бързо.
- Но всъщност ми хареса...- думите му ме изненадаха.
- Оу...ами...- не знаех как да отговоря на това.
- И много бих искал да го повторя... - и след тези думи нежно сложи ръка на бузата ми и ме притисна към себе си.
Първоначално бях в шок, но след малко отвърнах на целувката му. Свихме се в една ниша между два блока и продължихме да се целуваме страстно.
- Сиела? Крисчън? Къде сте? - чух Картър да вика и се отдръпнахме един от друг.
Крисчън ми се усмихна и ме хвана за ръката, а след това излязохме от нишата.
- Ето ни! - извика и Шейли го погледна очудено.
- Къде бяхте? - попита ни.
- Малко се бяхме изгубили...- отговори Крисчън.
- Добре! Хайде сега да се прибираме! - каза парабатая ми и продължихме да ходим към института в тъмнината, а през това време с Крисчън се държахме за ръце и си говорехме.
***
- Сиела! Ще отговориш ли на въпроса ми? - Тео ме извади от мислите ми.
- Не е твоя работа, Теодор! - отговорих дръзко и скръстих ръце.
-Ясно...значи е това, за което си мисля? - продължи, а думите му започнаха да ме изнервят.
- Не знам за какво си мислиш. - промълвих.
- Много добре знаеш! Но нека те предупредя едно нещо! Ще страдаш много заради Крисчън. Никога не се доверявай на Фелоу!
- Майка ти и сестра ти не са ли на друго мнение? Та Фелоу са им парабатаи! - защитих ги.
- Ксения не винаги е била Фелоу, а Паулина...да кажем, че Анастасия напълно игнорира предупреждението ми преди 4 години, когато станаха парабатаи. - обясни ми.
- Ти си ужасен! - възкликнах.
- Защо? - намръщи се Тео.
- Как може да говориш така за сестра си?! - скарах му се.
- Беше на 11 когато го реши, но се очаква, че на такава възраст можеш да обмислиш добре такова важно решение... - замисли се и изведнъж толкова се ядосах, че отидох до него и го цапардосах силно през лицето - Това пък за какво беше?! - извика като се хвана за бузата.
- За да се научиш да не умаловажаваш решенията на сестра си! И тя е човек! И не е по-глупава от теб! - крещях му.
- Ти да не си в цикъл?! - тези думи му спечелиха още един шамар.
- Не съм! - извиках и излязох от стаята на Кас забързано.
Толкова ли ми личеше?
По коридорът срещнах брат си.
- Кас...- започнах.
- Извикай майката на Рейчъл и и дай писмото. - заръча ми и продължи напред.
Послушах го и ето че сега ходех към стаята на Ракел и Доминик Колт, носейки писмото. Почуках на вратата плахо и жената веднага ми отвори.
- Сиела? - възкликна тя.
- Нося ви писмото...- започнах.
- Влез! - покани ме в стаята и щом влязох седнах на един стол.
Подадох и писмото.
- Адресирано е до брат ми. - информирах я.
Жената въздъхна тежко и бавно отвори плика. Зачете писмото и по втрещения и поглед разбрах, че нещо не е наред.
Тя изпусна плика и листа на земята и ме погледна шокирано.
- Какво има, госпожо Колт? - изправих се и я приближих.
- Този почерк...- започна тя и ме хвана за ръката - Това не е почерка на дъщеря ми!
Думите и ме накараха да замръзна на място.
- Какво трябва да значи това? - попитах, дишайки тежко.
- Щом някой се опитва да фълшифицира писмо от нея, това може да значи само едно...- говореше жената.
В този момент съпругът и влезе.
- Ракел, какво е станало? - той се приближи до нея и тя го прегърна.
- Доминик...Рейчъл е отвлечена!
~~~~~~~~
Ето я и 21 глава. Снимката е на Сиела. Надявам се да ви е харесала главата и като цяло самата книга. Скоро ще се опитам да кача следващата!