- Какво трябва да е това? - Крис посочи развалините пред които стояхме.
- Може би преди е било...църква? - предположих, докато вятъра брулеше лицето ми и очите ми се насълзяваха.
- Възможно е...- съгласи се той - Сигурна ли си, че това е адреса?
Забелязах, че на една от колоните пише със златни цифри 13.
- Това е. - посочих цифрата.
- А защо няма...- Крис не довърши и когато погледнах в същата посока видях жена с права черна коса и дръпнати очи. Тя носеше голям черен куфар в ръката си.
Щом стигна до нас се усмихна и ми подаде ръка.
- Здравей, Рейчъл! Аз съм Кия Самърстоун, приятелката на майка ти. - представи се и ми подаде куфара - Това са нещата, за които майка ти ми каза. Серафимски ками, стили (направих две, в случай, че нещо се случи с едното) и меч. Изглеждат точно, както искаше.
- Мога ли да ги погледна? - попитах я.
- Не сега. Майка ти каза, че трябва да отидеш до Жоайоз Марфие. -  отговори ми.
- Кой? - учудих се.
- Жоайоз Марфие, който направи костюма ти? - припомни ми Кия.
- Ясно...а случайно да знаете къде живее? - казах.
- Разбира се! Живее на "Норт стрийт 13" - отвърна ми жената.
- Отново 13? -  Крис се включи в разговора.
- Довиждане, Рейчъл... - бяха последните думи на Кия, а след това си тръгна.
Отидохме на адреса. Отново руини.
- Какво им става на тези хора? Защо ни викат винаги при разрушени сгради? - възмущаваше се Крис отново.
Преди да му отговоря от някъде дойде мъж с черна коса, който също носеше черен куфар.
- Ти ли си Рейчъл Крес? - попита ме човека.
- Да, а вие сте Жоайоз Марфие? - отвърнах.
Той се усмихна странно.
- Точно така. Това е за теб. - връчи ми куфара.
- Може ли да погледна какво има вътре? - погледнах го.
- Не! Като се прибереш ще го отвориш. - повтори думите на Кия.
- А какво има в него? - включи се Крис любопитно.
- Дрехи за фестивала. - обясни кратко Жоайоз и се обърна - Чао, деца! - след което тръгна.
- Кажи ми, че няма още особняци от които трябва да взимаш нещо. - Крис ме погледна.
- Няма. Да се прибираме! - отговорих и тръгнахме.
След като стигнахме пред дома ми се погледнахме.
- Ще се видим на фестивала, нали? - попита ме Крис.
- Да! Ще те чакам при кафенето на Шърли. - отговорих.
- Добре...- той се приближи и ме целуна по челото - До довечера! - след което си тръгна.
Въздъхнах. Напоследък Крис се държеше много странно, а и тези целувки по челото...
Разтърсих рамене и влязох вътре.
- Миличка, взе ли всичко? - заговори ме мама от вратата.
Повдигнах двата куфара.
- Може ли вече да погледна нещата? - отвърнах.
- Не! Първо трябва да те нарисувам. - поклати глава мама - Вземи си душ, облечи си бельо и ме извикай.
Кимнах и се качих в стаята си. Оставих куфарите до леглото. Измих се, облякох бикини и сутиен, изсуших косата си и извиках мама. Тя върза с нещо очите ми.
- Защо ми завърза очите? - попитах я любопитно.
- Уреда, с който ще рисувам руните е много важен и нов, затова не трябва да виждаш как изглежда. - обясни ми мама.
Кимнах и тя започна да рисува. Нещото, каквото и да бе то, пареше кожата ми там където минаваше. 
След около час майка ми махна превръзката от очите ми и огледах тялото си. Бях покрита с черни руни. Колко реалистични бяха само!
- Благодаря ти, мамо! Страхотни са! - прегърнах я.
- Радвам се, че ти харесват! А сега нека извадим дрехите ти. - предложи тя и отвори единия куфар. От него извади черен кожен клин, черен потник и кожено яке,и кожени черни ботуши на висок ток.
- Еха! - възкликнах.
- Жоайоз си знае работата. - намигна ми мама и ми ги подаде - Облечи ги!
След като ги и облякох се погледнах в огледалото.
- Като истински ловец на сенки... - промълвих.
- Точно така! - намигна ми мама.

 Мама ме гримира и се вгледа в очите ми. 

- Готова си! - усмихна се и погледна часовника на ръката си - И то точно на време! Трябва да тръгваш! 

- Добре! Благодаря ти за всичко мамо. - прегърнах я и тръгнах към вратата.
Излязох и поех по пътя към кафенето на Шърли.