- След час тук ще дойдат представители на Долноземиския съвет, за да вземат телата. - обяви Анастасия след минута. - Ще им покажем експеримента наживо.
- Говорили ли сте с Кия? - попитах ги, гледайки към баща ми.
- Свързахме се с нея и от начало побесня, но след като разбра, че си се оказала права, промени отношението си и сега пътува насам, с останалите. - отговори Паулина.
- Ами съпругът й? - продължих.
- Не знаем за него. - отвърна Кас.
Изведнъж чух пронизителен звук.
Всички се хванахме за ушите.
- Приберете епруветките в сейфа! Веднага! - извика баща ми през свистенето отвъд лабораторията.
Сиела се втурна към масата, за да ги вземе, а Шейли отвори вратата на малък сейф.
Нещо блъскаше силно по вратата и дращеше. Нападаха ни.
Намерих коланът с оръжията си на дивана и извадих трескаво Колта, отидох до вратата и дръпнах малката дъска, служеща за вратичка на правоъгълната шпионка. От там видях голям, демон, който не разпознах.
- Ларониус! - извиках и прострелях демона през шпионката.
Продължих с изстрелите, но все някога куршумите щяха да свършат.
- Да се разделим! - чух Тео да вика трескаво.
- Едни да пазят сейфа, други телата и останалите да помогнем на Рейчъл! - довърши Кас.
Баща ми остана при сейфа заедно със Сиела и Шейли. Картър отиде при върколака, Паулина при вампира и Анастасия при русалката, а Кас и Тео дойдоха при мен. Тъкмо тогава куршумите ми свършиха и се отдръпнах от шпионката, изваждайки една от серафимските ками.
Кас изстрелваше стрела след стрела през отвора и тогава шумотевицата секна.
Всички се спогледахме и Тео отключи бавно вратата.
- Готови ли сте? - попита ни и с Кас кимнахме в съгласие.
Той отвори и тримата излязохме бързо. Пред нас се извисяваха още демони и затова затворихме вратата, която се заключи автоматично.
Един демон Кидрис се хвърли бързо към мен.
- Гарен! - извиках, но тогава една стрела полетя към демона и го прониза, докато серафимската ми кама лумваше в светлина.
Погледанах към Кас, който държеше лъка и му кимнах благодарно, а след това посякох друг демон.
След минути адските създания се изпариха напълно с неприятна миризма и пушек.
- Деца, добре ли сте? - Фелиша Стийл се появи първа и дойде при мен, докосвайки лицето ми - Къде е Шейли?
- В безопасност вътре с останалите. - отговори Тео.
Той почука на вратата и Сиела отвори внимателно. Всички влязохме вътре. Родители прегръщаха трескаво децата си, а скоро майка ми дойде.
- Миличка! Добре ли си? - прегърна ме силно плачейки - Ранена ли си някаде?
- Добре съм, мамо. - отвърнах и се разплаках в прегръдките и.
Вече всичко ми идваше в повече. Демоните, отровените долноземци,  нападенията, разследването. Кой ни причиняваше всичко това?
Изведнъж се отдръпнах от мама и се огледах.
- Къде е Мелъни? - попитах я.
- В института. - отговори ми.
- Сама? - втрещих се.
- Картър е при нея и Сакура. Той се обади, че се е прибрал. - намеси се Лий Канг с разтревожено изражение - Какво се случи? Добре ли сте всички? - питаше и може би всички му вярваха, но не и аз.
За мен той бе просто фълшив. Но и аз щях да играя театър сега, а след това ще го държа под око.
- Всички са живи и здрави. - отговори баща ми.
- Сигурно демоните са унищожили  епруветките. - продължи мъжът - Толкова съжалявам, Доминик!
- Не са! - обади се Паулина
- Прибрахме ги в този сейф, преди да ни нападнат.
През лицето на Лий Канг преминаха няколко емоции и той се усмихна фълшиво.
- Колко умно! Изключителни сте! Гордея се с вас! - поздрави ни.
Всички се радваха на подмазването им, но аз имах лошо предчувствие.
На вратата се почука и щом Анастасия отвори, вътре влязоха върколаци, облечени в черни дрехи, със синя лента с изобразен златен кръст около дясната ръка.
- Ние сме представителите на Долноземския съвет. Искаме да видим опита преди да отнесем телата. - каза делово най-високия.
Баща ми извади от сейфа няколко епруветки и повтори процеса от по-рано. Исках да изляза от тук, затова направо тръгнах към стълбите за първия етаж. Отидох в задния ни двор и седнах на тревата, размишлявайки.
- Рейчъл? - обърнах се и видях Кас, който седна до мен - Какво има? - сложи ръката си върху моята, но аз я отблъснах.
- Изморих се от всичко това. - отговорих без да го гледам.
- Разбирам те, но без теб нямаше да стигнем до тези открития. Ти направи страшно много, рискувайки постоянно живота си. - отговори ми той.
Не отвърнах. Просто се взирах в тревата.
- Искам да те помоля за нещо... - обърнах се към него сериозна.
- Ще го изпълня, каквото и да е то! - каза Кас решително.
••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Извинявам се, че главата е толкова къса и скучна, но все пак се надявам да ви хареса. ^_^