Сутринта облякох черни потник и клин, сплетох косата си на две плитки и слязох направо в кухнята. Беше много рано за закуска, затова си направих омлет, а след като го изядох отидох в тренировъчната зала. Там намерих две подобия на Колт, заредени с обикновени куршуми, явно предназначени само за тренировка. До една от колоните бяха наредени чучела с мишени и аз започнах да стрелям по тях.
- Хей, Колт! - обърнах се и на вратата стоеше Крисчън Фелоу.
- Какво? - попитах задъхана.
- Да потренираме заедно? - предложи усмихвайки се.
- Както решиш...- отвърнах и застрелях още няколко път чучелата по ред.
Той отиде с едната стена и взе от там ножове, като даде половината на мен.
- Целим се в мишените на дървената стена. - обясни ми и хвърли своя пръв.
Той се заби точно в центъра.
- Кое е емблематичното оръжие на Фелоу? - попитах.
- Ножовете от адамас. - отговори ми - Твой ред е.
Прицелих се, но улучих средата между центъра и края.
Крисчън се прицели в следващата мишена отново блестящо. Моя опит беше по-лош и от предишния.
- Колт, не се целиш правилно. Дай да ти покажа! - и казвайки това застана зад мен и хвана ръката ми с ножа, гледайки следващата мишена съсредоточено.
- Фокусирай центъра и забави движението на ножа с мисълта си. Не бързай да го хвърлиш, а обмисли прицелването, концентрирай се напълно. - обясняваше ми.
Дишаше направо във врата ми.
- Сега се прицели. - вдигна леко ръката ми нагоре - И хвърляй! - Ножът полетя напред и се заби точно в центъра.
- Не мога да повярвам! - възкликнах радостно.
- С времето ще се научиш. - отвърна ми Крисчън и ме прегърна.
Вгледах се в очите му недоумяващо. След секунди се дръпнах от него.
- Аз трябва да тръгвам. - промълвих и излязох от тренировъчната зала набързо.
Върнах се в стаята си, където намерих баща ми.
- Татко? Какво правиш тук? - изненадах се и видях, че държи в ръцете си моя Колт.
- Рейчъл, къде беше снощи? - попита ме с изпитателен поглед.
- Удома. - отговорих.
- Какво прави там? - продължи.
- Убивах демони. Татко, къщата беше обезобразена! Бяха оставили там Дардониус... - запелтечих.
- Дардониус е бил там?! - татко стана рязко от леглото ми.
- Да, но го убих, както и другите 20 демона, които застрелях с Колта... - продължих.
- Убила си Дардониус?! И още 20 демона?! Как е възможно?! Ти полудя ли?! - скара ми се той.
- Татко, победих ги! И нищо ми няма! А и ако не бях отишла там, нямаше да открия Колта! - казах.
Той замълча за момент.
- Най-важното е, че си добре. Не знам какво щях да правя ако демоните те бяха ранили отново. - той ме прегърна силно.
- Всичко е наред, тате! Няма за какво да се притесняваш! - отвърнах на прегръката му.
- Рейчъл, ние сме ловци на сенки! Винаги има за какво да се притесняваме! - след тези думи татко излезе от стаята.
Взех Колта от шкафчето където го беше оставил и се взрях продължително в него.
- Рейчъл? - обърнах се и видях, че Кас стои на вратата - Събират ни долу. - и след това излезе.
Тръгнах към кабинета на ръководителя и всички бяха там. Родителите на Паулина и Крисчън също присъстваха.
- Добър ден на всички! - поздрави ни Кия - Моля всеки да застане с парабатай си!
И всички се разделиха по двойки:
Кас и Тео,Сиела и Шейли, Картър и Крисчън, Паулина и Анастасия.
А от възрастните се наредиха само няколко:
Мама и Кия, Ксения Фелоу и Лейла Вейм, татко и Филип Вейм, Браян Стийл и Джордан Фелоу.
Само Фелиша Стийл и Лий Канг Самърстоун останаха сами по местата си и тогава забелязах почти изтритите парабатйски руни по вратовете им. Значи техните парабатаи вече не бяха сред живите. Кои ли бяха?
Мелъни и Сакура не бяха тук, защото все още бяха малки.
- Днес ще се заемем със писмата, получени от Долноземския съвет. В тях те споменават присъствието на демони на дадени места, както и престъпления извършени от други долноземци. - ще се разделим по тези двойки за всеки случай. - Кия ни огледа и продължи - Фелиша и Лий, вие ще сте заедно за един от случаите, понеже вашите предишни парабатаи вече не са сред нас.
- Какви са случаите? - обади се Шейли любопитно.
- Серии от нападения върху мундани и долноземци .  Ще започнем с вашият случай. - Кия отиде при Сиела и Шейли и им даде синя папка - Вие ще се заемете с вампир на име Чарлс Донъли. Разбеснял се е в китайския квартал и отвлича деца, от които се храни. Това е против Съглашението и затова искам да се разправите с него.
Двете кимнаха и излязоха.
Кия се обърна към Паулина и Анастасия.
- Гидеон Ричардс, върколак. Серия убийства на мундани на Хайд авеню. - каза на кратко и им даде друга папка, а те излязоха.
Следващите бяха Картър и Крисчън.
- Нападение на демон Тритонус в Долноземския хотел "Magic dust". - и на тях даде папка.
От младите останаха Кас и Тео.
- Масови инциденти с лодки по делтата на Мисисипи. Според Долноземския съвет е свързано с русалките. - обясни Кия.
- Но не се знае броя им! - възпротиви се Тео, докато разглеждаше папката с информация.
- Ако са много ни трябва стрелец при атака. - добави Кас замислено.
- И точно по тази причина Рейчъл идва с вас. - усмихна се тя.
- Какво? - възкликнах.
- Чух за престрелката снощи. Убила си Дардониус и още 20 демона. Това е нечувано за човек, който дори не е бил обучаван още! - хвалеше ме ръководителката.
- Да, но... - започнах.
- Ти нямаш парабатай, с който да поемеш друг случай, а и ще се справиш с русалките ако ви нападнат. И точно затова отиваш с Кастиел и Теодор. Точка по въпроса! - и кия се обърна, показвайки, че повече няма да се спори.
Момчетата ме изгледаха предупредително и тръгнаха към стаите си. Аз направих същото.
Облякох бойното си облекло, сплетох наново косата си и наредих оръжията в колана.
Излязох по едно и също време с Кастиел и се погледнахме.
Тримата се събрахме във фоайето и след минути вече ходехме по улиците на Ню Орлиънс.
- Ако ни атакуват се скрий! - изведнъж ми заповяда Кас.
- Ти глух ли си? Кия каза, че идвам точно поради тази причина! - изнервих се.
- Тя те надценява прекалено много...- тези думи ме вбесиха.
- Кас, млъкни! - скастри го Тео - Сега не сме в първи клас, а вършим работата си! Ако ще се карате, нека не е докато разрешаваме случаи!
Тео беше прав, затова преглътнах надигналия се гняв и продължих напред. Едно дете ме погледна очудено.
- Нали вълшебният прах действа? - попитах изплашено.
- Да, но има хора, които притежават зрението. Те виждат през въшлебния праз, за което мунданското око е сляпо. - отговори ми Тео.
- Коя си ти? - детенцето ми проговори.
- Лиса, стига си си говорила сама и ела тук! - извика една жена, вероятно майка й.
- Но аз не си говоря сама! Тя е тук! - възпротиви се момиченцето.
- Лиса, спри да ме занимаваш с твоите въображаеми приятели и тръгвай, че закъснявам за работа! - жената дърпаше Лиса грубо.
Докато се отдалечаваха помахах на детето и продължих напред.
Скоро спряхме на брега на реката. Беше прекалено тихо.
- Момчета, тук нещо не е наред! - предупредих ги.
- Просто русалките са си тръгнали. - отвърна Тео.
- Тук са, усещам го! - продължих.
Извадих Колта от колана си.
- Херон! - извиках и усетих как куршумите лумнаха в него.
- Рейчъл, държиш се глупаво! Тук няма нищо! - викаше ми Кас, но аз продължих да крача към водата.
И тогава от там изскочи обезумяла русалка с чисто черно очи и дълги нокти. Политна към мен и тогава я прострелях. Безжизненото й тяло потъна във водата и когато за миг си помислих, че всичко е приключило, от водата политнаха още русалки, подобни на загиналата си посестрима. Кия беше права. Далеч не беше замесена една русалка. Стрелях коршум след коршум, русалките падаха безжизнени, но в един момент куршумите ми свършиха.
Извадих една серафимска кама и видях, че Кас и Тео са се присъединили към борбата. Кас изстрелваше стрела след стрела, а камшикът на Тео пореше въздуха и удряше русалките. Броят им беше сериозно, намален. Остана само една, но различна от другите. На опашката и имаше шипове.  Хвърлих се върху русалката пред мен. Потънах с нея във водата. Тя беше по-силна от другите. Одра бузата ми, а аз посегнах да я посека. Въздухът ми свършваше бързо и с последни сили победих русалката, след което изпаднах в безсъзнание, от което надали щях да се събудя.