Денят беше изморителен. Очите ми се затваряха, но продължавах да чета. Знаех, че утре ми предстои много работа.
- Рейчъл? - мама дойде и взе книгата от ръцете ми - Защо не спиш? - тя погледна заглавието - Пак ли тези ловци на сенки?
- Мамо не говори така! - сопнах се - Трябва и ти да прочетеш книгите, или поне гледай филмите! Касандра Клеър не е ли гений? - възхитих се.
- Щом държи дъщеря ми будна до толкова късно, може би е, но това не значи, че не трябва да спиш. - майка ми остави книгата на бюрото и ме погледна.
- Мамо, петък вечер е! Утре не съм на училище! - възпротивих се.
- Знам, но първото, че вече е събота и второто: утре ще си като труп! Нали ще си взимаш нещата за Хелоуин?Ще вземеш после да заспиш на фестивала. - говореше тя.
Замислих се. Беше права.
- Добре! Лягам си. - съгласих се.
- Добро дете! - мама ме целуна по челото - Лека нощ! - след това загаси лампите и излезе.
Утре щях да се маскирам като ловец на сенки. Планирах го от година. Ще накъдря дългата си кафява коса, ще си нарисувам руни. Ще бъда като тях поне веднъж!
Опитах се да се абстрахирам от тези мисли, защото ако продължавах така нямаше да мигна цяла нощ. Скоро зелените ми очи се затвориха и потънах в мрака.
- Рейчъл! Събуди се! - 7-годишната ми сестра скачаше по леглото ми, все още по пижама.
- Това, че съм на 15 не означава, че не трябва да имаш уважение към мен...и матрака ми, Мел! - развиках се сънена.
- Мелъни, остави сестра си! - баща ми се появи.
Малката се спря, намуси се и го погледна.
- Долу има гофрети. - татко й намигна.
- Наистина ли? - Мел веднага се усмихна и баща ми кимна - Йеее!
Тя побягна по стълбите и след три секунди се провикна.
- Гофрети!!!
Изсмях се.
- Рейчъл, няма ли да ставаш? - татко се обърна към мен.
- Невъзможни сте! - промълвих и станах от леглото.
- И ние те обичаме! - намигна ми той и излезе от стаята ми.
Оправих се набързо, облякох черен клин, бял потник и синя жилетка. Понеже се изкъпах, изсуших леко косата си и я сплетох на две рибени кости, че довечера косата ми да е къдрава. Взех телефонът си и се обадих на Крис.
- Рей, ти си будна по това време? Как е възможно това? - започна той.
- Мел...- отговорих и вече му беше ясно.
- В колко да мина да те взема? - попита ме Крис.
- Готова съм, така че може да тръгваш. - отвърнах.
- Разбрано! - след тези думи затвори телефона.
С Крис бяхме най-добри приятели от малки. Помня как се запознахме. Бяхме на 5. Татко ме заведе на детската площадка.
По едно време видях малко русо момче и три чернокоси. Те тормозеха русото момче и тогава аз го защитих. От тогава двамата сме най-добри приятели.
Слязох в кухнята и заварих Мел да яде гофрети. Лицето й беше омазано с шоколад.
- Гофрета? - предложи ми тя тази, която беше изяла наполовина.
- И за нея има гофрети, Мелъни. Ти яж своите! - мама й намигна, а пред мен остави чиния с топли и приятно ухаещи гофрети. Бяха намазани с шоколад. Мама беше сложила сметана по средата на всяка и по една ягода.
При гледката стомахът ми изръмжа нетърпеливо. Седнах и още първата хапка ме накара да се усмихна като малко дете.
- Ракел?! - баща ми се провикна от кабинета си и щом го чу, мама превъртя ножа в ръката си и го забучи в дървената дъска.
Лицето й придоби сериозен вид.
- След малко идвам, деца. - каза ни тя и отиде в кабинета на татко. Заключи врата след себе си. Както винаги!
Родителите ми бяха страхотни, но винаги щом татко извикаше мама в кабинета или тя него, ставаха потайни и заключваха вратата. Какво толкова криеха от нас?
На вратата се звънна. Крис.
Обух обувките си, взех си чантата и целунах Мел по главата.
- Ще се видим по-късно! - казах й и тръгнах.
- Хей, Рей... - започна той.
- Моля те, не го казвай така! - прекъснах го.
- Но защо? - попита ме Крис.
- Така се римува, че звучи като името на някой анимационен герой. - обясних.
- Но ти обичаш анимации. - засмя се и го плеснах леко през ръцете.
- Обичам анимета! Има разлика между двете. - отвърнах.
- Не обичаш анимации? Спомняш ли си 5-годишната Рейчъл Крес, чийто рожден ден беше с мотивите на "Грижовните мечета"? - дразнеше ме.
- Това беше единствената анимация, която харесвах. - вирнах брадичка.
Разполагах с 10 часа да намеря нещата от списъка си, а трябваше да отида до другия край на Ню Орлиънс, за да ги взема. Родителите ми разбираха колко много обичам книгите на Касандра Клеър и че съм луда на тема "Ловци на сенки". След първата книга, която прочетох за тях, се записах на карате, след втората - и на фехтовка. Можех да нарисувам всяка от техните руни. Чувствах дълбоко в себе си, че съм такава, но това не бе възможно.
Имаше два варианта: или те бяха прекалено реалистични, или аз тотално изперквах.
Та родителите ми бяха предложили да се заемат с тазгодишния ми костюм за Хелоуинският фестивал. Както и с оръжията. Приятелка на мама изработвала реквизит за филми и ми направи серафимски ками и стили. Дори и меч. А костюмът ми щеше да направи приятел на татко. Бил нещо като дизайнер. Въпреки молбите ми аз да си нарисувам руните, мама ме помоли тя да ме изрисува. Накрая се съгласих.
- Та къде отиваме първо? - попита ме Крис.
Погледнах телефонът си и мама ми изпрати първия адрес.
- "Рийвър стрийт 13" - прочетох на глас и се учудих.
- Да тръгваме тогава. - каза ми той и ме дръпна по пътя.