*************************************- Защо ме държите тук?! Защо просто не ме убиете и да се свършва?! - крещях срещу Крис.
- Господарят те държи като заложница! Знаеш ли колко много биха дали за теб останалите? - изсмя се грозно той.
Изведнъж от някъде дойде силен трясък. Сякаш някой пропука дърво. Дали идваха за мен?
Усмихнах се, че най-накрая ще ме спасят от този ад.
В този момент Кристиан отключи веригата около ръката ми и ме дръпна грубо.
- Какво правиш? - попитах го.
- Мислиш си, че щом приятелчетата ти са тук ще се освободиш? Жестоко се лъжеш, Рейчъл! - отвори вратата и ме задърпа към горните етажи на сградата.
- Къде ме водиш?! - извиках.
- Нали искаше всичко да се свърши? Сега ще изпълня желанието ти! - отговори ми и загубих всякаква надежда за спасение.
************************************  - Да се разделим! - предложи Паулина, когато влязохме.
- Кас и Тео ще тръгнат да търсят Рейчъл, а ние ще отвличаме вниманието на демоните. - продължи Шейли.
- Сградата е много голяма! Има стотици стаи, как ще я намерят? - добави Анастасия.
- Някакви идеи къде може да е? - включи се Сиела.
- Кас, ти провери етажите нагоре, а аз ще започна от подземния. - погледна ме Тео и след като кимнах всички се разпръснахме.
Бягах по стълбите и разбивах врата след врата, но я нямаше.
Застанах пред поредната врата и от там излезе демон Хегия.
Това бе най-бързият демон. Също така ставаше и невидим. Бях свършен.
Въпреки всичко извадих серафимската си кама.
- Дариел! - извиках и тя лумна в светлина.
Замахнах към демона, но той изчезна. Трябваше да намеря нещо с което да го залея, за да го виждам.
Размахвах камата и се оглеждах за всичко възможно. Накрая се сетих за нещо.
****
Разхождах се по коридора един ден и изведнъж нещо ме уцели и изцапа бялата ми тениска със зелено.
  Погледнах напред и видях как Мелъни и Сакура се гонят по коридора. Носеха черни дрехи и държаха подобия на оръжие в ръцете си. По децата имаше цветни петна и като ме видяха спряха на място.
  - Извинявай, бате! - каза ми Мелъни и сведе поглед.
- Няма проблем! - разроших косата и и посочих това в ръцете и - Какво е това?
- Бластер за пейнт бол. - отговори Сакура вместо нея.
- Интересно...- промълвих усмихвайки се.
- Искаш ли да играеш с нас? - предложи сестрата на Рейчъл.
- Защо не? - отговорих и след като ми дадоха един бластер целият ми следобед мина в тичане и стреляне.
След като децата се измориха им върнах бластера. И преди да се върна в стаята си Мелъни ме хвана за ръката.
- Вземи това! - подаде ми една синя топка, която извади от бластера си - Може и да ти потрябва някога.
Кимнах и я поех. От тогава я нося в джоба на бойното си облекло.
****
Извадих топката и се отдалечих като почакай да усетя демона. 
- Моля те, нека го улуча! - промълвих и хвърлих силно топката.
Тя се спука и окъпа фигурата на демона в синьо. Трябваше да купя на Мелъни шоколад, веднага след като всичко свърши.
Освен, че виждах демона, той се хлъзгаше по боята на земята.
Бързо се приближих и наръгах демона, а той изчензна с неприятна миризма и пушек. Усмихвайки се тръгнах към следващия етаж.
Бях голям длъжник на Мелъни!
*******************************************
Както и предположихме, демоните се появиха веднага щом Кас и Тео тръгнаха и ето че сега се борехме с над 10 демона Кехариус. Беше трудно и вече започнахме да се изморяваме.
- Сил! Внимавай! - чух Шейли да вика и се обърнах, като в този момент нещо ме зашемети и изгубих съзнание.
Когато се събудих видях, че съм окована с вериги в някаква стая.
- Сил! - обърнах се и видях тъжните лица на Анастасия, Паулина и Шейли.
Те също бяха оковани до мен.
- Какво стана? - попитах ги.
- Имахте глупостта да дойдете тук, това стана. - обърнах се и видях злобното лице на Лий Канг.
- Ти, копеле такова! Ти уби родителите ми! Отвлече Рейчъл, а сега ни и оковаваш! Луд ли си?! - изкрещях бясна,  а той само ме погледна презрително.
- Мери си приказките! - Лий Канг ми удари шамар.
- Не я докосвай! - извика Шейли.
- За какво сме ти ние?! - добави Паулина.
- Скоро ще разберете...- отговори той и излезе от стаята.
************************************* - Защо правиш всичко това? - виках, но Кристиан само ме игнорираше, като ме държеше на ръба на покрива.
Гледах надолу и си мислех как съм имала доверие на този човек 10 години. Как съм се надявала, че той ще е човекът, на който винаги ще мога да кажа за проблемите си и да получа подкрепата му. Как бе най-добрият ми приятел, а сега беше този, който щеше да ме хвърли в бездната на смъртта.
- Как съм могла да ти вярвам толкова години? - казах и сълза се търкулна по лицето ми - Как можах  да ти се доверя така безрезервно? Смятах, че си най-добрият ми приятел, а се оказваш най-големия ми враг! - развиках се.
Той мълчеше.
- Защо мълчиш?! Нищо ли не значат за теб тези 10 години?! - изкрещях и той затегна хватката си около ръцете ми зад гърба ми.
- Значеха, но ти ми показа, че за теб не значат нищо! Не ми се прави на страдаща! Обичах те! Щях дори да рискувам живота си за теб, но ти се подигра с мен! Мразя те, Рейчъл Колт и винаги ще е така! - наклони ме напред. 
Всеки момент щях да падна.
- Рейчъл! - изведнъж някой се провикна.
Гласът ми беше до болка познат.
  - Я виж ти! Ето и че любимия ти дойде да те спаси. - каза със злорадство Кристиан.
- Веднага я остави! - извика Кас и чух как тръгна напред.
- Не се приближавай, Ароул! Ще я пусна! - отвърна му другото момче.
Гледах надолу към твърдата земя. Ако паднех, нямаше начин да оцелея. Зградата беше четириетажна. Бях обречена.
- Ако я хвърлиш, ще те убия! - извика Кас.
- Няма да има значение, ако аз я убия пръв! - изсмя се Крис.
- Какво се опитваш да постигнеш с всичко това? - изведнъж долових нотка на забавление в гласа на Кас.
- Тя е Рейчъл Колт! - отвърна объркан Кристиан.
- Благодаря, че ми каза! Идея си нямах коя е! - започвах да разбирам плана на Кас.
Използваше още по-силно оръжие - думите си.
- И какво като е Рейчъл Колт? Един обикновен ловец на сенки! Като всички! Мислиш, че като я убиеш ще предизвикаш края на света? - засмя се Кас.
- Но господарят...- започна Крис.
- Лий Канг ли? Мислиш, че ще е много доволен? "О Кристиан, благодаря ти, че уби Рейчъл! Сега ще те направя крал на света!". - имитираше Кастиел - О, в името на Ангела! В каква илюзия живееш бе хлапе?! - завърши той.
Кристиан ме бутна още по-напред.
- Млъкни, Ароул! Мислиш си, че с остроумие ще ме накараш да се предам? Забавен си! - проговори бившият ми най-добър приятел.
  Ами сега?
- Ти си просто един мундан! Да не смяташ, че имаш кой знае какви възможности? - започна Кас.
Млъкни! Ядосваш го още повече!
- Не ми знаеш силата, ловецо на сенки! Точно сега имам доста по-голямо предимство! - отговори Крис и за демонстрация ме разтресе, а аз изпищях изплашено.
- Знаеш ли, не разбирам защо си станал такъв. С Рейчъл сте били приятели 10 години! Наистина ли си толкова безчувствен, че да убиеш някой, който ти е бил толкова скъп? - попита го Кастиел.
  По мълчанието на Кристиан разбрах, че се е замислил над думите.
- Но господарят...- започна несигурен за пореден път.
- ...не може да те накара да убиеш скъпите в живота ти хора. Ти сам избираш. Не искаш ли да живееш като нормален човек, да създадеш семейство и да си щастлив? - усещах, че думите му удрят в слабото място.
Може би Крис щеше да размисли и да ме пощади.
- Можеш да се върнеш към стария си живот. Да живееш нормално. - включих се в убеждаването.
- Ако ни помогнеш, ще изтрием паметта ти и ще се върнеш към старото си ежедневие. - добави Кас и усетих как хватката се отпуска.
- Наистина ли? - Крис ме изтегли назад и ме обърна към себе си.
- Да! - отговорих с усмивка.
- Но вече е прекалено късно! - с тези думи ме блъсна назад.
*******************************************
  Дали Рейчъл изобщо е тук долу? Може би Кас я е намерил.
Обикалях подземният етаж и проверявах всяка стая с надеждата, че ще намеря Рейчъл в някоя от тези стаи.
  След час вече се бях отчаял. Толкова много стаи, с едно малко изключение - Рейчъл не беше в нито една от тях.
Ето че вече бях пред вратата на последната стая. Тя, за разлика от другите, беше осветена от малка примигваща крушка. На стената висяха вериги, а до тях имаше петна от кръв. Не беше съвсем прясна, но въпреки това бях любопитен и извадих плат от джоба си, като попих малко от кръвта и слагайки го в ръката си нарисувах руна със стилито си и затворих очи.
- Кръвта е на Рейчъл! - възкликнах в шок.
Значи тя е била тук! Трябваше да кажа на останалите!
Изправих се но тогава нещо се уви около кръста ми и ме дръпна силно назад, запращайки ме в стената. Когато противното нещо, най-вероятно демон, ме вдигна отново очите ми бавно се затвориха и пропаднах в мрака.
***********************************************
- Рейчъл! Не!  - извиках, когато тя полетя надолу.
Бързо извадих мечът си и яростно пронизах Кристиан.
- Върви в Ада, нещастник такъв! - изкрещях плачейки и извадих острието, а глупакът падна от покрива.
Отидох и потърсих тялото на Рейчъл там долу, но такова нямаше.
  - Кас! - тогава чух гласът и и се надвесих по-напред.
Тя се държеше за рамката на стар счупен прозорец и беше на път да падне надолу.
- Ти си жива! - усмихнах се.
- Скоро няма да съм ако не ми помогнеш! - отговори ми тя.
Успях да я изтегля и ето че сега стоеше до мен.
- Никога повече не изчезвай така! - казах и я погледнах в очите.
Не издържах и я целунах по устните. Отначало тя се шокира, но после отвърна на целувката ми, която беше изпълнена със страст, нежност, щастие и обич. Обичах я, бях напълно сигурен в това!
Обвих ръцете си около талията и, а тя своите около врата ми. Тогава усетих нещо влажно и се отделих от нея рязко.
- Какво стана? - попита ме объркано, а аз хванах ръцете и.
Целите кървяха.
- Как се случи? - попитах.
- Ами...да кажем, че прозореца все още имаше стъкло...- отговори ми и мигновено извадих стилито си, рисувайки Иратце.
За секунди раните се затвориха.
- Да вървим при останалите! Сигурно вече ни чакат! - казах и.
- И другите ли са тук? - учуди се.
- Да! Тео, Сил, Шейли, Анастасия, Паулина...- за изреждах.
- Паулина? - изненада се.
- Хей, може да е малко груба, но е добър човек. - намигнах и и тръгнахме по стълбите към първия етаж.
Най-сетне тя отново беше до мен!

***********************************************
С Кас си говорехме по пътя надолу, но това, което видяхме във фоайето ни шокира.
  Паулина, Анастасия и Шейли пищяха, а противни демони Кехариус ги стискаха с пипалата си и ги държаха във въздуха.
- Ето ви и вас, влюбени птички! - Лий Канг излезе зад тях.
- Пусни ги! - изкрещя Кас.
- Ти уби моят слуга! Как не те е срам?! Същият си като баща си! - възмути се мъжът.
Явно беше луд.
- Защо си ги пленил? - попитах.
- Скъпи ми Кастиел, имам сделка, на която не можеш да откажеш. - игнорира ме злодеят.
- Аз не правя сделки, Самърстоун! - изръмжа Кастиел и го хванах за ръката притеснена.
- О, тази ще я направиш! - усмихна се - Доведете ги! - извика и още два демона Кехариус се появиха, носейки Сиела и Тео, които бяха в безсъзнание.
- Какво си им направил?! - извика Кас яростно, което предизвика смях от страна на Лий Канг.
- Просто спят, но ако ми откажеш ще ги убия. - отговори му.
- Какво искаш? - като че ли Кас загуби надежда и смелост.
- Нея. - Лий Канг ме посочи - Ще ми я предадеш и никога повече няма да я търсиш!
- Не! - извика Кас и ме прегърна защитнически.
- Тогава кажи сбогом на малката си сестра и парабатаят си! - отвърна Лий Канг.
- Кас! Моля те! - сълзи потекоха от двете ми страни - Спаси ги! Нека отида! Аз съм една, а това са сестра ти и парабатаят ти, както и твоите приятели! - молех го.
- Но аз те обичам! - думите му ме накараха да потръпна.
И аз го обичах! Повече от всичко на този свят! Но явно ни бе писано да не сме заедно. Понякога съдбата беше толкова несправедлива, но преспочитах да се пожертвам в името на неговото щастие. Точно защото го обичах!
- И аз те обичам, но няма да ти позволя да пожертваш всички заради мен! - стиснах ръцете му.
- Приключихте ли вече? Омръзна ми да ви гледам любовните драми! - намеси се Лий Канг.
Целунах за последен път Кас, а след това тръгнах към мъжът.
- А ти просто не си познал! - той се обърна и тогава стрела прониза сърцето му.
Изпищях силно, а Кас дойде при мен и ме прегърна.
- Кия? - промълви за последно мъжът, а след това се свлече на земята безжизнено.
Погледнах напред. Кия, съпругата му, държеше арбалет. Зад нея бяха родителите ми, както и всички останали от института.
Другите се разправиха с демоните и освободиха децата си.
- Дъще! - мама и татко се втурнаха към мен и ме прегърнаха силно, а аз им отвърнах.
- Добре съм! Всичко е наред! - успокоявах ги.
- Семейства прегръщаха децата си, Сиела беше в ръцете на Кас, а Картър и Кия стояха до тялото на Лий Канг.
Току що Кия уби съпруга си. Сигурно беше изключително тежко за нея. Осъзнавах каква болка изпитваха тя и синът и.
  Отделих се от родителите си и тръгнах към тях.
- Кия? - промълвих тихо.
Тя изправи поглед към мен.
- Рейчъл, толкова съжалявам, че не ти повярвах! - отвърна ми и се изправи.
- Всичко е наред! - прегърнах я.
Тя се отпусна на рамото ми и заплака неудържимо.
Картър ме погледна виновно. Нищо не му казах.
Нямах желание да показвам на някой, че съм била права.
Та това е следващата глава! Постарах се да е дълга, доста неща се случиха в нея. Ако ви е харесала гласувайте и коментирайте. Исках да попитам също добра идея ли е да я публикувам и на английски? Много бих се радвала да разбера какво е мнението ви! Обичам ви!😘