*************************************Наблюдавах спокойно червенокосото момиче, което спеше. Когато я намерих и тя припадна в ръцете ми, реших да се откажа да продължа разследването си тази вечер и я занесох в института. Сил повика Луйзиана, която извади малкото демонска отрова от нея, с след това сестра ми се погрижи за нея. Момичето не се събуди, но щом ме убедиха, че е добре, просто реших да остана при нея и да я наблюдавам.
Сега забелязвах колко е красива. Косата и беше дълга и буйна като огън. Един кичур се спусна пред лицето и. Несъзнателно посегнах да го отместя, но тогава красивите сини очи се отвориха и ме погледнаха изплашено.
- Кой си ти? - тя се изправи и сви на леглото, гледайки ме предпазливо - Къде съм?
- Аз съм Кастиел Ароул, а това е Ню Орлиънския институт. - отговорих внимателно.
- Добре...- тя се отпусна и се усмихна.
- Как се казваш? - попитах на свой ред, отвръщайки на усмивката и.
- Троя Файър. - отговори момичето - От института в Джорджия. - допълни.
- Какво правиш чак тук в Ню Орлиънс? - очудих се.
- Трябваше да се срещна с Гавин Лорънс, председателя от страна на вампирите в Долноземския съвет, преди седмица, но преди да стигна до там бях нападната и загубих съзнание. След това се събудих в онази стая, окована за стената. - разказа ми.
- Защо е трябвало да се срещаш с него? - продължих.
- Гавин се тревожеше за вампирите в Джорджия и искаше да ни помоли да ги наглеждаме. Някои от тях подлудяваха и нападаха нормалните, след което ги убиваха. Затова институтът ме изпрати като представител, за да говоря с Гавин. - обясни Троя.
- И в Джорджия ли се случва? - втрещих се.
- Знаеш ли каква е причината? - възкликна притеснена.
Но точно преди да отговоря Сил влезе в стаята.
- Ти си се събудила! Как си? - попита я сестра ми.
- Добре съм! Мисля, че съм напълно здрава. - отговори Троя - Междудругото аз съм Троя Файър от института в Джорджия.
- Знам. Гавин Лорънс се свърза с нас и ни разказа защо си в Ню Орлиънс. Утре вечер ще дойде в приемната зала, за да говори с теб. - предупреди я Сиела - А сега колкото и здрава да си се нуждаеш от почивка, затова...- тя ме погледна - Кас, върви и ти да спиш! - говореше ми студено.
Не се възпротивих. Легнах си и скоро заспах.

Наблюдавах лицето на Троя, докато спеше. Приличаше на ангел с огнена коса. Не се сдържах и долепих нежно устните си до нейните, но когато се отдръпнах мимичето беше друго. Косата и бе кафява, лицето различно.
- Кас? - тогава зелените и очи се отвориха и ме погледнаха.

Събудих се мокър и стреснат. Какво ми ставаше? Защо сънувах Троя? А по-странното - защо сънувах и Рейчъл?!
Не исках да мисля за нея! Исках да я забравя! А какво и ако се влюбех в Троя? По-добре, отколкото да страдам по Рейчъл, която дори не се интересуваше от мен! А нали това пишеше в писмото? " Пожелавам ти да срещнеш момичето, което ще обичаш безрезервно! Забрави, че аз съм съществувала! ". Точно така и щях да направя!
*************************************Събудих се на легло. Бях завита и облечена с чисти дрехи. Опитах се да стана, но тогава разбрах, че едната ми ръка е окована с верига за стената и не можех да стана от леглото. Нищо не се беше променило. Все още бях пленница. Измъкнах единият си крак под завивката. Беше невредим. Явно някой ми бе нарисувал Иратце.
Дали някога щях да съм свободна отново?
*************************************