Веднага след като Краули излезе започнах да се оглеждам и да мисля всевъзможни начини за бягство. И за мое щастие идиотът е оставил един от малките скалпели близо до рамото ми.

Аз се пресегнах и се опитах да го хвана с уста ... и се получи!
И по някакъв начин успях да го предвижа до ръката си , където го хванах и започнах да режа каишите. Не знам колко време мина. Може би са минали минути ,но на мен ми се сториха като часове. Но успях да освободя едната си ръка, след което разкопчах и другата и се надигнах с пъшкане. Все още не всики рани ми бяха заздравяли, което придизвика болка у мен, но не и обърнах голямо внимание и разкопчах и каишите на краката ми.

След това се изправих ,но не можех да тръгна по коридорите така. Блузата ми беше разкъсана и бях цялата в кръв. Загърнах парчето плат ,което носех на раменете си и се пресегнах за якето си. Обляках го и го закопчах и след това излязох от стаята тръгвайки да търся Кол и другите.

........................................................................

Вървях по един коридор и в края му имаше вити стълби. Тръгнах да се качвам по тях взимайки по три стъпала. Излязох в някакъв коридор и тръгнах по него. Точно завивах зад ъгъла ,когато се блъснах в някой. Той реагира веднага и ме ритна в стомаха с крак и застина. Бях готов да нападна, но тогава видях лицето на нападателя си.

- Извинявай!- каза Виктория.

Аз я сграбчих и я целунах страстно и тя изтена, но не от наслада и копнеж. Веднага се отделих от нея и я огледах цялата. Изглеждаше добре ,но кървавата блуза ,която се подаваше от якето издаваше всичко.

- Добре ли си? Какво ти стори онзи? Нарани ли те?

- Кол ,успокой се! Добре съм.

- Не ,не си! Какво ти направи? Ще го убия! Ще го убия със собствените си ръце! Дай да видя.- казах аз и посочих якето.

- Кол!- отвърна тя умолително.

- Моля те!- отвърнах настоятелно и тя въздъхна ,след което разкопча якето и го разгърна. Аз ахнах като видях разкрилата се гледка. Блузата и беше разкъсана и беше цялата в кръв, по корема и имаше множество разрези, всеки различен по дълбочина и по дължина, някои зарастващи ,а някои не.

Аз изтенах и я прегърнах опитвайки се да не и причиня болка. Моята красавица беше изживяла това! Беше издържала и въпреки това изглеждаше добре,но всъщност не беше. Щях да убия това копеле! Да го подложа на това на което той подложи нея , ще се моли за милост и после ще го убия и ще си запазя главата му като трофей.
Никой не може да доближава Виктория, камоли пък да я пипа.
Аз я погледнах в очите и я попитах.

- Направи ли ти нещо друго?

- Не. Един от подчинените му го извика и той тръгна с него. Кинжала е тук и май знам какъв е проблема. Трябва да освободим другите и да вземем кинжала.

- Те идват насам. Да намерим изход.- казах аз.

- Ами кинжала?-попита тя.

- Ти си единствената ,която може да го докосва без да ти се случи нещо, а и плюс това ако искаш да убиеш Краули първо трябва да се пребориш с мен.

- Кол...

- Хайде!-прекъснах я и я поведох из коридорите.

........................................................................

Видях как Кол излиза от клетката и тръгва да търси Виктория. Не след дълго се чу изщракване на ключалка и една жена дойде до мен и отключи и моята клетка.

Това е най-хубавото създание което съм виждал някога. Тя е с дълга тъмна коса и кафеви очи. А лицето и... Боже лицето и! Никога досега не съм усещал тези чувства ,които изпитвам в момента. Изпитвах привличане. Нужда да я имам.
Аз се изправих и отворих вратата.

- Значи ти си Рейвън?-попитах с дрезгав глас.

- А ти си Хенри!-отвърна тя. Боже какъв глас!

- Трябва да ги намери!.-отвърнах аз опитвайки се да изглеждам нормално.

- Да вървим.- каза тя и тръгна пред мен.

........................................................................

- Кол, не съм сигурна, че сме натам.- казах аз и посочих коридора пред нас.

- Има само един начин да разберем.- отвърна той и тръгна към коридора влачейки ме със себе си.

- Защо се държиш така? Успокой се!- казах му аз и забих крака в пода, карайки го да се обърне.
Той се приближи повече към мен и докосна бузата ми.

- Няма да се успокоя, докато не те изведа от тук. И не се погрижа да си в безопасност.

- Аз съм в безопасност с теб!-отвърнах аз.

- Не и в тази къща. Не и при положение, че Краули е тук.

- Мога да се справя с Краули! Не съм някакво безпомощно момиченце.

- Със сигурност не си! Да вървим!- каза той и тръгнахме към коридора. Имаше само една врата и тя бе в дъното му.
Отворихме я решително и се заковахме на място. Вътре в стаята стояха Краули и още може би дузина демони ,както и Агъни.

- Точно ти ни трябваше.- обърна се Краули към мен, а Кол застана пред мен защитавайки ме.

- Хванете ги!- извика Агъни при което Краули се намръщи. Явно не му харесваше някойда се разпорежда с подчинените му. Демоните веднага тръгнаха към нас и ни заобградиха.
Нямахме никакъв шанс!

- Ти си тази пред, която кутията се отвори. И ти си тази, която може да държи кинжала без да умре. Вземи го!- заповяда ми той и посочи кинжала.

- След теб!-продумах аз и той се засмя, след което кимна към един от демоните и той с мъка се приближи до кинжала и го взе.

Изведнъж започна да се гърчи и крещи, а пяна излизаше от устата му. Не след миг се превърна в пепел и изчезна изпускайки кинжала на земята.

- Вземи го или следващият ще е Кол.

- Кажи ми не те ли е страх, че мога да те убия с кинжала?

- Няма да посмееш. Защото ако го направиш хората , които обичаш ще пострадат. И тогава ще гледаш как умират наистина. Не искаш това нали?- попита той и аз престъпих напред, но веднага бях спряна от Кол.

- Всичко ще бъде наред! - казах на Кол и тръгнах към кинжала.
Клекнах та земята и взех кинжала. Изведнъж силна струя бяла светлина освети цялата стая и това ми даде възможност да нападна. Забих кинжала в първия демон, който успях да различа. Чувах звуци от битка. Вероятно и Кол се биеше.

Вратата на стаята се отвори и вероятно и Хенри и Рейвън бяха тук. Изведнъж светлината изчезна и можех да различа кой кой е.

- Какво чакате още? Хванете ги!-изкрещя Краули на подчинените си. Кол, Рейвън и Хенри се биеха в единия ъгъл, но проблема беше ,че прииждаха още демони и не можехме да се справим с тях. Бяха ни заобградили.

- До тук беше с теб! - изкрещя ми Краули и извади пистолет от костюма си.

Всичко стана толкова бързо. Чух изтрела и после усетих ужасяващата болка в гърдите ми. Аз се свлякох на земята и чух как Кол крещи името ми. Последното което помня бе ярката бяла светлина и нечии ангелски криле, и си помислих : "Свърши се!"

Ето я и новата глава! Точно както ви обещах.

Какво мислите? Какво ще стане сега?