Подчинените на Краули отключиха клетката ми и ме помъкнаха на някъде.Чувах как Кол крещи името ми. Опитвах се да се освободя, но без успех.
Признавам бях изплашена. Но не за себе си. А за Кол! Както и за Хенри и Рейвън, които въвлякахме в това.

Минахме през много коридори докато не стигнахме до едно извито стълбище. Изкачихме го и се озовахме на горния етаж, но не можех да разбера дали това е партера или още едно подземно ниво. Залагам на второто. Те ме заведоха в една стая. В нея имаше болнична маса с каиши на нея, а отстрани имаше всякакви скалпели, ножове и игли.

Аз преглътнах тежко. Краули застана до мен и прошепна в ухото ми.

- Какво има Виктория? Да не би да се уплаши?

- Ще ти се!- отвърнах.

Така е! Не бях изплашена въобще от това , което ми предстоеше. И преди бях минавала през това и сега ще го направя.

Краули даде знак на другите и те ме заведоха до масата. Махнаха якето от гърба ми и ме завързаха с каишите за масата. След което Краули ги отпрати и се обърна към мен. Пристъпи бавно и се усмихна лукаво. След което разкъса блузата ми на две и ме обходи с ръката си. Докосна корема ми след това тръгна нагоре към гърдите ми усмихвайки се перверзно.

- Копеле!- изплюх аз.

- Чакам този ден от много одавна Вики. Чаках да направиш грешка, защото знаех ,че ще направиш. И ето че я направи. И то голяма. Опита се да ме убиеш и сега ще ти върна услугата. Ще те измъчвам. Ще те убивам малко по малко. Ще те оставям да се излекуваш и ще почвам отначало. Ще ми се молиш да те убия.- отвърна ми той.

- Успех! Ще ти е нужен!

- О, знам как да те накарам да страдаш. Това тук е само началото.- отвърна и заби нож в крака ми.

Аз изкрещях от болка. Дори не разбрах кога е взел този нож.
А той само се подсмихна и се обърна към масата пълна с предмети за измъчване.

- Мхм. Ще започна с това.- каза той и все един малък скалпел.

Приближи се до мен и направи по няколко хоризонтални  разреза по китките ми. И от тук започна всичко. Все едно се бях завърнала през първите си години в Ада, където физическото измъчване бе жестоко и без всякакви граници , но истината бе ,че психическото мъчение бе хиляди пъти по-болезнено от другото. Щях да понеса всичко което Краули ми бе подготвил на тази маса, но ако решеше да ме измъчва психически не съм сигурна дали ще издържа. Особено сега, когато емоциите ми са объркани и засилени.

Обедена съм ,че Краули използва всички налични ножчета, скалпели, кинжали и там други средства за мъчение. Ръгаше ме, режеше малко по малко от мен ,а аз крещях от болка. Бях напът да загубя съзнание, когато някой влезе в помещението.

- Извинете, че ви прекъсвам...- каза демонът и веднага щом ме погледна застина.

Краули врътна очи и каза:

- Какво е толкова важно, че да ме прекъсваш?

- Имаме проблем с кинжала.

Тези думи привлякоха вниманието ми. Значи кинжалът беше при тях. И аз се досещъм какъв бе проблемът.

- Какъв?- настоя Краули и погледна към мен.

- По-добре да се уверите с очите си.- отвърна подчиненият.

Краули остави ножът и се наведе към мен шептейки в ухото ми:

- Още не съм приключил с теб. Ще си върна скоро.

След което излезе от стаята.

........................................................................

Трябва да се измъкна от тук. Не мога да остана и секунда тук след като Виктория страда.
Мислих си ,че най-много ме е било страх когато я отвеждаха, но този страх не можеше да се сравнява с това, което преживях когато чух писъците и. Блъсках по решетките в опит да се освободя и да и помогна ,но без успех.

Сърцето ми се къса. Имам чувстното, че ме разкъсват на малки парчета. Такъв страх не съм преживявал никога. Такова отчаяние и безпомощност не ме бяха връхлитали. Любимата ми ,смисълът на живота ми е жестоко измъчва и аз не мога да направя нищо.

Още един писък проехтя в помещението следвано от ехо.
Трябваше да направя нещо.

- Виктория! -изкрещях и блъснах вратата със сила.

- Хей! Спри или ще пострадаш!- извика демонът ,който ни пазеше.

И тогава ме осени идея. И видях, че Рейвън също се е досетила. Аз се хвърлих още по-силно към решетките и започнах да крещя и да блъскам.

- Хей!-извика демонът и тръгна към мен, но в този момент Рейвън се пресегна и притисна демона към решетките чупейки му врата. А аз взех ключовете и отключих клетката и тръгнах да отключвам тази на Рейвън, но тя ме спря.

- Тръгвай! Ние ще дойдем после.- каза тя . Аз кимнах и и дадох ключовете след което тръгнах да търся Виктория.