Минаваше 10:30 сутринта. Надигнах се от дивана в изоставената къща ,в която се намирах и погледнах към раните си от снощи, които вече бяха излекувани. Огледах се наоколо, но не видях никой. Явно другите вече се бяха върнали в щаба или там както го наричаха останалите. Но за мен си остава просто една голяма и защитена къща.

Щабът е ,както казах добре защитена от всякакви хора и свръхестествени същества, къща в която живеят шестима от най-добрите и силни ангели или така наречените "Серафими".
Шестимата Серафими на Земята са Аякс, Кенън, Астра, Рейвън, Агъни и аз.

Ние бяхме изпратени на Земята с една цел - да унищожим демоните успели да минат през пордите на Ада.
Сигурно се питате как само шестима ангели са изпратени да се сражават срещу стотици демони? Е, отговорът е прост.

Всеки ангел е от различен ранг.
Ранговете са:
Ангели, Архангели, Начала
Власти, Сили, Господства Престоли, Херувими и Серафими.

Аз съм от един от първите и най-силени рангове.
Аз съм Серафим.

Ние сме по-силни от всички други ангели и можем само с едно докосване да изпепелим демон.

Преди месец доловихме присъствието на демони около портите на Ада. Но после изгубихме следите им. Докато така наречения ни "радар за демони" не ги засече и не ни отведе в онзи клуб. И срина всичко което бях изградил наново. Нямах ни най-малка представа ,че като отидем там ще се натъкна на нея!

Минаха почти три века от както я видях за последно, вързана на онази клада като животно. Три века през които си мислех ,че съм я забравил напълно, че съм я прогонил от мислите си и от сърцето си. Но когато я видях нещо сякаш се пробуди в мен. Чувствата ,които мислех ,че съм забравил се появиха отново. Любовта ми към нея се пробуди.
Но това което изпитвам е грешно! Къде се е чуло и видяло ангел да изпитва такива чувства към демон.

За бога, та тя е демон. Би трябвало да я убия, да я мразя и да се отвръщавам от нея. А не да я желая и да искам да я видя отново.
Да точно така!
Искам да усетя аромата, да я докосна.
По дяволите! Искам да направя с нея неща ,които не трябва. Неща за които не трябва и да си помислям.

Какво ми става? От както я видях не мога да спра да мисля за нея.
Въобще не мисля трезво.
От както я видях в онзи клуб всичките ми спомени, които мислех ,че съм заровил дълбоко в миналото си и съм ги оставил там ме връхлетяха. Един по един. Болезнено прогаряйки дупка в гърдите ми.

~спомени~

- Хвани ме!- каза Виктория смеейки се и започна да бяга към гората.
- Ще те хвана!- казах смеейки се и аз и тръгнах да я гоня. Реших да изостана за да си помисли ,че съм я изгубила и да видя на къде ще отиде. За мой късмет тя си помисли точно това и се скри зад дървото до нея.
Възползвах се от това и безшумно се придвижих към нея. Стигнах до дървото и почти не се засмях. Тя стоеше обърната с гръб към мен и се оглеждаше.
Прегърнах я през кръста и казах в ухото и:
- Хванах те! Кого търсиш?- тя се обърна към мен и каза:
- Теб. Помислих си, че си ме изоставил тук.- каза тя нацупено.
- Никога.- отвърнах аз и я целунах първо плахо, но после задълбочих целувката си и тя ми отвърна.
Разделихме устните си, за да си поемем дъх и казах:
- Обичам те!
- И аз те обичам, Кол. Дори повече от теб.
- Това не е възможно, твърдоглавке!
........................................................................

След вечеря, когато всички си легнаха да спят се изнизах през прозореца и тръгнах към нашето място.

Когато стигнах до полето където започна всичко, видях Виктория да седи на тревата.
Тя ме видя, усмихна се и каза:
- Какво те забави толкова?
Аз протегнах ръката си към нея и и дадох букет от лалета.
- За теб са.
Тя ги прие и се изчерви, а след това потупа земята до нея и каза:
- Хайде, сядай!
Аз легнах на полето до Виктория и я прегърнах, а тя положи глава на гърдите ми. Стояхме така и гледахме звездите без да кажем нищо дълго време. Най-накрая тя развали тишината и каза:
- Красиви са.
- Като теб.- отвърнах аз и я целунах.

~ край на спомените ~

Вдишах и издишах дълбоко, след което станах от дивана и тръгнах решително към вратата.
Хванах дръжката и я отворих.
След което излязох навън и продължих да крача все така решително.
Една мисъл се въртеше в главата ми:

"Трябва да я намеря! Пък после каквото ще да става!"

Авторска бежка:

Здравейте!
Много се извинявам за забавянето на главата.
Надявам се да ви хареса и ако имате някакви въпроси или искате да изразите мнение можете да пишете коментари или да ми пишете на лс.

Обичам ви!😘😘😘