Не мога да повярам! Тъпата кутия е заключена. Всички тези усилия и за какво? За да намерим още една загадка за разгадаване.

След като взехме кутията се качихме по колите и тръгнахме към хотела.

- Карай по-бързо! Повдига ми се от тази кутия.- каза Колън .

- И как няма. В нея се намиря кинжала способен да ни убие. Още не мога да повярвам ,че е заключена. Какво ще правим?

- Ще намерим начин! И някак ще разбием ключалката.

- Изумена съм от оптимизма ти.- отвърнах аз.

- Не е оптимизъм, а надежда!- каза и аз се засмях.

- От кога вярваш в надеждата?

- Не знам. Предполагам от скоро.

~ два часа по-късно ~

След като се върнахме в хотела всички се прибрахме по стаите ,за да се изкъпем и преоблечем.
Момчетата решиха аз да взема кутията в моята стая, защото на тях и бе твърде лошо заради силата на кинжала и аз нямах нищо против, тъй като си бях абсолютно добре.

Погледнах кутията на масичката до леглото. Може би Кол щеше да знае как да я отворим? Взех телефона си и го набрах. След второто позвъняване ми вдигна.

- Как е най-красивата жена на света?- каза той.

- Зле!-отвърнах аз.

- Какво е станало?-отвърна притеснено.

- Намерихме кинжала.

- Това е чудесво.

- Но се намира в кутия ,която е заключена и не може да я отворим.- довърших и Кол изруга.

- Това е лошо.

- Виж, знам че ти казах ,че не искам помоща ти и че ще се справя сама, но истината е , че имам нужда от теб. Ако не беше ти сега нямаше да съм тук и нямаше да открия кинжала. Не мога да се справя сама. Има твърде много чувства и емоции , и се страхувам, че ако се поддам на тях може да изгубя...- седнах на леглото и започнах да говоря без да спра.

- Виктория! Виктория... успокой се.- каза ми Кол.
- Всичко ще бъде наред!

- Съжалявам!-казах аз.

- Не. Не се извинявай. Просто си поеми дъх и се оспокой, ясно?

- Ясно.- казах аз и направих точно това, което ми каза.

- Просто, ми се икаше ти да си тук. До мен и да ме подкрепяш.

- Аз те подкрепям. Дори и на стотици километри знай, че имаш цялата ми подкрепа и доверие. Знам че можеш ,но просто трябва да се научиш да вярваш в себе си. Ти си по-силна от колкото си мислиш. Не се подценявай!- отвърна той.

- Обичам те!

- Аз също, красавице! А сега да се върнем към кутията. Опиши ми я.

- Ами обикновена сива кутия с ключалка. Но кинжала е вътре със сигурност. Сигурно всеки демон в радиос от 5 киометра може да го усети.

- Добре. Какво пишеше в книгата? Имаше ли нещо друго за кинжала освен местонахождението му?- попита Кол и аз се замислих.

- "Но внимавай, защато само пред този чието сърце е чисто кинжалът ще се покаже и ще го дари с не малка мощ или ще го погуби!" Това пишеше.- казах аз.

- Е, ако някой може да го отвори... това си ти!-отвърна Кол.

- Какво? Как може да казваш това все едно е факт? Аз?

- Ето пак почваш. Ако продължаваш така ще ти затворя телефона.

-Ти да не би да ме заплашваш?- попитах игриво.

- Може би.- отвърна той.
- Не! Добър опит. - каза той и аз въздъхнах.

- Как аз ще отворя тази кутия? Та аз съм демон.

- Но чувстваш, нали? И това променя нещата.

- Ами ако не се получи?

- Ще се получи! Знам го! Трябва да повярваш в себе си.

- Добре. Но ще пробвам когато се прибера. Когато бъда при теб.

- Тогава си идвай!

Авторска бележка:

Здравейте! Не е това което очаквах , че ще стане, но се надявам да ви хареса.

Какво мислите, че ще стане? Дали Виктория най-накрая ще успее да се добере до кинжала? Дали ще отвори кутията?