Погледнах се в огледалото. Бях нервна. Ръцете ми трепереха. Никога до сега не съм се чувствала толкова притеснена. Вдишвах и издишвах дълбоко.

- Успокой се! -не спираше да ме успокоява Рейвън.

- Не мога. Толкова се вълнувам и съм толкова нервна. Не мога да повярвам, че това се случва.

- Случва се. Затова го повярвай.-каза Астра.

Аякс си подаде главата през вратата и каза:

- Трябва да започваме! Изглеждаш... Леле!

- Благодаря! -казах.

........................................................................

- Боже мой! Ами ако е размислила и се е отказала?-попитах притеснено. Целият бях плувнал в пот.

- Успокой се, Кол! Тя те обича, преминахте през какво ли не. Сега ли ще се откаже?-успокои ме Хенри.

- Готови са. А ние?-каза Аякс влизайки през врататя.

- Видя ли?-попита ме Хенри.

- Тръгваме ли?-попита Кенън.

- Да.- отвърнах, поех си въздух и излязох през вратата.

Решихме да направим сватбата в църква, а после да се вървем в къщата и да празнуваме.
Застанах пред олтара , а Хенри, който ни бе кум застана до мен. Изведнъж се разнесе сватбения марш. Погледнах към входа на църквата. От там се появи Виктория следвана от Рейвън и Астра. Щом я видях ахнах. Не бях виждал нещо по-прекрасно и красиво. Изглеждаше като истинска кралица. Начина по-който изглеждаше в тази рокля, начина по-който вървеше, по който ме гледаше.

- Случва се! Наистина се случва! Хенри, нали не сънувам?-попитах Хенри.

- Не, Кол. Тя се омъжва за теб.-отвърна с усмивка на лице.

Виктория застана до мен и ми се усмихна.

- Здравей!-каза ми.

- Много съм нервен!-изръсих.

- А аз си мислих, че съм единствената.-каза и се засмя.

- Красива си!

- Благодаря. -каза и се изчерви.

- Ще започваме ли?-попита отчето и ние с Виктория кимнахме.

- Днес сме се събрали ,за да бракосачетаем тези млади хора.
Виктория Грийн взимаш ли този мъж ,Кол Брануел за твой съпруг?
Обричаш ли се да бъдеш с него в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност?Решаваш ли се да му бъдеш вярна и да се грижиш за него докато смъртта ви раздели?

- Да, взимам го!-каза тя и ми постави халката.

- А ти Кол Брануел, взимаш ли тази жена Виктория Грийн за своя съпруга? Обричаш ли се да бъдеш с нея в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност?Решаваш ли се да и бъдеш верен, да я защитаваш, да я пазиш и да се грижиш за нея докато смъртта ви раздели?

- Взимам я с цялото си сърце и душа!-отвърнах и взех халката от Хенри и я поставих на безименния и пръст.

- С Божията благословия ви обявявам за съпруг и съпруга. Може да целунеш булката.-каза отчето и слях устните си с тези на Виктория. Всички заракопляскаха и засвириха.

- Вече нищо не може да ни раздели!-казах.

- Нищо и никой!-допълни тя.

- Честито!- поздравиха ни другите.

След като ни поздравиха се върнахме в къщата, където щяхме да отпразнуваме сватбата ни. Вечеряхме и сега бе ред на танците. Засвири бавна музика и аз поведох Виктория към средата на стаята, за да танцуваме. Тя положи глава на рамото ми и въздъхна.

- Иска ми се никога да не свършваше.

- Ще направя всичко по силите си да не свърши.

- Знам.-каза и ме целуна.

........................................................................

Сега беше моят шанс. Астра и Аякс танцуваха, а Кенън се наливаше с поредната чаша шампанско. Обърнах се към Рейвън и я попитах:

- Може ли един танц?

- Разбира се.-отвърна сковано и тръгна с мен към средата на стаята. Сложих едната си ръка на ханша и ,а с другата хванах свободната и ръка.

- Красива е нали?-попита Рейвън.

- Мхм. Най-накрая получиха щастливия си край. Радвам се за тях.-казах.

- И аз. Заслужаваха го.-отвърна.

- Ами ти?-попитах.

- Какво аз?-попита.

- Какъв е твоя щастлив край?-"браво бе ,идиот! Намери какво да попиташ."

- Още не съм намерила щастливия си край. Но и не се е и появил някой, който да ми завърти главата.

- Никой?-попитах.

- Да, никой. Ами ти?

- И аз съм така.-излъгах.

Някой ме потупа по рамота и аз се обърнах.
- Мога ли да ти я отнема?-попита Кол.

- Разбира се.-казах и Кол и Рейвън затанцуваха, а аз танцувах с Виктория.

- Е, какво е това с Рейвън?-попита накрая.

- Кое с Рейвън?-попитах.

- Не се прави на ударен. Много добре виждам как я гледаш. Досега не си гледал така.-каза лукаво.

- Харесвам я! И то много. Но тя мен не.-отвърнах натъжен.

- Защо мислиш така?

- Защото ми каза, че не е срещнала човека ,който да и завърти главата.

- И ти и повярва?-попита.

- Да.

- Какво друго ще ти каже, Хенри. Не се отказвай! Заслужаваш да бъдеш щастлив и Рейвън е добър избор, а и мисля, че и ти не си и безразличен.-каза и ми намигна.

Песента свърши и Виктория каза.

- Знам, че това не е традиционната сватба и ние определено не сме от нормалните двойки. Но преди всичко това винаги съм си мечтаела на сватбата ми да хвърля букета и някой друг да го хване. И затова... момичена наредете се. А може и останалите да дойдат. Хайде ,всички! Кол ти си стой там!-каза командирски тя и той се засмя. Всички се засмяхме.

И в края на краищата всички освен Кол застанахме зад нея. Тя хвърли букета от рози. Той полетя във въздуха и попадна право в ръцете на Рейвън. Тя се стъписа. А всички се разсмяха. Виктория се обърна за види ,кой е уловил букета и и се зарадва видимо от резултата. Тя дойде при мен и каза:

- Виждаш ли? Не се отказвай!-каза и ме сръчка в ребрата.

- Знам ,че го направи нарочно.-отвърнах.

- Не знам за какво говориш...

........................................................................

С Кол се измъкнахме от празненството и отидохме в стаята му.

- Най-хубавата вечер в живота ми!

- И моята. Исках да те попитам, какво мислиш за Хенри и Рейвън?

- Какво? Те двамата да не би...

- Не ,все още не. Все още! Но има нещо.

- Като се замисля доста им става неловко,когато са един около друг.

- Да ,така е.-съгласих се.

- Да оставим тях на страна. Да говорим за нас. Изчакай!-каза и отвори нощното си шкафче и извади малка кутийка.

- Какво е това?-попитах.

- Отвори го!

Аз отворих кутийката и видях картички. Извадих ги и ги разгледах. Биг Бенд в Лондон, Айфеловата кула в Париж, Виенското колело, Червеният площад, Колизеума в Рим и още много други забележителности.

- Не разбирам.-казах и сбърчих вежди.

- Това е моят подарък. Тук си от скоро и си нямаш и на представа колко се е променил света.Затова ще те заведа на всички тези места. Още утре. Харесва ли ти изненадата?- каза и ме целуна.

- Това е най-хубавото нещо ,което някой ми е подарявал. Прекрасно е.Само че моят подарък не е материален.

- Не ми трябват подаръци ,за да знам, че си моя и ме обичаш.А какъв е?-попита.

- Ще ти покажа.-отвърнах и слях устните ни...

~ КРАЙ ~