Бавно отворих очи и се опитах да разбера къде съм, но мястото ми беше непознато.
До мен имаше стойка с една торбичка с някаква прозрачна течност и малка тръбичка стигаща до ръката ми където тази течност се вливаше.
Какво стана?
Последното което си спомням е изгарящата болката в гърдите ми и виковете на Кол.

Повдигнах блузата, която не помня да съм обличала и погледнах към гърдите си. Раната я нямаше. Но къде бях по дяволите?

Реших да направя опит да стана и естествено веднага щом се изправих ми се зави свят и седнах на леглото. Изкарах тръбичката от вената си и се изправих. Бях облечена с лилава блуза и черен клин. Тъкмо тръгнах към вратата, когато тя се отвори от жена с черна коса.

- О, станала си. Чудесно! Как си? Изгуби много кръв.- каза тя.

- Добре съм.Ти си Рейвън?- попитах.

- Да. Аз съм.

- Какво... какво стана?

- Не помниш ли?- попита тя и аз поклатих глава.

- Простреляха те и след това стаята избухна в светлина, отново. Появи се архангел Михаил и ни спаси.

- Ами Кол и Хенри?

- Те са добре.

- Но защо архангела ще ни спасява?

- Надявах се ти да ни кажех.- отвърна тя.

........................................................................

- Нищо не разбирам.- каза Аякс.

- Аз също.- каза Кенън.

- Значи ти си влюбен в демон. Не в момичето, в което си бил влюбен преди да умреш, което се оказа демон. И ти, Рейвън, тя и Хенри, нали?- обърна се към Хенри питайки дали е сбъркала името и той кимна.
- Сте били отвлечени от Краули и Агъни, който ни предаде.- каза Астра по скоро отбелязвайки случилото се.

- Още не мога да повярвам, че той ни предаде.- отвърна Кенън и всички се съгласиха с него.

- Но си получи заслуженото.- отбеляза Аякс.

- Но не разбирам нещо. Защо ни спасихте?- попитах аз обръщайки се към Михаил.

- Скоро ще разбереш синко. Веднага щом тя се събуди... Всъщност вече е будна.- отбеляза той.

........................................................................

Вратата на стаята отново се отвори. Този път от Кол.
Той застана на прага, погледна ме и дойде ,и ме прегърна.

- Добре си! Наистина си добре!- отвърна той.

- Добре съм.- казах аз и затворих очи наслаждавайки се на прегръдката.

Когато ги отворих се стреснах. В стаята бяха влязли още петима ангели и Хенри.

- Спокойно! На една страна сме.- каза единият. Това беше архангелът.

Кол ме пусна и се обърна към тях.

- Благодаря, че ни спасихте.- казах аз.

- Това ми бе задачата. И като заговорихме за това, мисля че всички искате да знаете защо.- каза той и всички се съгласиха.
- Помниш ли какво ти каза жената в Багдад, Виктория?

- "Следвай сърцето си!" Също каза и, че скоро ще разбера защо Бог ми помага.

- Добре. Нека започнем от началото. Всички ли знаят историята за ангела, който се влюбил в човек?

- Не!- отвърнахме с Хенри.

- Е добре. Преди много векове Бог пратил ангел на земята и му дал задача. Но по-време на задачата си той срещнал момиче и се влюбил в нея. Заслепен от любовта си към нея, ангелът зарязал отговорностите си и задачата, с която Бог го нагърбил. От тази любов се родил плод. И от тогава по планетата бродят полухора ,полуангели.- обясни Михаил.

- И с какво има връзка това?-попитах аз.

- Ти си една от тези хора!-обясни той.

- Какво?-първи каза някой от ангелите.

- Не разбирам!-отвърнах аз.

- Ти си потомка на ангела и човешкото момиче. Затова и чувстваш. Макар и демон ти си запазила част от човекността си, от душата си. Ти можеш да развиеш големи способности стига да има някой, който да те научи. А и вече се развила една от тях. Способнастта да влияеш върху чувствата на другите. И то временно. Както си направила с Хенри.- обясни той и аз се обърнах към него.

- И сега какво?-попита Кол.

- Как какво? Взимаш си момичето и го пазиш, защото попадне ли в грешни ръце могат да я исползват ,за да постигнат целите си.- каза на Кол и се обърна към мен.
- А аз ще те обучавам, за да развиеш способностите си.

- За да стана ваше оръжие.-отвърнах.

- Бързо схващаш.- отвърна Михаил.

- Ами ако откажем?-настоя Кол.

- Няма такава опция. Ако искате да сте заедно ще правите това, което ви се каже. Ако имате оплаквания обърнете се към шефа горе.

- Отървах се от единия, за да стана марионетка на другия.-промълвих

- О,не ти не си марионетка! Ти си нашето спасение!

- Какво значи това?-попитах.

- Скоро ще разбереш.