- Защо винаги трябва да е толкова трудно?- казах ядосано аз и се скрих зад първото дърво, което видях.

- На мен ли го казваш?-отвърна Колън със сърказам, намиращ се зад колата, близо до дървото, зад което бях аз.

Нов изтрел прелетя близко до мен и се заби в земята.

- Трябва да се измъкнем от тук.- каза Колън.

- Къде са момчетата?- попитах аз.

- Тук някъде.- отвърна Колън.

Серия от нови изтрели проехтяха във въздоха и се забиваха във всичко което им попаднеше.

- Добре. На три излизаме от прикритието си и убиваме онези копелета, защото вече ми умръзна от тях..- каза Колън .

- Съгласна.- отвърнах аз и се усмихнах.

................два дена по-рано..............

- Виктория, ставай!

Нечии ръце ме разтърсиха.

- Хайдее!

- Неее! Още малкоо...- отвърнах сънено аз.

- Няма време. Трябва да ставаш и да се оправяш иначе ще изпуснем полета.

- По дяволите! Дейвид не можеше ли да намери полети по късно? Защо трябва да е толкова рано?-попитах аз.

- Полетът ни е в 11.- отвърна Хенри.

- Именно! Един звучи по-привлекателно.

- Ставай!

- Нее.- отвърнах аз и Хенри ме вдигна и ме метна на рамото си.

- Какво правиш?-попитах го.

- Будя те.- отвърна той.

- Да не си посмял!- казах аз заплашително ,а той ме занесе в банята и ме сложи в душкабината, след което пусна студената вода.
Аз изкрещях и веднага излязох от душа. Хенри ми подаде кърпа, а аз го изгледах кръвнишки.

- Не мога да повярвам, че го направи.

- Още ли искаш?-попита и се усмихна.
- Поне се събуди.

- Изчезвай!

- До двайсет минути да си готова.- каза и излезе.

........................................................................

Не мога да повярвам ,че вече е вечер. Това означава, че сме пътували цял ден.
В момента се намираме на летището в Багдад. Първата спирка от нашата малка "екскурзия".

- И така. Сега какво?- попитах аз.

- Запазил съм хотел на двайсет километра от тук. Ще си починем и утре ще тръгнем.- отвърна Колън.

- Ти шегуваш ли се? Не сме тук на почивка. Тук сме да намерим кинжала ,да се върнем и да убием Кроули. А ти си почивай после, колкото си искаш.- отвърнах аз.

- Виктория, Колън е прав. Трябват ни сили за утре.- каза Дейвид.

- Съгласен съм с тях. Кинжалът ни е чакал толкова време, ще почака още ден.

- Не е честно.

- Три на едно ,принцесо. Хайде!- каза Дейвид и всички тръгнаха към такситата. А аз ги последвах с раздразнение.

Качихве се в таксито и казахме на шофьора името на хотела ни. След около половин час таксито спря и ние слязохме.

Хотелът не беше нищо особено, но честно казано не ме интересуваше. Регистрирахме се и всеки се прибра в стаята си.

Аз оставих багажа си на фотьойла
и се хвърлих в леглото. Колкото и да не искам да си призная, Колън е прав. Прекалено сме изморени ,за да тръгнем сега, а и всъщност си нямаме идея къде да търсим. Просто дойдохме тук с надеждата, че ще открием нещо ,може би карта или друга книга ,която да ни отведе до кинжала.

Но истината е ,че нямаме нищо.
И това е ужасно. Ние сме демони! Би трябвало да сме силни и да получаваме всичко което поискаме. Би трябвало да дойдем тук и да намерим проклетия кинжал без проблеми.
Но е факт ,че не сме такива за каквито ни мислят. Ние също се изморяваме и имаме своите нужди. Ние сме по-зле дори и от хората, в някои отношенея.

Но има и друго.Емоциите пречат на преценката ми. От както съм на Земята емоциите ми ме връхлетяха с всичка сила и колкото и да се опитвам да ги крия от другите и да се правя ,че не ми пука, толкова по-зле става. И е въпрос на време те да разберат. И тогава вероятно ще изгубим съюзниците си и ще си спечелим нови врагове.

И не е само това. Още остава въпроса "Какво става с мен?". И не съм сигурна ,че някога ще разбера.
Ъхх. Всичко е толкова объркано в главата ми. Дори не знам вече за какво мислех. Трябва да се концентрирам.

Добре. Трябва да спра да мисля толкова много и да съставя план по който да се придържам:

1 Намери кинжала!
2 Убий Кроули!
3 Бъди с Кол!
4 Разбери какво ти става!
5 Бъди щастлива!

Тези пет точки ще ме придържат да не кривна от пътя. Ще ставам и ще си лягам с тях. Не мога да се проваля. Проваля ли се аз, провалят се всички. Проваля се и бъдещето ми с Кол. А не мога да го изгубя отново.

Клепачите ми започнаха да натежават. Очите ми се затваряха. Не след дълго се унесох в сън, далеч от всички мисли и емоции. Далеч от всичко.

Авторска бележка:

Здравейте хора!!!

Съжалявам за забавянето, но напоследък ми се струпаха много домашни и проблеми в училище, и нямах време да пиша.

Надявам се да ви е харесало. Може да изразите мнението си и да коментирате.