Вече два часа минаха от както бяхме дошли в "The Hell" и се забавлявах много. Момчетата бяха забавни, особено Дейвид. Той знае как да се забавлява. Постоянно си поръчвахме пиене и вече не съм сигурна колко испих. Но май алкохолът почна да ме хваща.

По едно време Хенри и Колън отидоха на бара за лесни мишени. Под това имам в предвид някое момиче с което да се позабавляват и после да му вземат душата. А ние с Дейвид останахме на сепарето. Цяла вечер не спря да флиртува с мен и да ме разсмива, но и аз не оставах по назад. Мисля да се позабавлявам.

- Хайде да танцуваме.-станах и друпнах ръката му.
- Добре, скъпа.- каза той и ме последва на дансинга.
Намерихме си свободно място и започнахме да се поклащаме в ритъма на песента.
Отърках дупето си в чатала му, а той спусна ръцете си към корема ми и нагоре. Аз се обърнах към него и го целунах нежно по устните. После той започна да целува врата ми и да прави пътечка от целувки към устните ми. Този път се целунахме страстно, езиците ни се преплетоха, аз се притиснах по плътно до него. Продължавахме да се целуваме страстно и грубо. Хапехме и задълбочавахме целувките си. Изведнъж той рязко се отдръпна.

- Какво има?-попитах го учудено.
- Усещаш ли това?-попита ме той и аз веднага се усъзнах.
- Ангели! - ангелите и демоните се мразят. И естествено ангелите са по-силни от демоните. Те могат да ни пратят обратно в Ада или да ни унищожат завинаги. Тоест ние няма да отидем в Ада ,просто изчезваме. Завинаги. Точно затова демоните гледат да не попадат на ангели.
- Трябва да се махаме от тук!-каза Дейвид и ме поведе към изхода. Момчетата сигурно също са усетили миризмата. А сигурно вече ни чакаха отвън. Бяхме снигнали до сепарето ни и в този момент ярка светлина освети целия клуб и изведнъж всички освеения и електро уреди изгаснаха. И в клуба настана суватаха. Те бяха тук! Хора и демони се пръснаха в паника из целия клуб ,търсейки изход или някой прозорец през който да излязат.
Ангелите бяха много. Можех да виждам в тъмното тъй като бях демон , но не виждах добре лицата им. Повечето бяха мускулести мъже ,но имаше и жени. Те веднага се разпръснаха и започнаха да се бият с всеки срещнат демон. Дейвид ме поведе тихомълком към изхода на се спънах и паднах на дансинга. И тогава един ангел ме видя и тръгна към мен.
- Бягай!- казах на Дейвид. И като овца преследвана от вълк той избяга. Страхливец!
Осещах ,че ангелът се приближава все повече и повече и когато беше само на метър от мен аз се изправих и го изритах. Нямаше да успея да избягам, затова трябваше да се бия. Взех един дървен стол и счупих крака му. Захвърлих стола по ангела и използвах счупения крак като оръжие с което да се защитя. Замахнах ,но той успя да се отдръпне. Беше силен. Успях да му нанеса няколко удара , но той успяпда нанесе и на мен. Замахнах със счупения крак от стола, но някакси той успя да го хване и ме издърпа към себе си в здрава хватка.
Тук ми беше края.-помислих си.
Опитвах се да се боря , дърпахсе и удрях ,но без успех.
Ярка светлина се процеждаше от него и тя позволи да зърна лицето на моя палач, както той моето. И тогава и двамата замръзнахме.
Това беше Кол! Моят Кол!
Как е възможно това?
И двамата стояхме вцепенени и не знаехме какво да кажем или направим. Тогава той ме избута и каза:
- Махай се!
В гласът му не долувих нищо друго освен гняв и отвръщение.
Побягвах към изхода на клуба и когато не видях колата на Хенри си помислих "Поне той се е измъкнал." Отдалечих се достатъчно от клуба. Намирах се в Сентрал Парк. Видях едно площадка за деца и седнах на една люлка. В момента беше към 3 сутринта и нямаше никакви хора с изключение на някой бездомник.
Извадих телефона си и набрах Хенри.
- Ало, Тори !Добре ли си?
- Да. Успях да се измъкна и съм добре . Ще се прибера до половин час. Вие как сте? Всички ли сте добре?
- Да. Преди малко се чух с момчетата . Добре са , но Дейвид се притесняваше за теб.
-Кажи му че съм добре.
- Добре.- каза той и затворих. Станах от люлката и тръгнах към вкъщи. През целия път вървях и размишлявах. Накрая не издържох и оставих сълзите ми да се се стичат.
Той беше жив. Беше ангел. И ме мразеше! Ами аз какво чувствах? Дали е възможно да обичам? Дали е възможно все още да го обичам?