Не усетих кога мина деня и вече се стъмни. След малко щяха да дойдат момчетата. Честно казано съм малко ядосана на Дейвид задето ме изостави в клуба въпреки че му казах да бяга. Но аз съм момиче ,все пак трябваше да остане и да ме защити или да се опита да ми помогне, а вместо това побягна като изплашено дете. И това нямаше лесно да му го простя. Първо ще го помъча малко.

- Защо се усмихваш така?- попита ме любопитно Хенри.
- Мисля.- отвърнах аз.
- Аха.

Изведнъж лампите започнаха да премигат. Те бяха тук.
На вратата се позвъня. Хенри отиде и отвори ,а аз останах излегната на дивана.

Хенри влезе в хола следван от Дейвид и Колън.

- Кого виждат очите ми?- казах аз иронично.
- Какво значи това?- попита Колън.
- Днес е раздразнителна.- отвърна Хенри. Аз се изсмях и казах:
- Глупости. Дейвид си знае.
- Радвам се да те видя Виктория.- каза Дейвид, но не получи отговор от мен.
- Е, тук сме да обсъдим съюзът ни срещу Кроули.- заговори Колън.
- Предлогам да се настаним удобно и да пием по нещо, докато обсъдим какво ще правим. Някакви предпочинания?- попита Хенри.
- За мен уиски.- каза Дейвид.
- И за мен.
- Водка.- отвърнах аз.
- Добре. Сега се връщам.
- Моля ви , чувствайте се като удома си. - казах аз и посочих канапето срещу мен. Момчетата седнаха на канапето и Дейвид каза:
- Виктория, как си?
- Мхм... как ли съм? Да, видим. Отекчена. И раздразнена. Благодаря че попита.- казах аз, след което настана дълбоко мълчание, което Хенри развали ,влизайки през вратата носещ две бутилки, едната с уиски , а другата с водка и четири чаши.

Той наля уиски в три от чашите след което подаде по една на момчетата. След което взе бутилката с водка и понечи да налее в чашата, но после се спря и ми подаде будилката.

"Умно момче" помислих си аз и отпих от бутилката. След което Хенри повдигна краката ми и се настани на дивана до мен.

- Е, господа предлагам да започваме. Какво предлагате?- попита Хенри.
- Да, преди да започнем искам да питам вие двамата от къде се познавате? По точно искам да кажа приятели ли сте? Или спите заедно? О, и защо мразите Кроули?- попитах аз и се усмихнах подло.

Изглежда и на двамата им стана неудобно от въпросите които зададох, най-вече от втория, което е добре.
- Виктория!- скастри ме Хенри.
- Ние сме приятели . И повярвай ми ,ние искаме Кроули мъртъв повече от вас.- отговори Колън.
- Значи не спите заедно?
- Има ли значение?- отвърна Дейвид ядосано.
- Да не би туко що да призна, че между вас двамата има нещо?- попитах аз.

Е, ако до преди малко Дейвид и Колън се чувстваха неловко и неудобно, то сега и двамата се червяха като домати.

- Виктория, спри!- каза ми Хенри и се обърна към тях двамата - Защо не започнем да мисли как ще се отървем от Кроули? Е ?

- Добра идея!- отвърна Колън.

- Мисля ,че ще е добре да ни разясните малко каква е ситуацията тук с демоните, тъй като с Виктория сме тук от скоро. Как стоят нещата? Кой е на чело?
- Но, преди да сключим съюз, сигурни ли сте, че можете да се изправите пред Кроули? Защото не искам да умра защото някой се е изплашил. Затова си помислете добре.- казах аз.

Едно на нула за мен, Дейвид.

- Виктория, може ли да поговорим насаме?- попита ме Дейвид.
- Да.- казах аз, станах от дивана и го поведох към кухнята. Когато влязохме вътре той ме прикова към стената с тялото си и каза:

- Какво по дяволите ти става? Защо се държиш така?
Аз се изсмях и отвърнах:
- Как се държа?
- Много добре знаеш как.
- О, скъпи! Та аз сега започвам.
- Спри!- отвърна заповеднически и притисна тялото си още по плътно към мен, а лицата ни се озоваха на сантиметри едно от друго.
- Накарай ме!- отвърнах аз.

Дейвид скъси нацяло ръстоянието, което оставаше между нас и ме целуна страстно и яростно. Езикът му проникна в устата ми и се заигра със моя. Прекратихме целувката едва когато останахме без въздух. Аз се усмихнах и казах:

- Колън да не се разсърди?
- Той няма проблем с това.
- Значи спите заедно?
- Може би.
- Ммм. Знаех си.
- Спри да говориш!- заповяда ми той и понечи да ме целуне , но аз го избутах.

- Защо?- попита учудено той.
- Защо ли? Добър опит! Но ще ти трябват много повече от няколко целувки. Не мога да ти вярвам Дейвид. И да ме вкараш в леглото си няма да промени нищо.- казах и отидох в хола при останалите.

След три мъчителни часа обсъждане и планиране момчетата си тръгнаха и аз се излегнах на дивана.

Научихме много полезна информация за демоните тук.
Системата е различна от тази в Ада, което е добре, защото имаме по-голяма възможност да свалим Кроули. И щом това стане ще бъдем свободни.

........................................................................

Излязох с падането на ноща и се отправих към адриса ,който ми даде Рейвън. Дано този път да се окаже точния адрес. Дано този път да е тя.

За бога та аз дори не знам какво да и кажа, когато я срещна. Тя няма да бъде каквато бе преди. Вероятно ще ме нападне, ще опита да се защити или да ме убие. Рейвън е права. Какво ще стане когато я срещна? Ще мога ли да я убия?

Стигнах до къщата в която се предполага ,че е тя. Усещах присъствието на демони. Може би около два.

Поех си дълбоко дъх и се телепортирах на втория етаж на къщата в някаква стая. Момичешка стая! Усещах ,че тя е тук. Знаех го!

Не това беше грешка! Обърнах се към прозореца. "Ще си тръгна преди да са усетили присъствието ми."- помислих си аз.

- Кол!

Твърде късно! Това беше тя!

Аз се обърнах към нея и я видях. Моята Виктория!

Тя отвори уста и после я затвори. Накрая каза:

- Как ме намери?
- Имаме си своите начини.- отвърнах.
- Ние? О, забравих, че сега си ангел.
- А ти си демон.
- И дойде да завършиш започнатото. Защо не ме уби в клуба? Защо ме остави да избягам?

Не успях да и отговоря защото от коридора се чуха стъпки.

- Виктория?

Тя погледна вратата и после мен.

- Тръгвай си!
- Не и преди да говорим.
- Кол, трябва да си тръгнеш. Сега!
- Няма да стане.
- Моля те!

Боже, единствуното за което се сетих бе да я грабна и да я отведа някъде. Но нямаше да си тръгна преди да говорим.

Приближих се до нея , сграбчих я и се телепортирах в една изоставена къща ,която изролзвам понякога когато искам да остана сам или да се прикрия от демоните.

Когато стъпахме на пода в къщата ,тя ме блъсна и се отдалечи възможно най-далеч от мен.

- Успокой се!- чух се да казвам.
- Защо не ме уби в клуба?- попита тя отново.
- Не можах!- отвърнах аз.
- Защо ме доведе тук?
- Защото искам да поговорим.
- За какво ще говорим? Няма нищо което да си кажем вече. Убий ме и да се свършва.
- Няма да те убия.
- Защо?- попита тя и една сълза се търкулна по бузата и.

Как исках да отида при нея и да избърша сълзите и, но една част от мозъкът ми ми напомни да внимавам, тя е демон и да не вярвам на това което каза.

- Вече ти казах. Защо го направи?
- Знаеш много добре защо го направих, Кол!
- Щях да ти дам всичко. Щях да се грижа за теб. Щях да сваля света в краката ти. Защо? Защо ме предаде?- крещах аз. Тя се одръпна още повече, докато не се блъсна в стената.

- Съжалявам! Толкова много съжалявам! Не исках ,но нямах друг избор. Трябваше да помогна на семейството си. Не можех да изгубя още един от тях. Това щеше да ме довърши. Съжалявам!- каза плачейки тя.
- Лъжеш, Виктория ,лъжеш!- казах и тръгнах към нея.
- Защо правиш всичко това? Убийме и да се свършва. Моля те, убийме!

Стигнах до нея и я хванах за китките.

- Кажи ми само едно. Някога обичала ли си ме? Или всичко беше лъжа?
- Разбира се ,че те обичах. Никога не съм спирала да те обичам.

И това беше всичко което ми трябваше. Сграбчих я така сакаш от това ми зависеше живота и а целунах отчаято.
Вложих всичката страст, отчаяност и жажда , която таях през всички тези години.
В началото тя остана учудена, но се предаде и отвърна на целувката ти точно както преди.

Отдръпнах се от нея и избърсах стичащите и се сълзе след което погледнах в очите и.
Беше тя! Не знам как ,но беше тя! Виждах човещината в очите и. Отстрани изглеждаше, че е демон , но виждах вътре в нея. Виждах сърцето и. И знаех, че това е тя.
Това е някакво чудо!
Взех лицето и в ръце и промълвих:

- Това си ти! Това наистина си ти! Моята Виктория! Виждам го в очите ти и в сърцето ти! Това си ти!
- Аз съм! Аз съм твоята Виктория!- каза тя и още сълзи се стекоха по лицето и.
- Но как?
- Не знам. Но през всичките тези години не съм спирала да чувствам. Не съм спирала да те обичам! Трябва да ми повярваш.
- Вярвам ти. Ти си!- казах и я целунах, но този път бавно с цялата страст и нужда, която имах. Нуждаех се от нея. Тук и сега.

Задълбочих целувката вкарвайки езика си в устата и. Езиците ни заиграха сладостен танц един с друг. Поставих ръце на ханша и и я притеглих по-плътно към мен.
Отдръпнах се и попитах:
- Ще бъдеш ли моя?
- Твоя съм и ничия друга!- отвърна тя.

Притиснах я до стената и започнах да целувам и засмуквам вратът.
Със свръхестествена скорост тя ме бутна в стената и разкъса ризата ми. Аз направих същото с блузата и сутиена и.
Тя се задъха когато насочих целувките си към гърдите и. Засмуках едната и гърда, а дружата масажирах с ръцата си. После се преместих на другата.
Тя изстена силно и уви краката си около мен.
Сложих я да легне на остарелия диван и съблякох панталоните и бикините и, след което съблякох моите също и с мощен тласък навлязох в нея. Тя извика и изви гърба си в дъга.
Исках да бъда нежен и внимателен, но бог ми е свидетел, не можех. Забивах се мощно и бързо. След още няколко тласъка Виктория извика и свърши, а аз я последвах.
Легнах до нея, прегърнах и и казах;
- И аз не съм спирал да те обичам.
- Някак се досетих.- каза тя ,а аз се засмях и я целунах по челото.

След което заспахме прегърнати. И отново заедно след всички тези години.