Събудих се от ужастното звънене на телефона ми. Протегнах ръка и заопипвах нощното шкафче в опит да го намеря. Когато го напипах го взех и вдигнах без да видя кой е .

- Ало?- попитах сънено аз.

- Спиш ли?- отвърна Кол.

- Нее.

- Аха. Пристигнахте ли?

- Още снощи. Днес започваме търсенето.

- Как мина полета? Добре ли си?- попита ме загрижено Кол.

- Да ,а ти?

- И аз. Но не звучиш добре. Какво има?

- Нищо. Просто се чудя от къде ще започнем. Има толкова много места където да проверим, но нямаме нищо и в същото време имаме много. Знаем какво търсим и къде се намира, но не знаем как изглежда кинжалът или къде се намира точно. Изчисленията показват, че е тук някъде в или близо до Багбад, но не показват точни кординати.

- Спокойно. Ще го намерите! Вярвам в теб!- каза успокоително той.

- Обичам те!

- И аз те обичам, красавице! Но за жалост трябва да затварям. Ще се чуем по-късно. И не се притеснявай. Всичко ще бъде наред!

- Ще бъде!- повторих аз и затворих телефона.

Станах и си взех душ ,след което се преоблякох ,изсоших си косата и се гримирах. Взех телефона си и писах на момчетата:

"Аз съм готова. Вие?"

"Готов съм."- Хенри

"Аз също."- Дейвид

"И аз."- Колън

"Тогава да тръгваме"

Написах аз, взех си чантата и излязох от стаята, заключвайки вратата. В коридора срещнах момчетата.

- Е, от къде ще започнем?- попита Хенри.

- Може би ако се разделим ще бъдем по ефективни.- каза Дейвид.

- Съгласна съм. Преди да тръгнем направих няколко проучвания и намерих няколко библиотеки и институти, които имат проучвания за точното местонахождение на Едем. Също и открих няколко професора работещи в тази област. Не е много ,но все е нещо.- казах аз и изкарах четири листа.

На всеки лист бяха написани имената и адресите на различни библиотеки, институти и хора. Дадох по един лист на всеки.

- Това е повече от нищо.- отвърна Колън.

- И така. Всеки да провери местата и хората, които са записани на листа. Среща тук в дванайсет?

- Да.

- До тогава.

- Чао.

Казаха момчетата и излязохме от хотела. След което всеки пое в различна посока.

........................................................................

Вече проверих два института и говорих с един професор, но не намерих нищо. А и все ставаше проблем с езика. Защо ,по дяволите, никой тук не говори английски?
Дано поне момчетата са открили нещо.

Пресякох улицата и вдигнах листа, сравнявайки написаното там с табелата на книжарницата, която би трябвало да е в списъка ми.
Да, тя е. Книжарницата на Ахмед.
Що за име на книжарница?

Аз се запътих към нея и влязох вътре. Когато отворих вратата ,звънчета извъняха и от една стаичка до касата се показа мъж, може би на 30-35, мургав, с тъмно кестенява, почти черна коса и брада. Но трябва да призная, че беше чаровен.

Той заговори нещо на арабски, но не му разбрах и думичка и само седях и го зяпах. Накрая той се усети и каза с акцент:

- Английски?

- Би било добре.- отвърнах аз.

- Извинете. Добре дошли в книжарницата на Ахмед. С какво мога да ви помогна?

- Здравейте. Аз съм професор и правя проучвания за точното местонахождение на Едем. Дочух, че тук мога да получа повече информация и материали за Едем.

- Дошли сте на правилното място. Разполагаме с голяма колекция от старинни книги и други материали. Последвайте ме.- отвърна продавача и тръгна към вътрешността на книжарницата.
Той спря пред една секция с книги и каза:

- Това е всичко което ви трябва. Ето там има маса, на която може да разгледате книгите. Успех!

- Ще ми е нужен.- отвърнах аз и погледнах към секцията. Имаше поне 200 книги.

Въздъхнах и взех първата книга, след което седнах на стола до масата и започнах да преглеждам книгата.

- Това няма да ти свърши работа.- каза женски глас на перфектен английски.

Аз се обърнах и видях жена облечена в характерните роби за арабките. Тя беше много красива с бяла кожа и вероятно кафява коса. Не можех да видя заради бурката ,която носеше но си лечеше, че косата и е тъмна.

- Моля?-попитах аз и оставих книгата.

- Казах, че няма да намериш това което търсиш в книгата, Виктория.- отвърна тя и аз я притиснах към една от секциите.

- Коя си ти?

- Казвам се Лорейн.

- От къде знаеш името ми?

- Той ми го каза.- отвърна тя и аз затегнах хватката си

- Кой е той?

- Този горе.- отвърна тя.

- Кой?- попитах неразбиращо.

- Бог! Той ме прати.

- Лъжеш!

- Тогава от къде знам името ти и че търсиш "Проклятието на демоните"? - каза тя и аз я пуснах.

- Защо Бог иска да ми помогне?- попитах аз, а тя потърка китките си.

- Не знам. Каза, че много скоро ще разбереш. А сега ме остави да ти помогна.

- Добре. Слушам те!

- Няма да намерите нищо ,ако продължите да търсите.

- Защо?

- Защото никой не е намерил точното място на Едем. Не още...

- Тогава как ще го намерим?

- Следвай сърцето си!

- Това пък какво значи?

- Следвай сърцето си! То ще те отведе до търсеното от вас място.- каза тя и се обърна да си ходи.

- Чакай!

- Няма какво повече да ти кажа. Това ми предаде Бог. Това ти предавам и аз. Успех! И не забравяй да следваш сърцето си. Винаги!- каза тя и с тези думи излезе от книжарницата и ме остави да размишлявам над тях...