Събудих се и първото което видях бе Кол. Беше обвил ръцете си около мен в здрава прегръдка.

Наистина стискаше здраво. Сякаш се страхуваше, че ще си тръгна. Но това нямаше да стане. Не и ако не поискаше да го направя.

Руменина заля лицето ми щом си спомних какво се случи снощи.

Още не мога да осмисля всичко.
Какво се случи? Аз спах с Кол! От всички възможни сценарии, точно
този не си представях. И защо по дяволите трябва да е толкова секси, дори и когато спи?

Кол се размърда и ме избави от мислите ми.

- Отново си с това изражиние.- каза ми той.
- Кое изражение?- попитах аз озадачено и се вгледах в прекрасните му зелени очи.
- Онова изражението, което се появява на лицето ти, когато мислиш прекалено много или осъзнаваш нещо.

Въздъхнах и казах:
- Трябва да поговорим!
- Не може ли да говорим по-късно?- каза той и ме придърпа по близа до себе си.- В момента има много по-важни неща, които трябва да направя.- каза той ,плъзна ръка по бедрото ми и постави устните си на врата ми.
Стон на удоволствие излезе от устните ми.

- Кол! Наистина трябва да поговорим. - казах аз умолително.
Той въздъхна и ме целуна по устните, след което се отдръпна и каза:
- Добре. Да говорим.
- Това което се случи снощи... аз... объркана съм... имам толкова много въпроси. Не ме ли мразиш? Не се ли отвръщаваш от мен? И какво се случи? Имам предвид как ти стана ангел? Какво ще се случи с нас? По дяволите забравих за Хенри. Сигурно се е притеснил.

- Добре, Виктория успокойсе! Дишай дълбоко. И кой по дяволите е Хенри?- попита раздразнено той.
- Хенри е моят най-добър приятел.- отвърнах аз.
- Добре, ще говорим после за него.
Но как си могла да си помислиш ,че те мразя или се отвръщавам от теб?
- Аз съм демон, Кол. Демон! А ти си ангел. А и когато ме видя в клуба ти ме гледаше така студено и омразно.

- Когато те видях в клуба бях шокиран, че те виждам. Трябваше да се махнеш от там за да не те убият. А до колкото това, че си демон... Демоните не могат да обичат. Не могат да чувстват, а ти можеш. Това те прави различна от тях. Може да изглеждаш като демон, но повярвай ми ти не си!
- Но Хенри също може да чувства. До колкото знам.
- Пак този Хенри. Казах ти, че ще говорим после за него.- отвърна раздразнено той.
- Чакай малко! Ти да не би да ревнуваш?- казах усмихвайки се подмолно.
- Какво? Не ревнувам!
- О, да. Ти ревнуваш!- казах аз и го целунах.- Но няма от кой да ревнуваш, Кол. Аз съм твоя!
- Кажи го пак!
- Твоя съм! Само твоя и ничия друга.- казах аз и той ни обърна така че сега аз се намирах под него.
- Обичам те!- промълви той и ме целуна страстно. - Но сега трябва да ти разкажа историята си.- каза той и аз извиках раздразнено.

- Слушам те.
- След смъртта ти не можех да те забравя. В мислите ми беше само ти. Затова реших да постъпя в армията. Защото тогава единственото за което щях да мисля щяха да са стротегически планове и война. Или щях да изкарам късмен и да ме убият. И тогава щях да дойда при теб.
Мислих си, че ще престана да мисля за теб. Да през деня бях зает с разни неща и се случваше рядко, но после идваше ноща. И тогава преди да заспя, всяка вечер си припомнях моментите ни заедно, докато не ме надвиеше умората и не заспях. Един ден изпратиха група на разознавателна мисия. Аз бях в тази група.
Имаше престрелка
Уцелиха ме смъртоносно в гърдите и тогава умрях.
После се озовах в Рая. Но теб те нямаше. Не беше там. Затова единственото което можех да направя е да се надявам, че някой ден ще те срещна и да продължа напред.
Годините се нижеха ,а със всяка година печелех все повече уважение и слава. И така се превърнах в Серафим. След това Бог изпрати мен и още шестима Серафими тук на Земята, за да унищожим всички демони, които са успели да излязат от портите на Ада. И така срещнах теб. Това е моята история.

Стоях ,гледах го в очите и мълчах. Не можех да кажа нищо. Не знаех какво да кажа. Накрая Кол ме попита:
- Какво стана после? След като умря. И как се измъкна от там?
- Не искам да говоря за времето което прекарах там. Ще ти кажа само, че един кучи син на име Кроули ме изкара от Ада заедно с Хенри. И ме заплаши с Хенри ,ако не работя за него. Така станах демон на кръстопътя. Не знам, защо го направи. Но аз, Хенри и още двама демони планираме да се изправим срещу Кроули и да го унищожим. И тогава ще бъда напълно свободна.

- Нека ти помогна! Остави го на мен.- каза ми той.
- Не! Искам само да се справя с това.
- Но...
- Обещай ми ,че ще се намесиш само ако те помоля. Обещай!
Той въздъхна ,допря чело до моето и каза:
- Добре, обещавам.
- Какво ще стане сега с нас?- попитах.
- Как какво? Обичаме се и това е важното. Ще измислим нещо. Ще се крием, ще се срещаме тайно, докато не намерим начин да бъдем заедно.
- Ще измислим.- помторих думите му.

- А сега ,имам работа за вършене ,ако не си забравила.- каза ми той и ме целуна.

........................................................................

Три часа по-късно с Кол се разделихме, и аз тръгнах към вкъщи. Когато стигнах пред къщата се зачудих какво щях да кажа на Хенри.
Със сигурност не можех да му кажа истината. Трябваше да го излъжа.

Позвъних на звънеца и изчаках той да ми отвори. Не след дълго се чуха стъпки и вратата се отвори.

- Какво по дяволите, Виктория? Къде беше? Помислих си ,че...
- Успокой се! Беше ми скучно и реших да поизляза и да се разходя. Стигнах до един бар и влязох вътре. Пих няколко, след което един мъж дойде при мен и ме заговори. Прекарах ноща с него. - казах аз .

" Леле! Това беше добро. Трябва да ми дадът Оскър"- помислих си аз.

- Ти какво си помисли?
- Помислих си, че са те отвлекли или ти се е случило нещо.
- Вече съм си вкъщи. Успокой се. Сега ако ме извиниш, трябва да се изкъпя. А след това да се срещна с онази свиня Кроули и да му дам отчета за този месец за душите.- казах аз.