Аз, Хенри, Дейвид и Колън стояхме в библиотеката и  разлиствахме стари книги със заклинания.

- Намерих го!- каза Дейвид и сложи книгата на и без друго отрупаната маса с книги.

....................10 часа по-рано....................

- Слушаме те!- отвърнах аз.

- Проклятието на демоните!- отвърна Колън.

- Проклятието на какво?- повтори Хенри.

- Проклятието на демоните е магически кижнал, който има способността да убие демон само с едно пробождане.

- Това трябва да свърши работа.- отвърнах аз.

- И къде е този кинжал?- попита Хенри.

- Там е проблема! Не знаем!- каза Дейвид.

- Подяволите!- отвърна Хенри.

- Добре, няма време да се вайкаме. Да започнем да търсим. Да отидем и да потърсим,да питаме някой ,да отидем в библиотеката ... знам ли? Да потърсим информация. Нямаме време за губене! Хайде!- казах аз и тримата кимнаха след което Дейвид и Колън изчезнаха.

Аз взех якето си и тръгнах към вратата.

- При него ли отиваш?- попита Хенри.

- Да!- отвърнах аз и излязох през вратата.

........................................................................

Пристигнах в изоставената къща където ме заведе Кол предната вечер.

След като излязох от къщата му пратих телепатично съобщение.
Всеки момент трябваше са е тук.

Закрачих нервно из стаята. Нечии ръце се обвиха около мен.
Истинктивно се завартях и фраснах този зад мен.

- Аауу!- отвърна Кол.

- Съжалявам! Толкова съжалявам! Но не трябваше да ме стряскаш.

- Исках да те изненадам!- отвърна Кол и аз притиснах ръце на носът му.

- Съжалявам!

- Няма нищо. На твое място и аз бих постъпил така.- отвърта той и ме прегърна.

Аз си позволих да се отпусна в прегръдката му и вдишах аромата му.

- Какво има?- попита ме той.

- Не питай!

- Някой да не ти направи нещо?- отвърта разгневено.

- Не! Успокой се! Просто времето ни изтича и трябва да действаме.

- Виж! Знам, че ми забрани да ти помагам, но поне ми позволи да те насоча. Моля те!!!- каза той умолително и направи кучешка муцунка.

- Не е честно! Знаеш ,че не мога да устоя на тази муцунка.- казах аз.

- Знам.- отвърна той и сля устните ни в бавна и страстна целувка. С мъка се отделих от устните му и казах:

- Казвай!

- Проклятието на демоните.

- Сериозно ли?- попитах аз учудино.

- Какво?

- През последният час чувам за проклятието на демоните два пъти.

- О! Значи не съм помогнал с нищо.- каза Кол унило.

Аз вдигнах брадичката му и се вгледах в очите му. След това се надигнах на пърсти и го целунах бавно и нежно.

- Това за какво беше? Не че се уплаквам.- каза той и аз се разсмях.

- Защото си до мен. И ме подкрепяш.

- Винаги!

- А сега ще ми помогнеш ако ми разкажеш за това проклятие на демоните. Защото не знаем почти нищо.

Ние седнахме на дивана и той започна да разказва:

- Това е древен и магически кижнал, един от великите мечове. Този кинжал е много мощен и е способен да убие всеки демон, без значение колко силен демона. За жалост произходът му е неясен. Не знам точно кой и кога го е създал.

- Но можеш ли да го откриеш или да ни насочиш на някъде. Започнахме да прелистваме магически книги, но проблема е ,че са твърде много, а не знаем къде да търсим.

- Има книги , които описват великите мечове. Кинжала е част от тях ,така че би трябвало да пише за него.

- Даам. Случай, че си забравил прекарах почти три века в Ада. Там няма библиотека или лайфай. Не знам какво са великите мечове.

- Великите мечове са древни мечове и кинжале с могъща сила. Мечовете са изковани и омагьосъни от най-вишити ангели. Всеки меч сам по себеси е различен от другия. Както казах ,те имат мощта да убият същество, което не може да бъде убито с оръжие. Разбираш ли ме?- попита ме той.

- Разбирам те.- отвърнах аз.- Значи трябва да търсим за проклятието на демоните само в книги ,в които са описани великите мечове.

- Да. И за щастие знам една библиотека ,в която може да има такава книга.- каза ми той.

- Не разбирам!- отвърнах аз.

- Ще разбереш. Хайде!- каза той.

Стана от дивана и ми подаде ръка.
Аз я поех и се изправих. След което той ме прегърна и снежнобелите му криле се показаха. Аз ахнах при вида им.

- Красиви са!

- Искаш ли да се повозиш?- попита той.

- И питаш?- отвърнах аз.

........................................................................

Половин час по-късно с Кол се намирахме в бедната част на града. По улиците бе пусто. Не се виждаха никакви хора.

Кол ме поведе през една улица. Улицата свършваше с много различни магазинчета: бутка за цигари и алкохол, магазин за дрехи и библиотека.

- Какво прави библиотека на това място?-попитах аз.

- Не е обикновенна библиотека. Хайде!- отвърна ми той и ме поведе към входа и.

Двамата влязохме вътре и бяхме послещнати от дружелюбния поглед на библиотекарката.

В библиотеката нямаие никой. Кол хвана ръката ми и, и заедно тръгнахме напред минавайки през различни секции. Стигнахме в дъното където бяхме обградени от рафтоне и секции ,пред секцията: Кулинария. Кол започна да чете заглавията и намерил това което търси, той дръпна книгата "Готвене за начинаещи".

Секцията се измести и ни разкри тъмен тунел водещ надолу.
С Кол поехме по него и не след дълго се озовахме в друга по-голяма библиотека. Но тази беше различна. Тази беше някак си магическа.

- Невероятно! Какво е това място?-попитах аз.

- Във всеки голям град има по една скрита магическа библиотека, в която е описана цялата история на създаването на всички свръхестествени същества ,както и всички магически книги съществували някога. Само малцина знаят за съществуването им. И е излишно да казвам, че не може да кажеш на никого.

Аз кимнах в отговор.

- Ела!- каза той и тръгна на някъде, а аз го последвах. Влязохме в друга зала. В този зала имаше масички и столове, и още книги, но тя се отличаваше от другата зала. Точно в центъра на залата на поставка бе сложена, може би най-голямата книга, която съм виждала до сега.

- Това е книгата пътеводител. В нея са описани имената и местата на всички книги. Тя ще ни помогне да намерим това което търсим.- каза той и започна да я разлиства. Не след дълго каза:

- Ето я! Има поне дузина книги за великите мечове. Ще отнеме време да ги прочетем.

- Нали не са сто? Ще се справим!- отвърнах аз.

Върнахме се в първата зала и взехме книгите след което излязохме навън и Кол ни закара в изоставената къща.

Оставихме книгите на дивана. Аз огледах къщата и казах:

- Знаеш ли, ако продължим да се срещаме тук, ще трябва да сложим едно легло.

Той се засмя и ме притегли към себе си.

- Всичко за моята Виктория.- каза и сля устните ни в бавна и страстна целувка.

- А, сега да те върна ,за да може да откриете това което търсите.- каза той и стон на недоволство се откъсна от устните ми. Кол се засмя и взе книгите.

........................................................................

Минаха шест часа. Вече бяхме прочели повечето от книгите и не бяхме открили нищо.
Оставаше само още една книга.

- Намерих го!- каза Дейвид и сложи книгата на и без друго отрупаната маса с книги.

Всички се събрахме около масата .

- Тук пише " кинжалът се намира там където сложиха началото на всичко. На гнева, подлостта, егоизма. Там където започна началото на злото. Но внимавай, защато само пред този чието сърце е чисто кинжалът ще се покаже и ще го дари с не малка мощ или ще го погуби!"

- Къде е началото на всичко?- попита Колън.

- Началото на злото. -отвърнах аз.

Авторска бележка:

Здравейте!
Надявам се да ви хареса!

Какво мислите? Къде е започнало началото на всичко?
Може да пишете коментари или да ми пишете на лс.