- Кога почва началото на всичко? Не разбирам!- попита Хенри.

Аз, Хенри ,Колън и Дейвид стояхме около масата, където се намираше книгата. Всеки от нас осмисляше чутото.

" Началото на злото"- помислих си аз.

- Това е!- казах на глас и всички погледи се приковаха в мен.

- Кое е?- попита Дейвид.

- Текста гласи :" Там където сложиха началото на всичко. На гнева, подлостта, егоизма. Там където започна началото на злото."

- Дааа. И?

- Момчета! Началото на злото. Замислете се малко.

- Луцифер!- отвърна Хенри.

- Именно.

- Значи, кинжала се намира в Ада? При Луцифер?

- Не мисля, че е в Луцифер. Той е негодувал срещу човеците, но не е сложил той началото. Кинжалът е направен ,за да може да убива демони. А за да си демон трябва да си направил нещо лошо. Нали така? Но Луцифер не е човек. А кои тогава са първите хора поддали се на искушението, въпреки че не е било редно?- казах аз и повдигнах вежда.

Тримата се спогледаха и самодоволна усмивка плъзна по луцата им.

- Адам и Ева!- казах аз ,също усвихвайки се .

- Какво чакаме тогава?- попита Дейвид.

" Тоя наистана е много тъп!"- помислих си аз.

- Значи кинжала не е в Ада ,а в Рая?- прекъсна го Колън.

- Не е задължително.- отвърнах аз.
-Адам и Ева са живеели в Едем. Знаем ,че през Едем текат четири реки - Фисон, Гион, Тигър и Ефрат ,което означава ,че се намира в някъде в западна Азия, предполагам ,че днес би трябвало да се намира на територията на Ирак. Това значи, че може да го намерим.
Трябват ни само кординатите на „Дървото на Познанието на Доброто и Злото". А това е лесно.-казах аз.

- От къде знаеш това?- попита Хенри.

- Това, че не съм била тук от почти три века, не означава, че съм забравила да чета. Пише го в Гугъл и в много други книги. Не сте ли чели "Библията"?- попитах и момчетата се спогледаха.

- Ама, сериозно ли? Никой?- попитах аз.

- Както и да е. Важното е ,че сега имаме кординатите и може да намерим кинжала. Предлогад да тръгнем утре сутринта.- каза Хенри и всички се съсгласихме.

- Чудесно. А сега предлагам всички да се успокоим и да си починем, защото утре ще е голям ден.- довърши той.

Момчетата си тръгнаха и аз се качих в стаята си. Вероятно сега трябваше да си почивам, но аз не можех . Трябва да видя Кол преди да замина. Защото не знам колко ще се забавим в Ирак. Може да отнеме дни, а може и седмици...

Извадих телефона си и му пратих есемес:
"Трябва да се видим. Ще можеш ли да се измъкнеш?"

"Какво има?"

"Открихме го!"

"След двайсет минути на нашето място."

"Ще бъда там."

........................................................................

Станах и си облякох някакви дрехи след което се отправих към нашето място. Надявам се да съм се измъкнал незабелязано. Напоследък често отсъствах и това почна да прави впечатление на другите.

Колкото и да лъжа, и колкото и да ме прикрива Рейвън ,все някога другите ще разберат. А когато това стане не ми се мисли. За Виктория е лесно. Хенри знае. Но при мен е различно. Всеки път щом се срещна с нея рискувам като моя, така и нейния живот.

Но я обичам! И не мога да променя това. Чувствата ми са по силни от разума. Не мога да се боря с тях и да искам. А Бог ми е свидетел, че не искам!

........................................................................

Когато пристигнах в къщата, Виктория вече беше там и ме чакаше.

Още щом я видях и се нахвърлих. Целунах я страстно и жадно ,сякаш го правех за последно.

Истината бе, че не мога да дишам без нея и се чудя как преди съм успявал да го правя. Имам нужда от тази целувка. От ласките и. Имам нужда да вдишвам аромата и. Имам нужда от нея. Тя ми вдъхва сили. Тя е причината с нетърпение да очаквам следващия ден ,за да мога отново да дойда тук и времето за двама ни да спре, за да може да се отдадем изцяло един на друг . За да може да се откъснем от света и поне за миг да забравим за проблемите ни и за това какви сме.

Вплетох пръсти в меката и коса и я придърпах по-плътно към мен, задълбочавайки целувката. А тя ми отвърна със същото. Претисна се в мен и обвиръце около врата ми.

За жаласт трябваше да се отделим един от друг, за да си поемем въздух.

- Какво беше това?-попита задъхано Виктория.

- Просто имах нужда да те целуна и да усетя топлината ти.- отвърнах аз и я прегърнах.

- Къде е?-попитах аз.

- В Едем. Или по-точно Ирак. Утре тръгваме. Затова исках да се видим. Не знам колко време ще отнеме.

- Бих искал да дойда с теб и да ти помогна. Но няма как. Другите и без друго вече се чудят защо постоянно изчезвам . Въпрос на време е да се усъмнят.

- Разбирам. На първо място сигурността. От сега нататък ще бъдем по внимателни.- каза тя и се вгледа в очите ми.

- Ще бъдем! Но сега, да направим краткото ни сбогуване незабравимо.- казах аз и я вдигнах на ръце ,а тя се засмя...